От стр. 2

Професор Бучард, който търсел съотношението между генетични и социални фактори в изграждането на личността, решил да изследва близнаците и останал изумен. Оказало се, че и двамата били женени и съпругите им се казвали Линда. След което братята се били развели и сключили брак отново... с жени на име Бети! Джим Луис имал син, когото нарекъл Джеймс Алън. Брат му също се сдобил със син. Нарекъл го... Джеймс Алън. И двамата работили като помощник-шерифи, и двамата карали един и същи модел шевролет, и двамата обичали дърводелството. Като деца близнаците имали куче, което и двамата нарекли Той.

Какво точно ни определя като личности? Какво шифрира поведението ни? Какво предизвиква решенията ни? Средата играе огромна роля, но също така е истина, че дълбоко в себе си, на клетъчно ниво, ние сме движени от предварително кодирана информация. Не знам докъде се простира влиянието й, но понякога се случват странни неща, които просто все още не разбираме напълно. Когато животът на един близнак е ксерокопие на другия, а идолът на едно момиче се окаже и нейна сестра, въпросите стават повече от отговорите. Синхроничност – дума, създадена от швейцарския психоаналитик и философ Карл Юнг и описваща необяснимите, многозначителни съвпадения в живота на човек, ни кара да се замислим за това дали е възможно кодът, в който са подредени аминокиселините ни, да е само малка част от нещо по-голямо... Някаква оперативна система, втъкана във вселената и инсталирана в елементите на нашата действителност.

Възможно ли е, пита Юнг, синхроничността да е проявление на нещо отвъд времето, пространството и обстоятелстватa? Да е някаква закономерност, по-хитра от причина и следствие? Произволно ли протичат съдбите ни, или има някакъв тайнствен монтаж, който от време на време се процежда от плоскост, за която все още нямаме адекватно изградени сетива? Когато разказах на Дженифър за близнаците Джим, тя ми каза, че съзнанието ù не може да побере техните синхронични съвпадения, но в същото време открива странен, естествен паралел с нейната собствена история. След което ме помоли да споделя с вас, читателите, нейния любим цитат: “Има два начина, по които можеш да живееш живота си: единият е така, сякаш нищо на този свят не е чудо, a другият – така, сякаш всяко малко нещо е чудо!” (Алберт Айнщайн).

Дженифър е човек, който гледа на всичко около себе си като на прелестно, достойно за възхищение чудо. Може би затова, без дори и намек за упрек, се свърза и с майка си Камелия, която я прегърна ридаеща и поиска прошката ù. Преди няколко години Димитру се разболя тежко и почина едва 53-годишен, преди да е успял да зърне порасналата Дженифър. Малко преди смъртта си обаче бащата най-после откри мълчаливото, отдавна чакащо до рамото му покаяние и повика Доминик при себе си, за да я прегърне и да ù каже за пръв път в живота си, че я обича. Момичето му даде прошката си и остана до него до края на дните му.

Наближавайки края си, тази история събра толкова много неправдоподобна, театрална драма, че за да намерим смисъла й, навярно ще трябва да открехнем вратата към съзнанието на самия властелин на драмата – Уилям Шекспир. И някъде зад тази тежка махагонова врата, в една от многото красиви бални зали, танцуват вечния си елегантен танц обречените герои на шедьовър, наречен “Крал Лир”. Виждате ли ги? Носят се боси и безсмъртни по огледалото на мраморния под вече повече от четири столетия: монархът, загубил разсъдъка си, трите му красиви дъщери, отлъчената от семейството сестра, загадъчните братя, злодеите, убийците... безбройните жертвоприношения върху кървавия олтар на човешката слабост. В самия край на тази изпепеляваща трагедия умиращият Едмънд казва следното на своя брат: “Колелото, скъпи Едгар, направи своя пълен кръг”. Оттогава изразът “Нещата правят пълен кръг” (things come full circle) е станал част от английския лексикон, но малко са хората, които знаят, че именно великият бард е първоизточникът на тези мъдри думи.

Да, ако човек живее достатъчно дълго, сигурно ще открие, че нещата във вселената като че ли действително се стремят към движение в затворен цикъл. Сякаш са закачени за огромно колело и рано или късно неговият пълен оборот ще ги върне там, откъдето са тръгнали. Двама родители се отказват от детето си и по-късно детето им се отказва от тях в съдебната зала. Няма ли някаква ирония в това? Някаква многозначителна редакция в матрицата? Нещата правят пълен кръг...

Вчера говорих с Дженифър Брикър. Благодарен съм, че се срещнах с историята й, защото тя ми помогна да разбера по-добре своята собствена история и всяка друга история на този свят. Каза, че иска да дойде в България и да опознае хората, природата и културата ù. Вярвам на всяка нейна дума, защото в нея няма една прашинка престореност: това момиче е въплъщение на искреността. Днес Дженифър Брикър е една от най-добрите акробатки на Америка, елитна циркова артистка и фитнес експерт.

Един ден Бритни Спиърс видяла изумена едно от изпълненията на Джен в интернет и веднага поискала да я включи в колосалното си световно турне.

Нека ви върна точно три години назад. Намираме се в огромната "Амуей Арена" в Орландо, щата Флорида. Залата е пълна до пръсване. Концертът започва... Хилядите възбудени фенове са дошли, за да видят мегаспектакъла на Бритни, но в момента невярващите им очи са приковани към средата на сцената, където малко тяло без крака отскача от огромен батут. Момичето чудо излита във въздуха.

Инфарктният момент сякаш е изсмукал всяка молекула кислород в многохилядната зала и публиката затаява дъха си. Дженифър отскача мощно от батута и няма сила на този свят, която да спре полета ù.

Тя се носи директно нагоре като свистящ малокалибрен куршум... високо, може би прекалено високо – далеч над сцената. Момичето увисва за миг в застиналия от напрежение въздух, групира тялото си и влиза в двойно салто със стихийна скорост като трохичка, засмукана от торнадо. Напрежението е осезаемо. Тялото ù се превръщa в мъглявина, следвана като побесняла комета от кестенявата ù опашка, и след две перфектни задни превъртания се приземявa меко върху батута. Публиката изригва като вулкана Кракатау.

Двайсет хиляди зрители скачат на крака. А някъде там на трибуните, изгубени сред въодушевената тълпа, я гледат и две големи кафяви, просълзени от щастие очи. Очите на най-големия ù фен – нейната сестра Доминик Мочеану...

И ето че в този миг ни става някак много лесно да повярваме, че всяко малко нещо в този живот е чудо, и колелото, скъпи Едгар, отново прави своя пълен кръг.

------------------

На 3 юли, в книжарница "Хеликон" Иво Иванов представи книгата си "Кривата на щастието", издадена от издателство "Вакон".

Повече от 3 часа стотиците му почитатели чакаха на опашка за автограф от Иво.

Ако искате да си купите книгата, можете да я поръчате тук.