Из делниците на един луд (13-17 юни)

Понеделник, 13 юни

13 юни. На този ден през 1959 г., само една година преди откриването на противозачатъчните хапчета, е роден Бойко Борисов. Разбира се, противозачатъчните стигат до нашите земи доста по-късно, ако и да са открити от български евреин. Както и да е, станалото – станало.

Чета из медиите, че рожденикът получил две поеми. Но не проявих интерес, просто не чета психопоезия. Може и да не съм прав, но в днешно време да посветиш поема на Борисов отвсякъде е девиантно поведение. Ако, по-точно когато, лидерът на ПП „Четвърти километър”, демек аз, стане премиер, писането на възхвални оди за лидера ще бъде нещо нормално. Мнозинството казва кое е нормално, а ние ще сме мнозинство. Те ще ни направят. Дето казваше незабравимият Карл Маркс, сами са си гробокопачите. Продължаваме да изследваме хората, които си говорят сами по улицата. Само 10% от тях са с хендс фри.

Другите са с майнд фри.

Като цяло празникът мина доста вяло. Но то е нормално. Знаете ли как се е празнувало Рождество Христово през 57 г.? Никак. Трябва да минат векове, за да се осъзнае едно величие. Понякога толкова отнема и да се забрави.

Само Малария Велева традиционно се е постарала и е замесила една мазна словесна баница: „Амбициозен, енергичен, диалогичен, Борисов е единственият политик, който има успешен пряк контакт с хората. Упрекваха го, че е популист, че управлява от телевизора, че езикът му е простонароден - истината е, че той умее да владее общественото съзнание, както никой друг... роден политик… изключителна памет, умее да отсява зърното от плявата. Вдъхновява се от историята. Спортът го е научил на желязна дисциплина, а пребиваването в МВР - на чувство за справедливост… Борисов има изострено чувство за държавност и обострен политически нюх…”

Само ще добавя, че има и обострен гастрит, но се пази в тайна.
Като си създадеш веднъж име, каквото Малария Велева си е създала, можеш да си пишеш каквото си искаш, няма от какво да се страхуваш. Вече няма.

Арх. Жулиан Начев, кандидат за главен архитект на Варна, вика: „Варна може да стане наистина най-добрият за живеене град в България, а не просто на входа и на изхода от града да бъде сложена табела от нечия годишна класация.”

Е, нечия… Класацията е на вестник, дано не преувеличавам, „24 часа” и е базирана на самохвалствата на съответните граждани. А варненци са много добри в това отношение. Познавам ги, моля ви се, не възразявайте. В много отношения бият дори и майничките. Защото Пловдив е до Пазарджик и това го засенчва до голяма степен. А Варна е далеч от други големи градове и може да си се фука безконтролно.

И докато сме във Варна. Моят ФБ-приятел Нелко Начев се оплаква: „Бях си оставил 2 билета за концерт на Веско Маринов на таблото на колата. Нощеска некъв тъпанар ми е счупил предното стъкло и е оставил още 4.”

Това е нищо. Аз имах подобен случай с книгата на Людмила Филипова „Мастиленият лабиринт”. Което, познавачите ще ме подкрепят, е далеч по страшно.

Нелко, какво става с палмите, бе? Живи ли са още? Почнаха ли да раждат фурми? А улиците, дето приличаха на… нема такова сирене, пооправихте ли?

Палми на лизинг, за 5.5 млн.! Нема такава идиотия!

Да, Варна можеше да заприлича на Палма де Майорка, ама не можа… Изпортниха я. А преди това я изкирчиха.

Вторник, 14 юни

Цецерон гостува на Хъкмъкян. Разказва как щял да развива отношенията с китайските другари: „Обмяната на опит по дефинирането и реализирането на различни секторни политики са добра основа за партньорство между ГЕРБ и ККП.“

Хъкмъкян го пита празнувал ли е рождения ден на Борисов. „Само се поздравихме, вика, и това, което съм направил от Китай, купих един Конфуций, за да може все пак, човек, когато е на неговата възраст, става все по-мъдър и той действително има сериозен опит и може да го предава и да бъде един добър учител.” Щото Конфуций е бил известен главно като Учителя Кун. Пенсиите, да ме прощавате, но Цецерон допуска редовната грешка. Приема побелелите глави за помъдрели глави. А то рядко е така.

Хъкмъкян пита: „Някакъв цитат имаше ли Конфуций специално или не?”

Цветанов: „Аз му изпратих един цитат първо в съобщението, което му изпратих в 01:00 часа предишната вечер, когато започна 13-ти и вчера сутринта имахме възможност да коментираме..."

Какво ли не бих дала, за да чуя как Борисов и Цветанов коментират цитат от Конфуций!

Такива като Цецерон, като влязат в библиотека и веднага се насочват към рафта с Платон и Аристотел, явно водени от чувство за вътрешно родство. Затова не съм изненадан, че се е спрял на Конфуций. Но има и още една причина, професионална. С което не искам да клеветя Цветанов, че е философ. Не, просто Конфуций е бил заместник министър на полицията в княжество Лу. Така поне пише Гор Видал в „Сътворението”. По едно време негови привърженици искали да го направят министър-председател. И той, мъдрец, мъдрец, обаче се изкушил. Но работата се разпаднала. Ей, знаете ли, че Конфуций също е имал големи клепнали уши? Но мисля, че това не е важно в случая.

Попаднах в един сайт на упътване за българи: „10 начина да скриеш, че си прост”. Да говориш за еди-какво си, да казваш еди-какво си… Не го дочетох, защото от дете си знам, че единственият, познат на човечеството начин да се скрие простотия, е с мълчание. Забелязали ли сте, че на простите, които не говорят много, им казват мълчаливи, а не прости.

Исках да кажа да не вярвате на никакви упътвания. Знаете ли какво ми се случи веднъж, когато още вярвах на упътвания? В градинарския щанд на един магазин купих семе. На упътването някакъв идиот написал Ladies' fingers и в скоби на латински Abelmoschus esculentus. И понеже една колежка ми се хвалеше, че завъдила Gardenia jasminoides, та си казах, че и моя ескулентус ще да е нещо екзотично. Засадих в градината и викам на булката: Знаеш ли какви цветя съм засадил? Abelmoschus esculentus! И тя вика: Йее… Копах, поливах, накрая ми се роди бамя. Една проста бамя в цветната градина, където имам Achillea Millefolium, Brunfelsia, Bougainvillea, Eccremocarpus scaber, Bauhinia purpurea и други подобни красоти.

Опа, малко се поувлякох. От всичките тия имам само Google Chrome…

Ама нищо, всяко зло за добро. От тогава знам, че гювеч без абелмоскус ескулентус не е истински гювеч. Истинският трябва да има задължително esculentus, Solanum melongena, Capsicum annuum, Phaseolus vulgaris и Allium cepa. Другите работи вече са по желание на майстора.

Извинете, ако някъде съм сбъркал в наименованията. Отдавна съм го учил латинския, пък и в Механото не наблягаха много на него. Но се наложи да си припомня някои работи, за да ви илюстрирам как изглежда човек, който се прави, че е много наясно с езиците (един от съветите да изглеждаме умни).

Още по темата

20/06/2016

Нашите автори

Из делниците на един луд (13-17 юни)

13/06/2016

Нашите автори

Из делниците на един луд (6-10 юни)

06/06/2016

Нашите автори

Из делниците на един луд (30 май-3 юни)

30/05/2016

Нашите автори

Из делниците на един луд (23-27 май)

Следете новините ни в GoogleNews