Воден свят

Вчера за пореден път доказахме на света, че времевите и пространствените закони, просто не ни ловят и туй-то. Ние се движим извън тях и действаме по собствени правила, съобразени с всичко друго, но не и със здравия разум, но затова пък, „подпечатани” с одобрението на Ванга от отвъдното. И обилно поръсени със шекер против уроки. То верно шекера вчера беше размит от пороя точно толкова бързо, както се разми и шекера на „Мултигруп” и изчезна безследно навремето, но нейсе – като сме в ерата на Водолея, ще търпим, защото освен обещаното бъдещо духовно просветление в тая ера, тя си има и чисто практически, чисто битови негативи, така да се каже.
За какво става дума? Ами просто, става дума за последните метереологични неволи (които пак незнайно защо ни изненадаха ?!), които превърнаха „Цариградско шосе” в нашата Венеция, а „Орлов мост” в собствената ни версия на „Ponte dei Sospiri” (т.е „Моста на въздишките”), докато на морето рекламата „Не гледай лятото през прозореца. Излез от тоалетната!" придоби изненадваща актуалност.

Защо въздишаме ли?

Ами, според мен, поне по две причини, освен, че вчерашният ден мина под кодовото название „Вода” за цялата страна и особено заради „водното фиаско” в София, а и не само. С други думи, след обилният валеж градът приличаше на сцена от „Воден свят” с Кевин Костнър, филм който освен с апокалиптичните си сцени, се помни като една от най-скъпите продукции, ако не и най-скъпата такава в света на киното изобщо.

Та, като стана дума за свръхскъпи продукции, аналогията с „нашата Венеция” са очевидни – скъпите ремонти на важните пътни артерии в София продължили месеци, превърнали се в „гордостта” на градските първенци и пуснати в експлоатация преди два-три месеца се превърнаха в отлични водоплавателни артерии, докато г-жа Фандъкова междувременно ни убеждаваше, че „София е в крак със зелените политики на Европа”. От моя и на моите съграждани гледна точка, мисля, че ние не сме в крак със зелените, а в „крачол” със сините политики на Европа, но нейсе... Ние софиянци сме „ларж” и можем да си позволим да съчетаем „зеленото” и „синьото” в името на естетиката и екологията, защото имаме дълбоки джобове и можем да си позволим да преасфалтираме основните си булеварди на има-няма година и половина и да си строим комбинирани кръстовища - еко-язовири при „Бизнес парка” примерно.

Виж, ситуацията с въздишките на ваканцуващата хипстърия на българското Saint-Tropez е по-мелодраматична. Кофти е някак си, насред сезона РИОСВ да наложи забрана за къпане на Централния плаж на Лозенец, понеже водата е пълна с...

Тоест, извинете, тя показва ”...отклонения по изследваните микробиологични показатели над допустимите стойности, които крият риск за здравето на къпещите се...”. Казно иначе, днес и през уикенда къпещи се няма да има. Ще има наблюдаващи водата от дистанция, освен, ако някой не е решил да пробва нещо екстремно и да се превърне в рекламно лице на препарата, чиято реклама ни призовава цяло лято да не го гледаме само през прозореца на интимните помещения.

Всичко това щеше да бъде комично, ако не беше толкова скъпо и трагично, в прекия и преносен смисъл и страшно жалко за жертвите и разрушенията в цялата страна. Колкото до разума и рациото, които трябва да ни споходят наесен, то започвам да си мисля, че ние избори за градоначалник няма да имаме.

Ще имаме кастинг за Главен Столичен Гондолиер. Както се казва, сега в София, после и в другите градове.

Още по темата

20/08/2015

Нашите автори

Потайностите на българския печат

19/08/2015

Нашите автори

Купеста предизборна облачност - "дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна"?

15/08/2015

Нашите автори

Анализ на масовия българин

Следете новините ни в GoogleNews