В събота преди Архангеловден православните отдават най-голяма почит на своите мъртви.

Велика задушница е наречена още и Войнишка, Мъжка, тя е посветена на загиналите войни. Отслужва се тържествена литургия в църквите, ходи се на гробове на близки.

Смята се, че прекадяването с тамян гони дявола, запалените свещи поддържат жив спомена за починалите в душата на живите.

Стари жени пък казват, че за покойници не бива да се плаче, сълзите размътвали водата на умрелите, а трябва да се спомнят добрините им, преживените хубави моменти.

В миналото семействата поддържали поменик за починалите роднини, който на този ден се изчитал. Гробовете се преливат с вода и червено вино, раздават се хляб и варено жито, оставя се по залък от храни, които някога мъртвите са обичали.

За да „се намира” на умрелите и на оня свят, близките разнасят по роднини, съседи, дават даже на непознати и вярват, че с тази щедрост намаляват болката от непрежалима загуба. За знак от отвъдното смятали, ако мушица прехвръкне около поменалната трапеза, а първият залък и първата глътка задължително са за Бог да прости...