Това е разказ на завършил студент по международно право от Бостън. Той  е отишъл в Исландия, за да разбере на какво се дължи ниското ниво на тежка престъпност в северната страна. Статията е дело на Андрю Кларк и публикувана от Би Би Си.

Въпреки, че съм отраснал в Ню Ингланд, имаше нещо невероятно в това да попадна в исландската ледена виелица. Беше парализиращо, епично да усетя снежинките като остриета.

Опитвах се да влача тежкия си багаж по заснежените улици на Рейкявик, когато един възрастен мъж спря с колата си до мен и каза: "Искаш ли да се качиш?".

Прозвуча ми налудничаво. Живял съм в САЩ, гледал съм десетки страшни филми, чийто сюжет започва именно с качване в чужд автомобил. Но въпреки това се качих в колата. В този момент разбрах, че нищо лошо няма да ми се случи.

Това е третото ми посещение в Исландия за шест месеца. Там изучавах липса на тежка престъпност в страната.

Прекарах последните три години в университет в Бостън, където учих международно право.

След една седмица в Исландия определено бях приятно объркан от заобикалящия ме свят.

Хората там бяха спокойни за безопасността на своите деца, та те ги оставяха пред магазините, докато пазаруват в супермаркетите!

Върнах се в САЩ и промених из основи това, което трябва да пиша за университета. Смених темата на дипломната си работа, но честно казано не знаех как ще защитя и новата си теза. Само знаех, че ще бъде за Исландия и ще отговоря на въпроса "Как го правят".

Бях посещавал Швеция, Норвегия и Дания, но в сравнения с Исландия престъпността там изглежда в епидемични размери.

В Исландия рейтингът на престъпленията е 1,8 убийства  на 100 000 население, според проучване на ООН.

Според същия доклад, в САЩ рейтингът е 5,8 за 100 000 население.

И така започна моето изследване. Говорих  с журналисти, професори, административни органи и граждани. Така разбрах, че всъщност няма никаква разлика между високата, средната и ниската класа при хората.

Според проучване на университет в Мисури в САЩ,  едва 1,1% от хората в Исландия се причисляват към горната класа, а 1,5% - към най-ниската.

Останалите 97%  казват, че са равни помежду си. 

Оказва се, че престъпленията, които се случват в Исландия, дори не включват оръжие. Друга статистика: в страна с 300 000 души население има 90 000 оръжия. Исландия е 15-та в света по притежание на оръжие от глава на населението.

Дори полицията ходи без оръжие. Единствените органи на реда с оръжие се наричат "Викингите", но те рядко са викани за инциденти.

В Исландия употребата на наркотици при хора между 15-64 години е следната - 0,9% кокаин, 0,5% екстази и 0,7% амфетамини.

През 1973 г., когато наркотиците са били голям проблем в страната, правителството е съставило специална "наркотична" полиция. За 10 години този отряд е свършил перфектна работа - спад до 90% в употребата на наркотици.

В края на своето пътуване разбрах едно - има нещо в тази държава, което трябва да послужи за пример на целия свят. Хората трябва да погледнат решенията на Исландия, за да си помогнат.