Генеративният изкуствен интелект (AI) върви по пътя на следващата индустриална революция. Бурното му развитие през последните две години показват, че има такъв потенциал и ще навлиза все повече в нашето ежедневие. Той дори започна да ни „взима работата“, като някои IT компании и в студиа в Холивуд вече се опитват да заменят някои длъжности с изкуствен интелект. На върха на промяната е ChatGPT на OpenAI, но този езиков модел не е единствен. Почти всички водещи технологични гиганти развиват или участват по някакъв начин в разработването на подобни алгоритми.

Проблемът е, че почти всички тези модели са затворени и потребителите трябва да минават през нечия корпоративна система, за да могат да ги достигнат. Точно това е борбата в момента, коментира в подкаст на OFFNews и Tech.OFFNews професор Мартин Вечев. Той е основател на първия в България и региона Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), изграден по образец на MIT и Harvard.

„Всички тези модели са затворени, потребителят не може да си го инсталира на телефона или лаптопа и да работи самостоятелно с него. Всички данни минават през приложение на съответната компания и те остават там“, разказва Вечев.

INSAIT стои зад езиковия модел BgGPT, който работи по-добре на български от неспециализираните алтернативи. Чатботът влезе в новините с някои непрецизни и дори комични отговори, но според Вечев това е нормално, защото тепърва той ще се прецизира. Освен това е доста грешна представата на потребителите да използват тези езикови модели за търсачки. В случая с BgGPT е, че чатботът е изграден директно върху алгоритъма без допълнителна специализация или прецизиране.

„Много от грешките или „халюцинациите“ на чатбота се оправят доста лесно и ние ще работим по тази посока, а за по-дълбоките такива ще се правят допълнителни обучения на BgGPT“, казва Вечев. „Подобни проблеми чисто математически не могат да се избегнат и са често срещани и при другите модели, като ChatGPT, например“.

Значението за българския AI модел обаче е много по-стратегическо отколкото някакво удобство на потребителите за търсене на отговори по елементарни въпроси, за които е създадена търсачката на Google. По думите на Вечев той създава автономност не само за българите, но и за българските компании. На тях ще им струва десетки хиляди долари, за да ползват услугите на OpenAI и други разработчици, докато ползвайки BgGPT това ще му коства няколкостотин долара. Но по-важното е, че данните ще останат тук, в страната и в самата компания, а няма да изнасят през Атлантическия океан или на сървъри в Ирландия, например.

Стратегическото значение на проекта BgGPT, а и на INSAIT, е в това, че България вече се превръща в извор за иновации. Като според Вечев има запитвания от съседни държави как самите те да си правят подобни езикови модели.

„Без подобно знание ти ставаш зависим отвън, затова подобни проекти са със стратегическо значение“, коментира Вечев.

Той допълни, че инвестициите в наука трябва да продължат, за да може да се запази отворения модел на разработка на иновациите. Както и България да продължи да бъде на световната технологична карта. Такава ще е ситуацията и с изкуствения интелект. Той в момента търпи забавяне, защото е базиран на технология, чиито основи са вече на няколко десетилетия.

„Наливаш милиарди долари в една посока, след време хоп някой поглежда от друг ъгъл, тръгва в напълно различна такава и променя индустрията или направо създава нова“, казва още Вечев.

Той допълва, че докато не се намери изцяло нова технология за по-генерален AI, еволюцията ще бъде в посока на специализираните модели. Т.нар. „агенти“, които ще са много добри и отлично обучени в строго определени ниши. Като INSAIT вече е започнал да изгражда подобни вертикали за BgGPT.