Той бе този холивудски актьор, какъвто в Холивуд нямат. Който не може да преброи ролите и почитателите си. Който и над 80 години си остана един млад Дон Кихот. Таня Лолова казва за него: Рус, синеок, висок, елегантен, късметлия, достоен!   Един от най-великите актьори - епоха в българските кино и театър Коста Цонев вече не е между нас. До последно той беше зареден с магнетизъм, чар и интелект. Въпреки достолепните си  82 години той беше в кондиция със себе си, готов да сподели преживяното и да се засмее на живота. Сърцето му спря да бие след две много тежки операции, но без излишни вайкания, оплаквания и споделяне на угризения на съвестта. “То и да ме споходи смъртта, много ще съм радостен. Само съм любопитен какво ще има оттатък. Ама аз на тия неща не вярвам”, казваше той. Още приживе разказваше с огромно удоволствие  за най-хубавите си роли и интересни моменти от своя живот. Като се почне от спомените му за любимото  кино от детството в столичния квартал "Красно село" и се стигне до последната му роля в политиката. Майка му го готви за поп. Всяка седмица го води в черква. В неделя, когато децата излизат да играят на улицата на ашици, топчета и криеница, той трябва да бъде в черквата и да пее ектения. След време, когато иска да влиза в ДВТУ - Държавното висше театрално училище, майка му се скарва с втория му брат Васил: „Аз циркаджии вкъщи не искам." А той й отговаря: “Преди да е имало театри, всичко се е разигравало в черквата." След 10-15 години я пита: „Мамо, не се ли радваш, хората, като ме видят, казват: „Ето Коста Цонев, тебе сигурно те поздравяват". „Да, поздравяват ме, но ако беше станал поп, сега щеше да си владика", отговаря тя. Колеги и приятели изпитваха различни чувства към него. Но до един го уважаваха. Най-големите му фенове в гилдията бяха проф. Надежда Сейкова, Рангел Вълчанов, Луна Давидова, Хачо Бояджиев, Татяна Лолова, Никола Корабов, Стефан Данаилов, Цветана Манева, Леда Милева, Мария Стефанова, Никола Анастасов. Със сигурност всеки българин е гледал поне един от филмите му - "Баща ми бояджията", "Бедната улица", "Димитровградци", "Историята на един кон", "Свобода или смърт", "Сватбите на Йоан Асен", “Човекът от Ла Манча", "Тревога", "Бъди щастлива, Ани", “Жребият”. В кинокариерата си актьорът има над 200 игрални и телевизионни филма, а през 2001 г. се отдаде и на политическа кариера, влизайки в Народното събрание като представител на НДСВ. В парламента изкара два мандата. “Театърът и политиката си приличат, но има и разлики. В театъра отношенията са искрени, дълбоки, честни, а в политиката има фалш, трудно е да задоволиш своите амбиции, морални и материални. Защото политик с кренвирши и пасти не се задоволява” коментира тогава новото си поприще актьорът. Въпреки някои негови несъгласия, той се решил да влезе в политиката заради вярата си в личността на Симеон Сакскобургготски и заради ярък детски спомен от срещата си с баща му – цар Борис III. Казваше, че политика му е дошла до гуша. И единствените свестни политици за него са Стамболийски и Стамболов. В последните години актьорът почти не излизаше от дома си, болест след болест се трупаха върху него. Скучно всекидневие с две хубави кучета в село Бистрица и една разкошна котка. Една от последните му появи в медийното пространство беше на церемонията по раздаването на наградите "Аскеер” през май 2011 г., когато бе отличен за цялостното си творчество. Наистина Коста Цонев е звезда по холивудски. На театралната сцена е играл Дон Жуан и Крал Ричард. Сред любимите му персонажи е Дон Кихот и редовният подарък, получаван от близки и приятели, е статуетката на Рицаря на печалния образ. По-старите поколения помнят Коста Цонев с ролята на инспектор Боев, донесла му изключителна популярност във филмите "Господин Никой" и "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Съгласява се да замести ненадминатия Апостол Карамитев  в "Сватбите на Йоан Асен" на режисьора Вили Цанков и да довърши ролята, след като той умира по време на снимките. Завършва актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев, а от 1952 г. започва кариерата му на актьор в театъра, киното, естрадата, радиото и телевизията. Изключително влияние му оказват големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова. Звезда е на Младежкия театър и театър "София“, на чиято сцена играе 35 години. През 2001 г. издава мемоарната си книга "Дон Кихот от Красно село", а през 2007 г. - книгата изповед "Моите жени, моите роли". В светските новини той присъстваше с двата си брака с бившата телевизионна водеща  Анахид Тачева. Неговият син Димитър Цонев, освен с изявите си от синия екран бе известен и с това, че стана говорител на бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Дъщеря му Теодора отдавна не живее в България. Брат е на известния покоен сатирик Васил Цонев. Третият брат Иван от дълги години е емигрант в Австралия. Коста Цонев имаше редкия шанс да има до последно до себе си жена си Елена и винаги е твърдял, че Господ му я е изпратил. Когато се развежда за втори път с Анахид, все не може да открие правилната жена. А майка му го успокоява: „Сине, Господ те обича, той ще ти даде каквото искаш. На най-хубавата възраст, когато имаш най много нужда, ще ти прати ангел. И той взе, че ми го прати!” Със съпругата си Ели са заедно почти 30 години. Тя се влюбва в актьора още когато е на 12-13 години. „Мечтаех си това да е мъжът на живота ми. И стана така, че с годините съдбата изпълни тази моя мечта.”

Още по темата

27/01/2012

OFFTOPIC

Хиляди се поклониха пред паметта на Коста Цонев

25/01/2012

OFFTOPIC

Почина Коста Цонев