"Византийският лабиринт" от автора Александър Томов е исторически роман, посветен на епохата на един от най-жестоките императори в историята на Византия - Андроник.
Написан изключително достоверно, романът те потапя в онова далечно време и те кара да се чувстваш едва ли не като участник в събитията. Кървави заговори на константинополските патриции, изтънчени интриги и перверзен разврат, жажда за власт, за слава и безсмъртие.
Представяме ви откъс от книгата "Византийският лабиринт" на Александър Томов, предоставен специално за ОFFNews от издателство "Лексикон":
1.
Тези мои объркани и разнопосочни записки са предназначени за онези, които искат да видят най-страшните злодеяния на Сатаната, който бе прекалено дълго в самия мене, както и за останалите, успели някога да се измъкнат из косматите му лапи и да потърсят помощта на Твореца и неговата благославяща ни светлина, което никога не е късно да сторят, само да стигнат до Него през заревото на пламъците и прахта на руините, дето постоянно ни следват, за да ни докажат колко жалки и нищожни сме без упование и защо именно Него, а не някой друг славословяме...
И така, в края на 6690-о лето Господне от Сътворението на света* аз, върховният жрец на „Поляната с асфоделите“**, носещ светското име Игнатий Склир, бях повикан от устата и окото на патриарха на Константинопол, от хартофилакса*** Симон, в свещения ден сряда, след богослужебния час полунощница, за да проведем един странен разговор. Онзи, който е наясно кой точно е хартофилаксът на Патриаршията и в какво точно се изразява дейността и волята му в патриаршеския двор, ще е наясно и защо аз, патрицият по рождение, вървях като подгонен от силен вятър дъждовен облак по посока на Патриаршията и покоите на въпросния Божи служител, от когото трепереше не само патриаршеската епархия, но и целият патриархат. Предстоящата ми среща с него буквално проникваше в мозъка ми и предизвикваше у мене световъртеж. Как така хартофилаксът? Защо? Откъде накъде? И нима бе подочул или подразбрал нещо за нашето тайно братство, за което не биваше да знае никой? Какво означаваше това и каква можеше да бъде целта на бъдещата му реч? И какво на тази реч аз самият трябваше да отговоря? И как да отговоря, за да не изпитам сериозни опасения за себе си и целия си род, а да не говорим за самото дело, което предвождах и което бе увлякло, както вече казах, много хора...
Бе късна есен. Откъм Вуколеон**** прииждаше тъмна прохлада, от огъня на страха гореше у мене така ярко, че ме обливаше с гореща пот.
Хартофилаксът ме посрещна в двора на манастира на името на преподобния Александър Акимит. Манастирът наброяваше над триста монаси – гърци, латинци и сирийци, но не това бе най-озадачаващо, а друго. Въпросният манастир се славеше не толкова със своите шест хора, разделени по националности, колкото с мощите на своите великомъченици, които му придаваха печалната слава на един от най-страшните и строги манастири в Константинопол, в който нямаше милост нито за праведни, нито за каещи се. Неслучайно го наричаха Катедрата на старците, по подобие на едноименната Атонска обител, основана още от времето на василевса Погонат. В такъв манастир не канеха заради благоразтворения му въздух и разкошна растителност, а още по-малко би го направил хартофилаксът...
В онази есенна предутрин в двора на манастира бе тихо, монасите сякаш се бяха изпокрили след полунощницата и всред изящната беседка се бе разположил единствено той – човекът, от чийто подпис и печат зависеше животът, кажи-речи, на всеки поданик на нашата все още именуваща се Велика източна римска империя.
Хартофилаксът бе възрастен, незабележим на пръв поглед човек, възпълен, благодушен на вид, доколкото можах да го разгледам на разсъмване, с бягащи по тебе очи, убедени сякаш, че ще се отегчат премного от онова, което ще видят. Сторих поклон доземи и зачаках.
– Искам да ти поръчам смъртта на един човек – рече пресветлейшият и задълго се умълча.
* Летоброенето във Византия започвало от Сътворението на света.
** „Поляната с асфоделите“ – според древногръцката митология душите на умрелите обитавали една поляна, обрасла с асфодели.
*** Хартофилаксът бил вторият човек сред патриарха в Константинопол по ранг. Кръгът на неговата дейност се простирал върху всички клонове на патриаршеското управление. Ето защо го наричали „уста и око“ на патриарха. Постановленията на Синода добивали сила едва когато били подписвани и подпечатвани от хартофилакса.
**** Пристанището до големия императорски дворец в Константинопол.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
Червената шапчица
Михаил Миков отива в Левицата за вот 2 в 1
новпрофил
''Синя България'' кани ВМРО да се обединят, но без ченгетата и евразийците
Джендо Джедев
Шефът на ЦРУ: Без военна помощ от САЩ Украйна ще загуби войната още тази година
781000
Шефът на ЦРУ: Без военна помощ от САЩ Украйна ще загуби войната още тази година
bls
Починалите бебета са от ромската махала в Кюстендил, късно е потърсена помощ