Когато соченето с пръст замени Евангелието

Вселенският патриарх Вартоломей пристига на посещение в София по покана на Св. Синод на Българската православна църква. По този повод онлайн пространството беше залято от обвинения, критики и спекулации към патриарх Вартоломей.

Новината за визитата му е поредното доказателство за все по-явния разкол в нашето общество, включително църковно, който дори не минава по границите на отделните държави, а през човешките сърца. Когато превърнеш вярата в идеология и оръжие, вместо в живот, тогава се случва споменатия от мен разкол. И никой не е имунизиран срещу тази отрова, която идеологията може да нанесе. В края ще спомена какъв би могъл да е отговорът на тази отрова, който да е своеобразна “ваксина” срещу нея.

Малко история за предговор

Откъде започва историята ли? От четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.), когато епископите на християнските църкви решават, че ще предоставят на епископа на Константинопол, който те наричат Новия Рим “една широка юрисдикция и огромна власт”. Скоро след Халкидонския събор патриарх Акакий (471-489) е първият, който е бил наречен вселенски. През 692 г. Шестият вселенски събор потвърждава равенството по чест на епископите на Рим и Константинопол.

След големия разкол през 11 век между Източната и Западната църква (по-разпознаваем като “Великата схизма”), епископът на Константинопол става “пръв сред равни” в православния свят.

Произходът на титлата на Константинополския патриарх: защо е “вселенски”

Понятието за вселена ( „ойкумена“) по времето на Римската империя обозначава всички земи и народи, над които Рим е властвал, тоест „целия цивилизован свят“. Интересно е да се прочете следната бележка на Анастасий библиотекар в предговора му към неговия латински превод на Актовете на Четвъртия константинополски събор (869–870 г.), отправен до папа Адриан II през 871 г.

“Когато обаче пребивавах в Константинопол, често укорявах гърците за употребата на това название и ги изобличавах в надменност и високомерие. Те твърдяха, че наричат патриарха вселенски — дума, която мнозина тълкуват като всеобщ (universalis) — не защото той има предстоятелство над целия свят, а защото предстоятелства над определена част от света, която е населявана от християни. Защото онова, което гърците наричат ойкумене (oikoumene), латините назовават не само свят (orbis) — от чиято цялост произлиза названието всеобщ (universalis) — но и обиталище или обитаемо място“, пише Анастасий.

Днес Вселенският патриарх притежава почетно първенство, но няма централна власт над отделните православни църкви. Това, което Константинополските патриарси правят, е да дават и томоси за автокефалия (нещо като документ за самостоятелност) на различни църкви, включително на Българската, Руската и Сръбската.

Два полюса в православния свят?

В последните години се очертават два центъра на влияние в православния свят и това са Москва и Константинопол. Преломният момент настъпва през 2016 г., когато четири православни църкви, сред които Българската и Руската, отказват да присъстват на Критския събор, подготвян от десетилетия и замислен като всеправославен.

В църковните среди част от заблудите, свързани с този събор, бяха, че документите на Събора не може да се редактират; светите отци (основен авторитет в целия християнски свят) са против този събор, защото е “събор на антихриста”; документът „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“ отрича Едната свята, съборна и апостолска църква; а неявяването на четири от църквите го прави “антисъбор”. Богословът Атанас Ваташки подробно разобличава една по една всяка от тезите като неверни.

За неявилите се на Критския събор църкви 

“Решението за организирането на Събора в Крит беше взето и подписано от всички Поместни църкви. Всички Поместни църкви бяха заявили участие на Събора до един момент. Неявяването на някои впоследствие е тяхно лично решение, което не отменя достойнствата на Събора’, казва още Ваташки.

БПЦ се отказва от участие в събора едва петнадесетина дни преди провеждането му, Антиохийската и Грузинската десет дни, а Руската се отказва три-четири дни преди началото, като се позовава на отказа на останалите три.

Проф. Калин Янакиев много точно обяснява в “Портал Култура” тогава, че “неявяването на някои от поканените и още повече, поелите ангажимента да дойдат на Събора, не прави този Събор „съборче“, „епископска конференция“ и т. н. (както остроумничи про-Московската пропаганда), а единствено прави неявилите се на него отклоняващи се от вселенското единство на Църквата”.

Преломният момент: Томос за автокефалия на Църквата в Украйна

С цел да излекува съществуващият дотогава разкол в украинската църква, Вселенският патриарх Вартоломей предоставя Томос за автокефалия на Православната църква на Украйна (ПЦУ) в началото на 2019 г. През октомври предишната година патриархът потвърждава официално това си намерение. Дни след обявеното решение, Руската църква прекратява напълно отношенията си с Вселенската патриаршия. Патриарх Вартоломей обаче и до днес споменава името на Московския Кирил заедно с всички останали предстоятели на православни църкви.

В края на 2019 г. РПЦ официално прекъсна връзките си с Александрийската патриаршия и с предстоятеля на Гръцката църква Йероним. През 2020 г. РПЦ прекъсва общение с Кипърския архиепископ Хризистом, както и с онези епископи от църквата, които ще влязат с общение с ПЦУ. 

През 2024 г. ръководството на Руската православна църква реши да прекрати общение с определени архиереи на Българската православна църква. Това решение е свързано със съслужение на архиереи от БПЦ с архиереи от ПЦУ в Константинопол.

Авторите на разпространена в последните седмици подписка срещу идването на Вартоломей го обвиняват в "потъпкване на съборността чрез опити за еднолично администриране над цялата Църква, което е видимо както в риториката, така и в неканоничното навлизане в чужди юрисдикции". Предвид нахлуването на Руската църква в Африка и последователното скъсване с различни църкви: кой в крайна сметка потъпква съборното единство на православната църква? 

Пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна от 2022 г.

Войната, започната от Путин на 24 февруари 2022 г. раздалечава още повече Руската църква от останалия православен свят, защото ръководството на РПЦ застава зад Путин и дори нарича войната в Украйна “свещена”. Тази тема подробно може да видите отразена тук.

Константинополският патриарх от друга страна подкрепя Украйна в не малко обръщения и позиции. “Още от самото начало осъдихме тази агресия и се изказахме срещу имперските амбиции, които нямат място в днешния свят. Великата Христова Църква не може да остане безразлична, когато несправедливостта надделява”, коментира Вартоломей по повод агресивната война.

“Тази война не е „свята“, а дяволска. Затова е богохулство да се наричат „воини Христови“ и „герои на вярата“ онези, които получават заповед да отнемат човешки живот в името на Този, Който е Животодателят!”, категоричен е той в друго послание.

Българската църква и нейното отношение към “двата центъра”

Българската православна църква е в общение и с Вселенската, и с Руската църква, както и с останалите православни църкви (без ПЦУ).

Вселенският патриарх присъства и на интронизацията на патриарх Даниил по покана на БПЦ. После п. Даниил два пъти се срещна извън България с п. Вартоломей: веднъж в Солун и веднъж в Истанбул на “първо мирно посещение”.

Към настоящия момент изводът, който се налага от самосебе си е, че БПЦ официално се стреми да пази добрите си отношения с всички поместни църкви, особено с Вселенската патриаршия, включително и с последната покана към Вартоломей да възглави службата в Рилския манастир по повод празника на св. Йоан Рилски на 19 октомври.

През юни 2026 г. Вселенският патриарх призова публично в проповед отсъствалите от Критския събор църкви да проучат наново решенията му и съборно да ги приемат. Значи този призив се отнася напълно за Българската църква, която беше една от четирите неприсъствали.

Към момента БПЦ не се е произнесла официално по отношение на този призив на патриарха. Преди седмица обаче Варненският и Великопреславски митрополит Йоан присъства на научна конференция в Париж, посветена на Всеправославния събор в Крит, макар да подчерта, че участва в нея “в лично качество”.

Какво се случва “под сурдинка”?

Проруските наративи обаче обилно заливат онлайн пространството, включително по църковни теми. В подписката срещу идването на патриарх Вартоломей в България подписалите около 2300 души го обвиняват в икуменизъм, отстъпление от православната вяра и други подобни. Предстои (макар да беше отложено) и представяне на книга “Патриарх Анаксиос и Светата съборност”.

В представените публични откъси от нея четем: “Вартоломей, но и редица цариградски патриарси преди него са се опитвали да обсебят властта в Православната Църква”, „Колкото повече патриарх Вартоломей се стреми към властта в Православието, толкова повече той става подвластен на неправославието – световното и поднебесното“, “именно (господарят на) патриарх Анаксиос замисли, задейства (2018) и учреди (2019) същинския, значимия, историческия, кървавия, срамния и отровния за цялото Православие разкол, който продължава вече от 7 години да подлага на небивал сатанински натиск изповедническата Украинската православна църква”.

Изразените тези за патриарх Вартоломей не са нови, а също и че предоставянето на томоса на ПЦУ е “същинския” разкол за цялото православие.

Какъв е проблемът?

Проблемът е, че войната на Русия срещу Украйна стигна границите ни. Няма нужда да се припомня, че руската армия унищожи или частично повреди над 400 църкви на същата тази Украинска православна църква по данни на украинските власти.

Докато си говорим за врагове като “икуменизъм”, сочим с пръст кой е враг на църквата и кой е “по-православен”, спим дълбок “зимен сън”. Това напомня и на “бялата смърт”, в която човек умира от хипотермия.

И друг проблем има. Християнинът ще се познае по това дали е нахранил гладния, напоил жадния, приел странника (бежанеца), посетил затворника. Това са критериите дадени от Христос за Неговите последователи. Соченето на врагове във или извън църквата, както и нейното “спасяване” от тези врагове не присъства като заповед.

Проф. Калин Янакиев в една беседа беше споменал за “вкуса” на думите. Важно е какви думи ядем, както е и важно каква храна ядем. Ако претендираме да сме християни, а изпитваме удоволствие да сочим с пръст “врагове” на църквата (които и да са те), си струва да си спомним, че Христос заповяда да обичаме и враговете си.

Християнският отговор за разрива, който минава през човешките сърца, остава в любовта, която проявяваме един към друг по примера на любовта, която Бог прояви към човека чрез Христовата смърт, Възкресение и Възнесение.