Британецът Джо и сътрудничката в кметството на Паламарца всеки ден разнасят храна на възрастните хора в селото, съобщи Нова телевизия.

Половината от жителите на китното селце са чужденци - британци, тайландци, руснаци и дори нигерийци.

Джо живее от пет години в Паламарца със своята съпруга. Идва от Северна Англия и не мисли да се връща на Острова. Всеки ден, с личният си автомобил, обикаля из селото, заедно със Зехра.

В период на пандемия притесненията на Джо и повечето заселници от Великобритания, са за възрастните хора в селото.

Не се притеснявам за мен. Аз съм здрав и млад. Искам да запазим старите хора на селото. Обичам да помагам. Имам добър живот и искам, и другите да има добър живот“, казва той.

Джо е щастлив, че в този момент не е в Англия.

„Имам една приятелка, която работи в автобуси. Нямат маски и ръкавици и много ги е страх от този вирус. Нямат респиратори и медиците трябва да решават, кой ще е жив и кой – няма да е жив. В България е много по-добре от Англия“, споделя британецът.

На същото мнение е и Ела, която е от Румъния, но живее от три години в Паламарца.

„Те бяха първите, които дариха 250 маски на възрастните хора. Купуват храна на хората, които не могат да си позволят и не могат да излязат от дома си“, казва Георги Георгиев, кмет на Паламарца.

Доброволната самоизолация на село е решение, което 110-те заселници са взели още преди години заселвайки се в Паламарца. Така, настоящата ситуация приемат философски. Като Дмитрий, който е родом от Русия, но идва тук от Англия, където е работил 16 години.

Благодарен на възрастните хора в Паламарца е и 37-годишният Марк - първият чужденец заселил се преди 13 години в селото. Освен в Англия е живял в африкански страни и арабските емирства. Местните са го научили, как да оцелее на село. Затова сега им се реваншира.

Той вече отглежда зеленчуци и се чувства сигурен във време на световната пандемия COVID-19.

„Много е важно хората да разберат, че този вирус е опасен. Ситуацията с моите приятели и семейството ми в Англия е неприятна. Те не могат да живеят в къща на село. Те живеят къща до къща и пак къща. Нямат дворове. Трябва да си купуват всичко, от което имат нужда само от магазините“, каза Марк.