"Срещи с известните", новата книга на Калин Терзийски, съдържа 13 срещи извън времето с именити личности от световната и българската история.
Или както той сам ги описва: "философски притчи за срещи с хора, които искам да срещна."
Личности, с които Терзийски винаги е искал да сподели идеи, опит и вдъхновение, защото мисълта на човека няма ограничения.
Публикуваме откъс от "Срещи с известните" на Калин Терзийски, предоставен специално за OFFNews.bg от издателство "Лексикон":
Разговор с Аспарух
Аз съм само поглед, мисъл и фантазия и напоследък си говоря с прочути хора, с които винаги съм искал да поговоря, но не съм успял, защото са умрели. А аз не съм се досетил досега, че това не е никаква пречка.
Някои мъдри хора смятат, че думите само пречат на общуването. Дали това е така всъщност?
Добре знаем, че когато искат да опишат нещо по-сложно от глада си или от сърбежа от комарешко ухапване — хората се затрудняват ужасно. Сега се замислям: Че просто ли е да се опише глад или сърбеж?
Едно е ясно – тръгнат ли да описват с думи вътрешните си преживявания или външните събития-хората изпадат в ужасно затруднение. И по-умните от тях забелязват колко драматично не отговарят техните Словесни описания на Действителността.
Особено непоносим проблем с думите имат не други, а писателите.
Може би, защото са навътре в бизнеса с думите – те непрекъснато се сблъскват с кошмарната неподатливост на описание на Света и Живота — тези две немирни говеда.
Но писателите също така са забелязали, че независимо от това, че думите не са особено подходящи за описване на Света и Живота – те чудесно стават за създаване на други, съвсем различни Свят и Живот. В главите на тия, които четат или слушат.
Когато получил просветление и станал Буда, принц Сидхарта Гаутама замълчал. По всичко си личало, че е взел решение повече да не говори. Дори си мисля — в някаква романтична своя фантазия — че той не е взимал никакво решение, а просто преспокойно се е отпуснал. И без да взима каквото и да било решение, чисто и просто е спрял да говори. Не му се говорело.
Явно е осъзнавал неизказуемостта на това, което е преживял. Просветлението е неизказуемо. Никой не може да го опише с думи. И Буда си мълчал.
Наложило се пет-шест мотаещи се наоколо божества да се захванат да го молят — да вземе и да спаси поне тия, които все още стават за спасяване. Като им сподели с думи това, което се било случило с него. Да им разкаже за Просветлението.
Буда накрая се съгласил. Представям си го, как цъква много скептично с език и казва: Тц… значи да ви кажа… това е абсолютна тъпотия — това, с обясняването! Загубена работа! Нищо не мога да обясня, никой нищо няма да разбере и никаква полза няма да има!
Ама не не…все нещо малко може да им влезе в главите на хората… Все има такива, които не са съвсем загубени! — молели се божествата.
Хубаво! — засмял се Буда — но да не кажете, че не съм ви предупредил! С думи не става, хорица! Оп, пардон, вие сте божества, к`во говоря и аз! С думи е направо загубена работа! Но ще пробвам, де!
И Буда заговорил. И така - лека-полека — проповядвал от тоя ден (бил тъкмо на 35) до осемдесетата си година. Докато един ден не го нахранили с нещо вкусно в някакво селце, а от храната му станало зле и на вечерта умрял.
Когато си припомня тази притча — идват ми наум две неща: Първо — че Всеки миг в живота е Просветление! Специално, отбелязано със знак, обособено в отделно събитие Просветление няма! Защото всеки миг е Просветление. Просто никой не си прави труда да забележи това.
Само от време на време виждаме някой случаен, уморен чичко, с посивяла коса, със светлосиня посърнала ризка - как стои подпрян на някой уличен стълб; устата му е леко открехната, очите му са взряни в нещо невидимо…
…и той стои вцепенен - и ще ви кажа — той именно в тоя момент е прозрял, че Всеки Миг в Живота е Просветление! Или по-право казано: всеки миг носи просветление…
Та така. Другото, което ми идва на ум е, че сигурно Буда си е давал сметка в тоя момент, когато се е съгласил да започне да говори след Просветлението, че има хора, за които думите са професия. И те — поети, писатели и други лъжци — всеки ден неистово се опитват да облекат необличаемия живот в проклетите думи. И сигурно в тоя момент Буда е изпитал насмешливо състрадание към тая пасмина. Към поетите, писателите и другите лъжци.
И така. Аз съм поглед, мисъл и фантазия и се опитвам да поговоря със сенките на хора, които са ми интересни. Чак сега — на 45 - осъзнах, че мога да говоря с тях колкото си искам.
Осъзнах, че (както отбелязах по-горе) ако говорех приживе с тях, с телата им — едва ли щях да получа по-вярна информация от тая, която ще получа, като говоря с техните образи в главата ми.
Когато говориш с хората, можеш да разбереш повече от полуприкритите им, мимолетни гримаси; от треперенето на ръцете им; от облеклото им и от дъха, излизащ от устите им - отколкото от думите им. Хората хвърлят на другите хора само разни думи — клишета, подобно на някакви печатари, полумъртви от досада.
Оф, все забравям, че не е двайсети век и вече няма оловни печатарски клишета. Но нека има и малко памет за миналото — нали става?
Сега реших, че ми се ще да поговоря със субигикана Аспарух. Владетелят, който сегашните историци определят като създател на… хм, тук става доста сложно: На какво точно е създател Аспарух?
Определено не може да се каже „На съвременна България“, а също не е особено научно да се каже и „на Дунавска България“…
Все пак, може би — „На първото Българско царство“?!
Но тъй като той е бил просто водач на едно племе (или част от племе) на номади — той в никакъв случай не е създател на Царство. Още повече че Цар е славянската дума за Цезар. А Цезарят — от времето на тетрархията, въведена от Диоклециан - е вторият след Августa владетел на Империята; и за Аспарух - съвсем очевидно - не може да се каже, че е бил втори по власт в Империята.
По това време Империя е имало само една и неин базилеос (Август) е бил Константин, погрешно наречен Брадати (Погонат) — погрешно, защото това прозвище е било прикачено не на него, а на баща му. А Цезар (Цар) по това време не е имало. Евентуално…
Хм, мога да кажа, че Цезар е бил за известно време Тервел — синът на Аспарух. Известно е, че той е получил титлата, защото е помогнал на Юстиниан Ринотмет (Безносия) да си върне престола… Но това са разни такива неща, които също…
Ето - една малка нагледна илюстрация за това, до какви кълчища може да стигне тоя, който иска добросъвестно да опише с думи едно нещо. Явление, събитие — каквото щете. Просто може да полудее!
Виж — ако е недобросъвестен…
…ако не е добросъвестен, а е просто един обичаен, мизерен, тъп и алчен историк — нагаждач; ловък в хитрото си тъпоумие слуга на властта — тогава ще му е значително по-лесно! Ще опише всички събития и явления със сръчността на еквилибрист! Но тогава се случва именно това, което са забелязали всички по-умни писатели: с думите не се описва никаква действителност, а се създава друга — фалшива (или в добрия случай — фантастична) — в главите начетящите и слушащите.
Както и да е! Да плеснем с ръце и да се прегърнем!
Аз искам да разговарям с Исперих или Аспарух или както там са го наричали. Аз ще му викам Аспарух. Защото другите обръщения ми напомнят именно за тия тъпчовци — провинциални горделивци, доморасли ерудити, професори от селски катедри, умници и многознайковци — които никога не биха пропуснали случая да наричат някоя историческа личност с най-странното и непознато име. Което само те и избран кръг от посветени знаят. Та по тоя начин да се отличат от профаните и от неграмотната тълпа. Такива биха викали на Аспарух с удоволствие Испер или Яспар. За да покажат, че боравят с редки исторически знания така, както добросъвестен палач — с брадвата си.
Ох, как са ми смешни тия селски учени тикви… а колко съм си смешен и сам аз — задето са ми смешни те!
Човекът е смешна работа — кълна ви се в това! Само му дай да се мисли за нещо по-особено и да се надсмива над това и онова. Ех, ех, ех…
Отивам… Отивам да разговарям с Аспарух.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)