Слънчевите затъмнения не са само вълнуваща гледка - те са давали и важни знания на науката през вековете. И днес, въпреки модерните технологии, те са все още сериозен източник за изучаването на Слънцето. 

Пълните слънчеви затъмнения закриват целия диск на слънцето и това дава възможност да се види светлината на слънчевата корона, атмосферата на Слънцето.

Най-древните свидетелства за наблюдения на слънчеви затъмнения датират от около 2000 г. пр.н.е. Преди изобретяването на астрономическата фотография, древните астрономи са се опитвали да правят само за няколко минути рисунки на короната на Слънцето. Всъщност преди 20-ти век затъмненията са били единственият начин хората да могат да видят короната.

Знаейки предимствата на използването на слънчевите затъмнения за изучаване на слънчевата атмосфера, учените и инженерите на 20-ти век са построили телескопи и космически апарати, които да имитират ефекта им. Известни като като коронографи, тези обсерватории изкуствено блокират ярката светлина на слънцето, за да се разкрие околната корона. Днес, учените събират наблюдения от такива коронографи като съвместния проект на Европейската космическа агенция и НАСА - Solar and Heliospheric Observatory или SOHO, както и слънчевата наземна обсерватория на НАСА - Solar Terrestrial Relations Observatory или STEREO. Тези изкуствени затъмнение ни помагат да се измерят гигантските изригвания на Слънцето, които изхвърлят слънчева материя в космоса.

Негатив на една от снимките на Едингтън на пълното слънчево затъмнение от 29 май 1919 г., представен в труда му от 1920г., в който обявява успешното потвърждение на теорията на Айнщайн, че светлината "се огъва" Снимка: wikipedia

Слънчеви затъмнения са помогнали също и за изследвания в областта на физиката и химията. Едно пълно слънчево затъмнение доказа верността на Общата теория на относителността на Айнщайн. Според теорията, светлината от една звезда трябва да се огъне, тъй като минава близо до ръба на Слънцето. Наблюденията по време на пълно слънчево затъмнение през 1919 г., което блокира достатъчно светлината на Слънцето, така че звездите близо до Слънцето да станат видими през деня, показали ясно, че видимата позиция на звездата на небето е отклонена заради гравитационното влияние на Слънцето, с което се потвърждава теорията на Айнщайн.

Освен това, наблюденията на слънчевите затъмнения довели до откритията на нови и неочаквани елементи. Спектроскопията е метод, с който може да се изследват веществата като се анализират лъчите, които се изпускат, поглъщат или отразяват. Като се наблюдават спектралните данни може да се разбере какъв е състава на далечните звезди или други планети. Със спектроскопия по време на затъмнение е открит хелия през 1868 г., 25 години преди откриването на същия елемент на Земята.

По време на слънчево затъмнение на 7 август 1879 г. в Северна Америка, Уийлям Харкнес и Чарлз Юнг, независимо един от друг, откриват още една нова линия в спектъра на короната на Слънцето. Тези данни са довели учените до извода, че са открили нов елемент. Нарекли този елемент короний (coronium).

Короният просъществувал в научната литература 60 години, до 1939 г., когато астрофизиците Бенгт Едлен (Bengt Edlén) и Валтер Гротриан (Walter Grotrian) доказали, че спектралната линия на корония принадлежи всъщност на високо йонизирано желязо (Fe¹³⁺). Това подтвърдило хипотезата за свръхвисоката температура на слънчевата корона.

"Това невероятно горещо желязо доведе до една нова важна област на науката за Слънцето, наречена проблем на коронарното нагряване", казва Райън Милиган, соларен учен от университета в Белфаст, Северна Ирландия. "Атмосферата на Слънцето е много, много по-гореща от повърхността му и учените все още се опитват да установят защо е точно така."

Въпреки модерните технологии, затъмненията са все още жизнено важни за изучаването на Слънцето.

Още по темата

20/03/2015

Наука

Как да гледате слънчевото затъмнение онлайн

20/03/2015

Наука

Днес ще видим частично слънчево затъмнение