Днес православната църква отбелязва паметта на Свети Василий Велики. Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Весела и производните им.

Св. Василий бил архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство.

Св. Василий завършва с отличие кесарийското училище, където се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължава в Константинопол, а по-късно - и в Атина, център на културата и просвещението.

Младият Василий получава богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

През 356 г. той се завръща в родината си и приема св. кръщение. Светската кариера не го привлича. Той предприема пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет. След двегодишно странстване св. Василий основава монашеско общежитие близо до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него идва и св. Григорий и двамата се отдават на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, на физически труд и молитва.

През 364 г. той се завръща в Кесария, приема презвитерски сан и става близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. Шест години св. Василий е пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избират за свой епископ през 370 г. 

Той организира създаването на благотворителен институт, около новопостроения храм е изграден голям комплекс с болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютяват болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Св. Василий умира на 1 януари 379 г., едва навършил 49 г. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари (14 януари стар стил) и 30 януари (13 февруари). 

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.

Сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. 

За празничната трапеза на Васильовден се коли петел, на масата има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.