Десетки българи сред първите 2% на учените в света

Александра Маркарян Последна промяна на 18 октомври 2022 в 14:21 3530 0

Десетки българи са включени в Станфордската класация на първите 2% най-цитирани учени в света.

Снимка Pixabay

Десетки българи са включени в Станфордската класация на първите 2% най-цитирани учени в света.

Десетки българи намират място сред първите 2% най-цитирани учени в света за 2022 г. според Станфордската класация.

Тя групира изследователите в 22 научни области и 176 подобласти. Съставена е въз основата на комплексен анализ, който включва брой цитирания, H-индекс, коригиран в Hm-индекс на съавторство, цитати на статии при различни позиции на авторство и други. Не са включени самоцитирания.

Днес Софийският университет съобщи, че 18 от неговите преподаватели намират място в списъка. Преди дни Българската академия на науките оповести, че 52-ма нейни учени също са в него. Там фигурират и имената на преподаватели от: Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) в София, Минно-геоложкия университет, медицинските университети в София и Пловдив, Тракийския университет в Стара Загора, техническите университети в София и Габрово, Бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров", Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Университета по хранителни технологии в Пловдив, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Оповестените днес от СУ негови преподаватели в списъка са:

Физически факултет: акад. Николай В. Витанов (188-мо място в "Обща физика"); проф. Иван Христов (522-ро място в "Оптоелектроника"), проф. Валентин Попов (1302-ро място в "Приложна физика"), чл.-кор. Стойчо Язаджиев (1454-то място във "Физика на ядрото и елементарните частици"), проф. Юлия Веселинова (7530-то място в "Приложна физика") от Физическия факултет и д-р Марин Буков (375-то място в "Обща физика").

Факултет по химия и фармация: чл.-кор. проф. Тони Спасов (6219-то място в "Науки за материалите"); акад. Николай Денков (620-то място в "Химична физика"), акад. Петър Кралчевски (Акад. Кралчевски почина в края на 2020 г. - бел. ред.) (1019-то място в "Химична физика"), чл.-кор. Димитър Цалев (1080-то място в "Аналитична химия"), проф. Иван Иванов (1630-то място в "Химична физика"), проф. Георги Вайсилов (1661-во място в "Химична физика"), чл.-кор. Красимир Данов (1714 място в "Химична физика"), проф. Ирина Караджова (2211-то място в "Аналитична химия") и проф. Славка Чолакова (1929-то място в "Химична физика").

Медицински факултет: проф. Иво Грабчев (1357-мо място в "Химична физика").

Факултет по математика и информатика: проф. Димитър Вакарелов (9572-ро място в "Изкуствен интелект").

Биологически факултет: проф. Василий Гольцев (2835-то място в "Ботаника").

Данните в Станфордската класация отразяват както влиянието на дадения учен през цялата му кариера, така и оказаното през последната година (2021-ва). Първата група данни са актуализирани до края на 2021 г., резултатът във втората се отнася до цитиранията само през изминалата календарна година.

Подборът се основава на най-добрите 100 000 учени. В базата данни за цялата кариера са включени 195 605 учени, а в набора от данни за една последна година - 200 409 учени.

Изчисленията са извършени, като са използвани всички авторски профили на Scopus към 1 септември 2022 г. Ако даден автор не е включен в списъка, стойността на съставния показател не е била достатъчно висока, за да се появи в списъка. "Това не означава, че авторът не върши добра работа", предупреждават авторите. Те уточняват също, че публикуваният списък и данни отразяват профилите на авторите в Scopus към момента на изчисляване. Възможно е някои автори да не фигурират в списъка, ако техният профил в Scopus е бил неточен (липсват публикации и цитати) по време на изчисляването.

Индексът c се фокусира върху въздействието (цитати), а не върху продуктивността (брой публикации), и включва също така информация за съавторството и позициите на авторите (единствен, първи, последен автор).

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови