Черната смърт, покосила Европа преди 700 години, влияе на здравето ни дори днес

Опустошителната Черна смърт – чумната пандемия, покосила населението в Европа в средата на 1300 г. – е оставила такава генетична следа върху хората, че близо 700 години по-късно все още влияе на здравето ни.

Пионерско проучване, анализиращо ДНК на вековни скелети, открива мутации, които са помогнали на хората да оцелеят от чумата. Но същите мутации са свързани с автоимунни заболявания, от които хората страдат днес.

Черната смърт е един от най-значимите, най-смъртоносните и най-мрачните моменти в човешката история. Смята се, че тя е убила до 200 милиона души.

Изследователите са анализирали ДНК, взета от зъбите на 206 скелета, и успяват да датират точно човешките останки преди, по време или след Черната смърт. Анализът включва кости от чумни ями, използвани за масови погребения в Лондон, и проби от Дания. Резултатите от него бяха публикувани в сп. Nature.

Изключителното откритие е свързано с мутации в ген, наречен ERAP2. То показва, че „правилните“ мутации са увеличавали с 40% вероятността човек да оцелее от чумата.

"Това е огромно, изненада е да се открие нещо подобно в човешкия геном", казва професор Луис Барейро от Чикагския университет, цитиран от Би Би Си.

Задачата на гена е да произвежда протеини, които раздробяват нахлуващите микроби, и да показва фрагментите на имунната система, като я подготвя за по-ефективно разпознаване и неутрализиране на врага. Генът има различни версии - такива, които работят добре, и такива, които не правят нищо. Тези, за които е било най-вероятно да оцелеят, са наследили от родителите си високофункционална му версия. Оцелелите са предавали тези полезни мутации на децата си, те - на своите и така са станали много по-разпространени.

"Виждаме 10% промяна за две-три поколения. Това е най-силния ефект на естествения подбор, установен при хората досега", казва еволюционният генетик професор Хендрик Пойнар от университета Макмастър пред Би Би Си.

Резултатите са потвърдени в съвременни експерименти с помощта на чумната бактерия - Yersinia pestis. Кръвни проби от хора с полезните мутации са били по-способни да устоят на инфекцията, отколкото тези без мутации.

Дори днес тези устойчиви на чума мутации се срещат по-често, отколкото преди Черната смърт.

Проблемът е, че те са свързани с автоимунни заболявания, например възпалителното заболяване на червата Болестта на Крон.

Пандемията COVID обаче няма да остави подобно наследство, няма да доведе до генни мутации – смятат учените. Коронавирусът до голяма степен убива възрастните хора, които като цяло са преминали годините, в която създават деца, докато чумата убива в целия възрастов спектър и масово и затова въздействието от нея е толкова трайно и досега.

Още за откритието четете в Наука OFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews