На 70-годишна възраст е починала поетесата Федя Филкова, съобщава БНР.

Федя Филкова е родена на 10 март 1950 г. в с. Малка Брестница, област Ловеч. Завършва немска филология в Софийския университет.

Поетеса, автор на осем стихосбирки – "Цветя с очите на жени" (1982; 2004), "Нежен въздух" (1988), "Рисунки в мрака" (1990), "Крехко разпятие" (2000), "Моята твоя любов" (2009; 2012), "Второ сърце" (2009), "Нищо тъмно" (2014) и сборника "Третата жена" (2014) и "Толкова е кратко. Стихотворения 1969-2019" (2020).

Превела е повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са превеждани на различни езици, а през 2013 г. на немски език в превод на Андреас Третнер излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения (Nachtgras, Drava Verlag, Klagenfurt-Wien).

Дългогодишен редактор в издателство "Народна култура" (1982-1992). След демократичните промени в България през 1989 г. работи като държавен експерт и дипломат, културен аташе в българското посолство във Виена (1992-1995), външнополитически секретар на президента на Р България Петър Стоянов (1997-2002) и съветник в българското посолство в Берлин (2005-2008). Носител на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 г. През 2015 г. е отличена с наградата "Златен век" – "Печатът на Симеон Велики", на Министерството на културата на Р България.

От 1972 г. е съпруга на поета Николай Кънчев (1936-2007). От 2007 г. организира, заедно с актьора Милен Миланов, ежегодния Поетичен Никулден, а от 2012 г. присъжда Наградата за нова българска поезия "Николай Кънчев".

Още след първата ѝ стихосбирка „Цветя с очите на жени“ поетът Александър Геров я нарича "българската Емили Дикинсън“ (1982).

"Федя Филкова не беше от авторите, които шумят около себе си, макар у нас това да е единствената гаранция да бъдеш прочетен. Фината чувствителност се съчетава с категоричност, прозорливост и дълбочина на мисълта, с пестеливост в изказа. Някои от най-кратките ѝ стихотворения са буквално огладени от водата камъни, сякаш положени в японска градина. Нищожно малко са у нас поетите, които пишат в този ключ и това прави подобна поезия трудно припозната от българския литературен пейзаж." – Силвия Чолева.

Проф. Михаил Неделчев определя творбите на Федя Филкова като минималистична литература, деликатна стилистика, вградена в смели тематични насоки: „Това е литература, която говори за смъртта – и поезията, и прозата. Много малко са тези от нас, които говорят за смъртта, мислят за нея, успяват да опитомят смъртта."

В края на деня

Гласът отново ми говори:
Остави загадката през миглите да изтече.
Следобедът те чака,
хвърлил кротка сянка върху усилията.
Смисълът е прост и вечен.
Слънцето изгаря
устните ни до усмивка
и с огнен катинар заключва всичко.