Борисов отива в Синода, иска по-строги мерки срещу COVID-19 от църквата

OFFNews 09 април 2020 в 08:05 3086 1

Министър-председателят Бойко Борисов ще поиска от Светия Синод по-строги мерки при провеждането на предстоящите великденски богослужения. Срещата в синодалната палата ще бъде предшествана от извънредно заседание на митрополитите на Българската православна църква.

Борисов съобщи, че вече е провел телефонни разговори с част от синодалните митрополити и е обсъдил необходимостта от прилагането на по-строги мерки.

"Те съзнават, че вярата в Бога и здравето вървят заедно. И мисля, че при всички случаи ще намерим добри решения", казапремиерът.

Срещата с висшия клир ще е поредната, на която ще бъде направен опит за вразумяване на православното духовенство, което упорито отказва да затвори църквите, въпреки опасността от зараза.

Преди седмица вицепремиерът Томислав Дончев и председателят на кризисния щаб проф. Венцислав Мутафчийски посетиха Синодалната палата. Срещата им обаче завърши с разминаване в посланията.

След като стана ясно, че Българската православна църква възнамерява да отслужи празничните богослужения по обичайния начин, премиерът инициира втора среща, обезпокоен от прогнозата на Щаба, че около Великден се очаква да настъпи пикът на епидемията.

"Истински ме е страх Цветница и Великден да не ни вкарат в този пик. Защото в момента спазвайки всички указания на Щаба пълзим бавно нагоре, но нагоре! Ние не сме на платото, не сме слезли от него, за да мислим за разпускане на мерките", каза премиерът.

Твърдата позиция на Светия Синод се разминава с мерките, предприемани в редица други държави.

В православна Гърция всички храмове и религиозни обекти ще бъдат затворени за обществеността между 12 и 20 април, включително и по време на литургиите преди и на Великден. Това решиха гръцките министерства на образованието и вероизповеданията като предпазна мярка срещу разпространението на епидемията от коронавирус.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    11110

    1

    yoghurt

    09.04 2020 в 13:20

    Ало, любима медия, с лека ръка ли забравихте ако не вярата, то поне историята ни? Кое е по-важно, душата или тялото? Православната ни църква никога не е бъркала в решенията си, не бърка и сега. Спомнихте ли си например за светите 26 зографски мъченици, която католиците латинци изколиха защото отказваха да се подчинят на папата и да приемат ереста му? Или за светител Марк Ефески? Е, за един християнин е по-добре да загуби тялото си, но да има живот вечен, от колкото да предаде душата си на смърт, каквото собствено е да се прекрати причастяването и служението на църквата.
    Исторически, знайно или не защо е така, но само българската и грузинската православни църкви останаха извън масонските икуменически сборища, които още 2016 искаха да наложат политическо послание, подобно на сегашното решение - вие си вярвайте в каквото си щете, но страхът за тялото е всеобщ, и той оправдава това да смесваш истина с лъжа, да смесваш хиндуси с католици, с мюсюлмани, теософи - с православни Не, не оправдава, никога не го е оправдавало исторически! Но нима са толкова малко хората, които си спомнят историческите факти, например че Божи Гроб не е затварял от 14ти век насам, или пък че вселенският патриарх Атинагор, чието протеже е Вартоломей, е бил масон.., че Събитията днес си имат опашка, която вече става трудно проследима за хората, които са в света!
    Затова, моля, недейте да пипате вярата ни и не смейте да сипете лъжи за хора, които са посветили живота си за това православието и държавата ни, както и хората в нея, да съществуват през 13 века до днес.

    Нека суеверните вярващи, които отиват например заради благодарният огън и яйцата, не ходят, но как ще забраните причастяването, източникът, причината, от която се е породила например културата на света както я познаваме, да спре?
     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице