На този ден православните почитат Преображение Господне – празникът е установен в първите векове на християнството и напомня за явяването на Господа в небесна слава пред трима Негови ученици.

Според старите българи на този ден времето се обръща към зима, а в навечерието му Небесните врати се отварят и Господ изпълнява съкровените желания на вярващите. Ето защо майките държали будни даже малки деца до среднощ, за да се помолят за сбъдване на мечтите си в чудния миг.

На 6 август откъсвали първото грозде, най-често бяло, и го носели в църква с друга сезонна овощия, а след като били осветени – раздавали за здраве и благополучие на близки. Преди гроздето не вкусвали къпини, смятали, че черните плодчета са дяволско изобретение, създадени да изкушават хората и да се противопоставят на сътворената от Бог лоза.

Тържествената трапеза била за обяд, най-често готвели рибно блюдо, тъй като това било разрешено през Богородичните пости.