Светлина преди тунела за влака, който 115 г. чака на Гюешево да тръгне към Скопие

Месец юли е благосклонен към проекта за железопътна линия София-Кюстендил-Скопие. На 26 юли 1909 г. премиерът Александър Малинов тържествено открива за експлоатация участъка Радомир-Кюстендил. На 16 юли 1910 г. без особени салтанати започва да функционира участъкът Кюстендил-Гюешево. Без никакви тържества премина също и навършването на 115 години от този паметен момент. Вече 115 години българският влак чака край границата. За железопътния проект София-Кюстендил-Скопие вековните измерения са нещо съвсем нормално. Самият той надхвърли 150 г. от първия си строителен етап още в рамките на Османската империя, когато трасето е изцяло в една държава. Разделено от граница, то става невъзможно за реализация, за което показва огромният брой налични исторически свидетелства.

(Текстът на доц. д-р Ангел Джонев Вече 140 г. строим линията. А влакът за Скопие все не тръгва можете да видите тук)

Месец юли на 2025 г. също се показа благосклонен към проекта за железопътна линия София-Кюстендил-Скопие. В края на юни на Глобалния форум за транспортна свързаност, не където и да е, а в Истанбул, просветнаха първите лъчи на светлината. Двамата вицепремиери и министри на транспорта на България и Северна Македония Гроздан Караджов и Александар Николоски си стиснаха ръцете и обещаха скорошно финализиране на споразумението за изграждане на общия граничен тунел под Деве баир. За тази цел те дадоха зелена светлина на своите подчинени да се срещнат в Брюксел заедно с представители на Европейската комисия за уточняване на техническите параметри по Коридор № 8.

Тристранният технически форум се планираше за историческия 16 юли, но вече след 115 години, откогато българският влак достига до подножието на границата при Гюешево. Ден-два по-късно, за вековните проблеми не е от особено значение, но този форум се състоя в Брюксел. Чрез него двустранният проблем отново беше интернационализиран. Явно в бъдеще българо-македонските отношения няма да се решава директно между София и Скопие, а по направлението София-Брюксел-Скопие. Дълги години той се решаваше по трасето Скопие-Белград-София. Понякога посредническият фактор се явяват Атина, Москва, Вашингтон, та даже Будапеща и Пекин. Пропуснах, без да искам, Истанбул, стария Цариград, който пет века е столица на София и Скопие, а сега изигра ключова роля на влияние чрез Глобения форум за транспортна свързаност. Колко много интереси за толкова малко разстояние - само между София, Деве баир и Скопие.

Тристранната среща се състоя в Брюксел. Българската страна представи Пътна карта за реализация на жп трасето на своя територия. Още на 15 юли 2025 г. беше обявена обществена поръчка за модернизацията на участъка Перник-Радомир с прогнозна стойност 462 094 495 лв. без ДДС. (Все пак да не забравяме, че участъкът Перник-Радомир има двойно предназначение – към Кюстендил и Скопие, но и към Дупница и Солун.) Тя предхождаше обещанието до края на месеца да стартира обществена поръчка за изграждането на участъка от гара Гюешево до подстъпите към вододелния тунел.

Представителите на Северна Македония поеха ангажимента да рестартират избора на изпълнител за последния си участък от Крива Паланка до Деве баир, който скандално спряха преди една година. Двете страни поеха ангажимент до края на юли да уточнят техническите параметри за изграждането на общия тунел, за който България предложи проектоспоразумение през януари тази година. Уточняването на документа ще бъде последвано от подписването му някъде през есента. От обещаното в Брюксел наяве излезе само обществената поръчка за участъка от гара Гюешево до подстъпите към вододелния тунел под Деве баир (2,4 км) с прогнозна стойност от 114 272 249,25 лева без ДДС, която беше обявена на 28 юли 2025 г. Не стана ясно завършена ли е в указания срок до края на месеца техническата част от споразумението за изграждане на общия тунел под Деве баир.

През юли 2025 г. се появи нотка оптимизъм за завършването на вековния проект за жп линия София-Кюстендил-Скопие. Написаха се още множество страници с документи на иначе обрасналия с хартия незавършен проект. Ако тези листи, писани повече от век и половина, се поставят по трасето, те сигурно ще запълнят липсващия участък от Беляковци до Гюешево. А иначе на терена двете страни има с какво да се „похвалят”. В Северна Македония след десетилетие отново в експлоатация е вече модернизираният участък Куманово-Беляковци. В България отчетоха увеличаването на скоростта на влака в участъка Кюстендил-Гюешево, иначе нарочен за най-бавния в Европа, а според някои и в глобален мащаб.

Като казах Глобален, се сещам за форума в Истанбул, протекъл под патронажа на президента Реджеп Ердоган. Турция прави история и чертае нови зони на влияние в Азия, Африка, а дали не и в Европа. Колко смирен изглеждаше Александар Николоски на този форум. Същият този, който в рамките на близо година беше флагман на антибългарската риторика на Скопие, на моменти по свиреп и от самия македонски премиер. Изглежда измина годината на тандема Николоски-Мицкоски, но вече първият има достоен заместник. Във втората година на управление на ДПМНЕ в Скопие антибългарският тандем е Мицкоски-Муцунски. Дано да е за добро еволюцията на Николоски за реализацията на съвместните инфраструктурни проекти. Коридор № 8 не е само железница, и то между София-Кюстендил-Скопие. Той свързва с релси Черно и Адриатическо море и даже Истанбул. Той съчетава още елементи на транспорта, като не по-малко важна е автомагистралата по същото направление.

Юли месец се оказа отново благосклонен за проекта, сред съюзниците му се нареждат Брюксел и Истанбул, също и Вашингтон. Зад него застана НАТО. Известна е реакцията на отколешните му врагове Белград и Атина, на Будапеща, взела на въоръжение старата австроунгарска политика по отношение на Вардарската долина. Зад тези регионални играчи строят глобалните интереси на Москва и Пекин.

Някъде през есента ще трябва да се подпише споразумението за доизграждането на общия тунел под Деве баир. Идва септември, а този месец исторически не е особено благосклонен към проекта за железопътна линия София-Кюстендил-Скопие. Поредните позитивни стъпки ще бъдат поставени на изпитание. Индикатор за последователността на България и Северна Македония на този етап остава подписването на договора за общия тунел.

Доц. д-р Ангел Джонев,

Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките

Още по темата

06/12/2020 Анализи и Коментари

Вече 140 г. строим линията. А влакът за Скопие все не тръгва

Следете новините ни в GoogleNews