Съдът на ЕС не намира нищо нередно в делото за конфискацията на имущество на Цветан Василев

Правото на Европейския съюз не възпрепятства делото за конфискация на имуществото на бившия собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и на още 27, свързани с него физически и юридически лица. Това се разбира от решение на Съда на ЕС по запитване на Софийския градски съд, съобщи Лекс.

СГС попита дали са съвместими българският закон за конфискацията и Директива 2014/42. СЕС казва, че директивата не се отнася до присвояванията, а именно това е престъплението, за което са обвиненията срещу Василев. Те станаха основание срещу него да бъде заведен иск за отнемане на имуществото.

В решението си от днес съдът в Люксембург постановява, че смисълът е „допуска правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление“.

СЕС обяснява, че целта на въпросното рамково решение за конфискация на имущество има за цел да задължи държавите членки да въведат общи минимални правила за конфискация на средства и приходи, свързани с престъпления, с оглед на улесняване на взаимното признаване на решения за конфискация по наказателни дела.

"Следователно това рамково решение не урежда конфискацията на средства и облаги от незаконни дейности, постановена от юрисдикция на държава членка в хода на или след производство, което не се отнася за установяване на едно или няколко престъпления", пишат съдиите в Люксембург. 

При тези обстоятелства Съдът констатира, че решението, което СГС следва да постанови, не е по производство, което се отнася за престъпления и следователно не попада в обхвата на Рамковото решение за конфискация на имущество.

Съдът на ЕС стига до извода, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление.