Св. мъченици Теопемпт и Теона

През най-жестокото гонение срещу християните, което предприел римският император Диоклетиан (284-305 г.), Никомидийският епископ Теопемпт дал славен пример на изповедническа твърдост. Той станал жертва на едикта, който предписвал да бъдат затваряни най-напред църковните предстоятели с клирици и четци. Този указ бил проведен с такова усърдие, че не останало място в тъмниците за углавните престъпници.

Столичният епископ Теопемпт бил затворен в тъмницата и дал съвършен пример за свърхчовешка издръжливост, която много утвърдила вярата и смелостта на останалите християни. С леката увереност, че като поразят пастира, ще сломят лесно и неговите духовни овце, палачите връхлетели върху светия епископ с адски изтезания, но той след всяко мъчение оставал невредим. Хвърлян в разпалена пещ, свирепо измъчван в продължение на 22 дни, напояван със силна отрова, обесен на дърво с камък на шията, св. Теопемпт отново оживявал като неуязвим.

Тези очевидни чудеса не успели да вразумят мъчителите на светия старец. Макар и учудени, те приписвали чудото на някакво християнско магесничество и потърсили езически маг, който да преодолее и затъмни тайнственото “изкуство” на Христовия епископ. Най-сетне се явил магесникът Теона, който самоуверено обещал да извърши по-големи чудеса. Той дал на мъченика да изпие друга отрова, в чийто смъртоносен състав той бил напълно убеден, но тя се оказала напълно безвредна за св. Теопемпт. Смаян, но все още неотстъпващ, Теона заявил на всички, че ако още едно негово изпитано средство не окаже убийственото си въздействие върху християнския епископ, той ще признае себе си за победен и ще повярва в Бога на Теопемпт. Като истински жрец на Хеката – злосторната адска богиня на магията и вълшебството – Теона приготвил нова смес от най- отровните билки и я подал на неустрашимия мъченик. Но всички вярващи добре помнели обещанието на своя Божествен Учител и Господ преди Възкресението: "Ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди!" (Марк 16:18). Св. Теопемпт спокойно изпил смъртоносната течност без някаква вреда за себе си. Победеният Теона, който по-добре от всички преценил какво велико чудо се е извършило пред очите му, паднал пред нозете на епископа, изповядал Иисус Христос за Бог и станал християнин.

Мъчителят се удивил не на чудотворната сила, а на християнското знание на магията. Разгневен и безсилен, той изпратил и двамата в тъмница. Тук светият Никомидийски епископ просветил в истините на вярата езичника Теона, който приел светото Кръщение под името Синесий, което значи “изпълнен с разум”. На другия ден Теопемпт и Теона били подложени на нови ужасни изтезания, но двамата мъченици останали верни на Христа. Тогава отсекли главата на епископ Теопемпт, а Теона заровили жив в земята.

Св. преподобна Синклитикия

Четвъртият век е бележит не само с тържествуващото навлизане на християнството в духовния живот и социално-държавното преустройство на елино–римския свят, но и с класически разцвет на християнското подвижничество. Пустините на Египет, Палестина, Месопотамия се препълнили с отшелници, които се извисили до върховете на аскетическото съвършенство и създавали правилата и образците на монашеския подвиг. Изникнали и много женски обители. Християнките, които се проявили като апостолки, мъченички и изповедничики, не отстъпили на мъжете и в безкръвното мъченичество на иноческото поприще.

Сам св. Атанасий Велики (295-373 г.) оставил многосъдържателно житие за преподобна Синклитикия, която се проявила като началница на монашеско общежитие в ІV век. Той я изтъква като умна и задълбочена наставница в духовния живот. В този дух са и запазените под нейно има 18 апофтегми – сборник с мъдри мисли и нравоучителни изречения.

Преподобна Синклитикия произлизала от знатно и богато семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Тя била надарена с красива външност и макар да израсла всред разкош, тя проявила влечение към скромен и богоугоден живот. Доброволни трудове, тайно постене, решително отказване от светски радости – това били началните стъпки на нейната подвижническа подготовка.

Когато родителите й умрели, св. Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и се заселила да живее заедно със сляпата си сестра в родителския мавзолей. В този самоволен затвор тя непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл.

Нейният богоугоден живот и привлекателен пример скоро събрали около двете сестри много благочестиви жени, които силно желаели да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Смирената девица считала себе си недостойна за отговорностите на духовна наставница и затова ги насочвала да се учат от Свещеното Писание като единствен извор на всяка спасителна мъдрост. Когато около нея се събрало цяло общество от девственици, тя се видяла принудена да се заеме с тяхното ръководство. Девиците се учили от нейните наставления – и още повече от нейнния убедителен пример – да обичат Бога и своите ближни, да понасят с търпение и благодарност всички трудове, неволи и страдания и никога да не се поддават и на най-слабото горделиво чувство, дори и при най-големите си подвизи.

Когато я посетила жестока болест – дълбоки рани по цялото тяло, преподобна Синклитикия получила благословената възможност да превърне в нагледен урок своите богомъдри съвети: никога не я чули да се оплаче или да възроптае при носенето на този тежък кръст. Тя дори се радвала, че Бог я удостоил с такова изпитание. Тя предсказала смъртния си ден, видяла дошлите за нея небожители и починала в дълбока старост – на 80 години.