Теодора Димова разказва за спасяването на българските евреи в новия си роман ''Всичко, което се случва''

Новият роман на Теодора Димова „Всичко, което се случва“ връща читателите към една от най-драматичните страници в българската история – спасяването на българските евреи от депортация в нацистките лагери на смъртта през Втората световна война. В центъра на повествованието е образ, вдъхновен от Димитър Пешев – подпредседателя на Народното събрание, който през 1943 г. се противопоставя на депортацията и плаща висока лична и политическа цена за своя избор.

Книгата излиза с логото на издателство „Сиела“, а премиерата ѝ ще се състои на 22 октомври от 18:00 ч. в зала „Американски център“ на Столичната библиотека. Романът ще бъде представен от проф. Амелия Личева и проф. Алберт Бенбасат, а модератор на срещата ще бъде журналистът от БНТ, свален от ефира като водещ на предаването "История БГ" Георги Ангелов.

С „Всичко, което се случва“ Теодора Димова отново отвежда читателите във въображаемото курортно градче Болярово, познато от предишните ѝ романи „Поразените“ и „Не ви познавам“. Този път писателката се връща към периода 1940–1943 г., когато в България е приет Законът за защита на нацията, а антиеврейската политика постепенно води до подготовката на депортациите.

Историческият прототип на главния герой, Димитър Пешев, е сред ключовите фигури, допринесли за осуетяването на депортацията на евреите от старите предели на България. Неговата намеса е част от по-широката съпротива, в която участват народни представители, духовници и общественици. Същевременно над 11 000 евреи от администрираните от България територии в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот са депортирани през март 1943 г. и почти всички загиват в нацистките лагери.

Романът проследява арестите, страха и подготовката за депортация, но преди всичко се вглежда в нравствения избор на човека, изправен срещу държавната машина. Какво е необходимо, за да съхраниш човешкото у себе си, когато светът около теб постепенно се отказва от него? Това е въпросът, около който Теодора Димова изгражда повествованието си.

В основата на сюжета стоят исторически свидетелства и документи от периода, включително „Спомени“ на Димитър Пешев. Писателката обаче не се ограничава с възстановяването на събитията, а изследва страха, съвестта, колебанието и самотата на човека, който решава да се противопостави.

Според литературния критик проф. Амелия Личева романът показва как литературата може да запълва празнините, оставени от историческото мълчание и изкривените интерпретации на миналото.

„Романът казва много за миналото, нюансира исторически факти и съдби, но го осъществява по начин, който не просто е присъщ на фикцията, а който е запазената марка на романовото писане на Теодора Димова – с безпощадно проникване в психиката, с разголване на съвестта, с непримиримост към себезалъгването“, пише проф. Личева.

По думите ѝ „Всичко, което се случва“ е голям роман не само за вчерашния свят, но и за днешния, в който човекът продължава да се нуждае от защитата на морала, прошката и любовта.

Проф. Алберт Бенбасат определя книгата като произведение без аналог в съвременната българска литература.

„С документална прецизност и емоционална съпричастност авторката реконструира едно жестоко и мрачно време – 1940–1943 г., когато е гласуван и задействан мракобесният Закон за защита на нацията“, отбелязва той.

Бенбасат обръща внимание на съдбата на Димитър Пешев, който първо е отстранен и наказан от собствените си съпартийци заради противопоставянето си на депортацията, а след 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд като участник в предишното управление.

Според литературоведа Теодора Димова съзнателно избягва героизацията. Вместо това показва страха, отчаянието и вътрешните противоречия както на преследваните, така и на онези, които намират сили да им помогнат.

„На моменти, много моменти, властват страхът, песимизмът, отчаянието, видени както през очите на жертвите, така и проектирани в съзнанието на този, който има куража да се опълчи срещу унищожението на своите еврейски съграждани“, пише проф. Бенбасат.

С новия си роман Теодора Димова продължава литературното си изследване на травматичните периоди от българската история, започнато с „Поразените“ и продължено с „Не ви познавам“. В „Всичко, което се случва“ тя отново поставя човешката съвест в центъра на историческите събития и изследва колко трудно може да бъде да постъпиш правилно, когато цената на този избор е собственото ти бъдеще.