Паралели

Последна промяна на 27 юли 2017 в 18:05 7269 4

И ето как започнала историята.

Било лето … от Рождеството на Спасителя. В Страната царели мир и спокойствие, нарушавани само от временни, мимолетни, спорадични и не по-чести от три пъти дневно дребни инциденти. Сред които бледо се откроявали извънредно леки побоища над лекари, извършвани от непокорни благородници от индийски произход, безобидни пребивания на нотариуски в комбинация с домочадието им от зле въоръжени и неорганизирани разбойници, както и с нищо невпечатляващи претрепвания на журналисти от национални телевизии, извършени от напълно неизвестни, неполучили дори и регионална слава и признание извършители.

Хората от медиите скучаели и им се налагало да пишат за групови изнасилвания. Извършено групово изнасилване – пишели те с големи букви. После уточнявали в текста, че то се е случило в Пакистан, при това преди време. Към същата статия прибавяли и текст, в който се разказвало, че Мадона, донякъде известна дама от областта на развлекателната индустрия, жена в напреднала възраст, отказала се доброволно от добавките над заплатата за прослужено време (явно с цел да прикрие възрастта си), също преди неизвестен брой десетилетия била изнасилена. Което си е една прясна и свежа като стрък плосколистен магданоз новина.

Нямало нищо, нищо не се случвало и нищо не се променяло. Освен вечното време, което ту се разваляло и ставало хладно и дъждовно, ту съвсем се разваляло и ставало горещо и задушно. И хората, разговаряйки за времето, по навик роптаели. Времето ги дразнело, както и всичко останало. А владетелят на Страната се снимал на плажа на ширналото се до безкрая море по бермуди и потник, за да напомни за славните времена, в които и той бил (не се чете), подобно на тия, които и до ден днешен - с бухалка в ръка - сеели и сеят мир и справедливост.

Точно в това време се разчуло, че шерифът на Нотингам, Нортъмбърленд…или някое друго далечно графство…всъщност по-добре да не споменаваме кое, вдигнал телефона си, защото някой го търсел. Този, който го търсел, му казал нещо. Не се знае точно какво, пък и не е важно за историята ни. По-важното е, че шерифът полу на шега, полу на майтап, казал на Обаждащия се: Ще получиш исканото само ако дадеш на…

Обаждащият се явно изквичал от страх, предизвикан от болезнено предчувствие – това можело да се разбере по чудноватото затрептяване на етера около телефонния апарат на шерифа.

Но шерифът продължил с леден глас: Само ако предоставиш на Владетеля на Страната четири хиляди паунда първокласен хъгис. Както знаем, хъгисът е традиционен специалитет от Северните територии - тъпкано месо и карантии в овчи мехур или черво, с което планинците обичат да играят, хвърляйки го надалеч. Обаждащият се само тихо простенал, което било нещо като знак за покорно съгласие.

Но да се иска от покорните и безропотни Обаждащи се по четири хиляди паунда първокласен хъгис и тогава, както и сега било незаконно. Не че незаконните неща не били истинският голям специалитет в Страната. По-голям специалитет дори и от хъгиса. Но все пак – зависело кой прави незаконните неща. Както добре знаем – незаконните неща в Страната можело, сега може и принципно е редно да бъдат правени само от хора, които няма как да бъдат наказани. И никой няма да им търси отговорност. А такива имало много и по това Страната се отличавала с огромната си либералност – можели да вършат незаконни неща от простите мургави бедни благородници от индийски произход та чак до хора от кръга на Владетеля. Единствено не било ясно точно кой определя кой може да прави незаконни неща, но това е незначителна тема и няма да се спираме на нея. Явно шерифът на далечното графство не бил от тези хора, на които им било позволено на воля да беззаконничат.

Ето защо когато Обаждащият се се изпуснал и разпространил информацията за четирите хиляди паунда, се вдигнал голям шум. Ако шерифът бил от групата на жителите на Страната, на които било разрешено да вършат незаконни неща – това естествено нямало да се случи. Нищо и никъде нямало да се разчуе. Но ето, че се разчуло.

Тогава прокурорът на страната – един строен и красив благородник, безукорно честен и принципен като бучка изсушен торф (това е старинно, традиционно сравнение, използвано за честните и принципните) веднага хванал юздите на положението и изпратил комисия от верни служители на закона да проверят какво става на място. А в същото време Владетелят на страната заявил, че никога не е получавал хъгис, никога не е чувал за никакъв хъгис, че не обича хъгис – нито да го яде, нито да го хвърля по време на игра. И че освен това въобще не знае какво е хъгис, че не познава нито шерифа на…, нито Обаждащия се, нито когото и да било, защото в момента вниманието му е заето предимно с това да се снима по потник и бермуди на плажа на безбрежното море.

Когато нещата съвсем се заплели и се стигнало дотам, че възникнала незначителна опасност от това у народа на Страната да избухне пламъка на вяло и сънливо негодувание – тогава се намесил Първият министър. Той бил бивш учител по мятане на хъгис и разбирал от тези неща. Наредил – за да се очисти името на Страната и най-вече – на нейния Владетел…та той наредил шерифът на … да бъде наказан с разчетворяване. Тоест – сухожилията на крайниците му да бъдат прерязани, да бъде завързан на четири коня и теглен, докато се разкъса на четири или там колкото се получат парчета. После парчетата да бъдат разнасяни из четирите краища на Страната, за назидание на всички, които изнудват и беззаконничат от името на Владетеля. В Страната това било най-голямо и срамно престъпление! Било приемливо да се изнудва и беззаконничи от името на други хора, но не и от името на Владетеля!

И така злосторникът шериф си получил заслуженото. Но тъй като всичките ни герои живеели в просветени, цивилизовани времена, самите те били носители на светлина, хуманизъм и цивилизованост, до един били европейци и били облагородени от меката благодат на споделените ценности – ето затова те и не пристъпили към разчетворяването, нито до някое друго политически некоректно изкормване или разчекване. А просто помолили шерифа злосторник да напусне шерифството и да отиде да си пази здравето някъде на хубаво и слънчево място, като запълва времето си с леки игри. С мятане на хъгис, примерно. А когато той напълно доброволно напуснал шерифството – всички му благодарили.

И пак настанала скука, само времето се променяло от толпо на прохладно и от прохладно на топло. И това карало хората тихо да роптаят.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1041

3

Nikola Petrov

03.08 2017 в 16:16

Да, времето се променя редовно, монотонно, както и смяната след избори на упрВляващи, уж ще са различни от предходните, но само ние сиоставаме с надеждата запо-добри времена.
Оставаме си с чакането.

10038

1

рамбо

27.07 2017 в 18:16

Браво Калинчо, изкара хонорар за 100-200 грама уиски. За фъстъците не стига обаче.