Флашмоб на Централна гара София утре за 130 г. от откриването й

Последна промяна на 31 юли 2018 в 13:25 944 0

130 години от официалното откриване на Централна гара София се навършват утре. В чакалнята ще се състои фолклорен флашмоб - от 12 часа служители на железницата, ансамбъл Българани и пътници ще отбележат годишнината на знаковата сграда с празнични хора, съобщи НКЖИ. 

Първоначалната сграда е проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Тодор Марков и е пусната в експлоатация през 1888 г. Тази сграда е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата по проект на арх. Милко Бечев е открита на 6 септември 1974 г. На 3 април 2014 г. започна цялостен ремонт на гарата със средства от Оперативна програма „Транспорт“, който приключи в началото на 2016.

След Освобождението Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция се задължават да построят на своите територии съответните железопътни участъци на международната трансбалканска железница Виена - Цариград. За страната ни това е участъкът Цариброд - София – Вакарел. Преговорите за трансбалканската железница между четирите заинтересовани държави започват от 1881 г. и продължават до май 1883 г., когато във Виена е подписана Четворна конвенция.

Непосредствено след това в Народното събрание на България се внася закон за построяването на железопътната линия Цариброд - София – Вакарел. Предприемачът Иван Грозев създава българско акционерно дружество, което получава залог от Българската народна банка. Съгласно договора жп линията трябва да бъде предадена за експлоатация в края на 1886 г., но заради събитията около Съединението и обявената война на България от Сърбия, тя е завършена през 1888 г. На 7 юни линията е свързана със сръбските железници, а на 1 август е въведена в международна експлоатация.

Откриването на линията за международни съобщения, а заедно с това и освещаването на Централна гара София става на 1 август 1888 г., когато по обяд пристигна първият международен влак от Лондон и Париж (легендарният Ориент експрес), който отпътува рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград.

За времето си гара София е била най-внушителната не само за България, но и за Балканите. Сградата е била едноетажна, дълга е 96 м. и широка – 12 м., в източната и в западната част е оформена с втори етаж, а в средата със скромен висок свод над вестибюла, съединен с часовникова кула, която гледа към Витоша. В нея се помещават всички служебни канцеларии, а за пътниците има 3 чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас – със зелени и трети клас – с дървени пейки. В мазето е парното отделение и банята за персонала.

Плановата схема е типична за този вид сгради – обширен централен вестибюл през два етажа и странични крила. Външната архитектура е с италиански ренесансови форми. Гарата се е осветявала от газови лампи. До главната врата на перона, под перонния часовник, е имало голяма камбана, а по-късно звънец: първи звънец – продажба на билети, втори– качване на пътниците и сбогуване, с трети – тръгване на влака.

За пръв началник на Софийската гара е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !