Кой ГАЗи закона?

Тази седмица Брюксел официално обвини руската компания "Газпром" в злоупотреба с монополно положение на пазарите на 8 държави в Европа. Според информацията на Европейската комисия компанията ограничава търговците, на които продава синьо гориво, налага високи цени в 5 държави и обвързва доставките с ангажименти по отношение на инфраструктурата за пренос на газ. В резултат "Газпром" продава на различни цени газа на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия.

Твърденията на Брюксел не са нито политически конюнктурни, нито икономически голословни. Това всъщност са заключенията на започнало през септември 2012 г. антимонополно разследване на Еврокомисията срещу руската държавна компания „Газпром“. То имаше за цел да установи дали руският газов монополист ограничава потока на газ за държави - членки на ЕС, дали възпрепятства дейността на конкуренти, и дали налага нелоялни цени. Отговорите и на трите въпроса очаквано са положителни. Очаквана е и реакцията на Кремъл. Преди три години Путин обяви разследването за "неконструктивно" и свързано с проблемите в еврозоната. След 12 дни – толкова време има за отговор „Газпром“, разбирай Кремъл - сигурно ще го прибави към списъка на санкциите, които му бяха наложени от евросъюза през юли 2014-та заради анексията на Крим и инвазията в Източна Украйна.

А всъщност става дума за нещо много просто, но никога невиждано в Русия – за равенство пред закона. Единственото равенство, което познават и признават свободните хора в свободните общества. Когато се подчиняваме на законите като абстрактни правила, които важат независимо от тяхната приложимост към нас самите, ние не сме подчинени на волята на друг човек и затова сме свободни, а държавите, които създаваме – правови. Малко от обществата, минали през комунизма, успяха да създадат правови държави. Русия още не е. Нейният политически елит споделя Оруеловата максима „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“. В Кремъл вероятно искрено вярват, и че войната е мир, свободата е робство, а невежеството е сила.

Говоря за политика, когато темата е газ, защото газът за Русия е инструмент за провеждане на политика. Ако „Газпром“ бъде осъден да плати милиарди евро глоби, това ще е политическо поражение за Путин. И да, втора, много по-болезнена форма на санкции. В Москва и Брюксел знаят това, макар в първите им реакции да няма политически елемент. "Всички дружества, които оперират на европейския пазар, без значение дали са европейски или не, трябва да спазват правилата на ЕС. Опасявам се, че "Газпром" нарушава антитръстовите правила на съюза, като злоупотребява със своето господстващо положение на пазарите на газ в ЕС", коментира комисарят по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестегер. От „Газпром“ отхвърлиха обвиненията, тъй като „се придържали строго към спазването на всички норми на международното право и на законодателството на страните, в които групата осъществява своята дейност".

Това обаче е нагла лъжа. България я изпита на гърба си, когато заради „Южен поток“ Москва директно ни написа удобен за „Газпром“ закон, изключил част от територията на ЕС от европейското законодателство. Слава богу, до строеж на „Южен поток“ не се стигна поради все по-пресъхващия Петрорублев поток. Но и справедливостта не възтържествува. Няма справедливост там, където няма равенство пред закона.

Именно това единствено възможно равенство трябваше да гарантира прословутия Трети енергиен пакет на ЕС. Пакетът всъщност е регламент, чиято цел е да се направи енергийният пазар напълно ефективен и да се създаде единен европейски пазар за газ и електроенергия. Така цените ще се задържат на възможно най-ниските равнища, и ще се увеличи качеството на услугите и сигурността на доставките.

Естествено, „Газпром“ няма интерес от прилагането на общоевропейското енергийно законодателство. Четири години след влизането му в сила намираше начин да го заобикаля или игнорира. Търпението на Брюксел към нарушаването на закона от страна на Москва обаче се изчерпа. Много се надявам, че се изчерпа и българското търпение, което трае не 4, а 24 години. Всъщност много повече – у нас кражбите и опитът българската енергетика да бъде доведена умишлено до фалит, а активите на предприятията да бъдат прехвърлени към "стратегически приятели на България" в Русия, никога не са преставали.

Няма и да престанат, докато законите в България се променят, за да се оправдаят вече усвоени средства (защото в противен случай трябва да се връщат); голословно да се пренесе някой текст от общностното право (за да няма глоби от Европейския съюз); или за да се изпълни поето под масата обещание (иначе може да стане лошо). Докато това е така, на 9 май ще празнуваме День Победы, вместо United Europe's Day.

Чуйте анализа на журналиста и председател на Института за свободен капитализъм "Атлас" - Калин Манолов, в предаването "Конструкция" по БНР.

Още по темата

04/04/2015

КОЙ си иска социализма

21/03/2015

Анализи

Във войната на идеи няма преки пътеки

07/03/2015

Анализи и Коментари

Тази скъпа, скъпа Свобода

21/02/2015

Анализи и Коментари

Калин Манолов: Деконструкцията на националните държави работи за Москва

Следете новините ни в GoogleNews