1903 - историята, такава, каквато можеше да бъде

OFFNews Последна промяна на 01 October 2022 в 10:53 8796 0

книга

Снимка Издателство "Озон"

Обложката на книгата.

Тези дни на книжния пазар в България се появи едно ново заглавие, което спокойно може да бъде окачествено като "прелюбопитно".
Става дума за "1903", излязла на знаменателната дата, 2 август, Илинден.

Книгата, разбира се, е историческа и, разбира се, е свързана с Илинденско-Преображенското въстание през споменатата година, дала име на романа. До тук - нищо ново.

Новото обаче е, че това е първата българска книга, написана в поджанра "алтернативна история". В известен смисъл, значението на появата на тази книга е подобно на това, когато в България е била издаден първата "научна-фантастика".

Затова и "1903" може да се окаже истинско явление – книга, пионер в областта си.

Какво всъщност е „алтернативна история“?

Най-общо казано, ако реалната история отговаря на въпроса „Какво се е случило?“, то алтернативната ѝ посестрима отговаря на въпрса „Какво е можело да се случи?“ или любимото на всички читатели: „А какво ли би станало, ако...“

Алтернативата не е просто фантасмагория на автора, а е почти точна наука. Нищо във фактите не се променя, освен едно-единствено решение на някой високопоставен човек. Всичко останало си остава същото, просто събитията тръгват в друга посока, поради едно взето решение.

Например, Цезар сам е решил да „премине Рубикон“. Ако не го беше сторил, историята сега щеше да е друга. Въпрос на субективно решение.

Подобно е с Наполен, който напада Русия. Или Хитлер – Полша. Така се решили, така са направили, въпрос на преценка и на решение, което е можело да бъде друго.

В България също има подобен случай – когато тясното държавно ръководство, начело с цар Фердинанд са взели решение да са нападнат съюзниците на 13 юни 1913 г, и така започва Междусъюзническата война, довела на национална катастрофа впоследствие. Можело е да не го правят, но така са намерили за добре тогава. Въпрос на решение.

Десет години по-рано, през 1903 г., политически и държавен елит на България също е взел едно решение – да не се намесва в събитията в Македония след избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

А какво би станало ако бяха взели обратното решение – България да се намеси в събитията и да обяви война на Османската империя през 1903?

Точно това е въпросът, който задава тази книга. И отговаря на него доста изчерпателно, интересно и вълнуващо. Струва си да се прочете.

Да се напише историческа книга, разбира се, не е лесно, защото се изискват задълбочени познания по темата, на времето и за героите.

Но да се напише "алтернативна история" е значително по-трудно, защото трябва да се знаят не само нещата, които са станали, но и тези, който не са се случили, а е можело - а тук вече материята е огромна. За да развиеш всички възможни варианти на едно събитие изисква наистина колосален по обем труд.

Тук случаят е именно такъв - върху книгата е работено над седем години. Авторът твърди, че за да напише романа си, му се е наложило да се потопи изцяло в годините тогава и да узнае всичко за времето, сякаш е съвременник на събитията. Заявява, че е „познавал“ всички български офицери с ранг от командир на полк на горе, всеки с неговите си особености, предимства и недостатъци и така ги е подбрал за ролята им в книгата.

Освен това е знаел поименно имената и номерата на всичките 76 парни локомотива, които са били в страната тогава – кой кога е направен, какъв модел е, каква мощност притежава и каква скорост развива.

Освен това, си е направил труда (или удоволствието) през тези години да посети и да види с очите си абсолютно всички места, на които са развива действието на книгата - дворците „Евксиноград“ и „Врана“, „Долмабахче“ в Истанбул и дори „Мирамаре“ в Триест, джамията „Идриз“ в Цариград, манастира „Христос Вседържител“ в село Айватово (сега Лахни) близо до Солун, „френската“ гара в Дедеагач, както и гарите Караагач, Бадама и Кулели Бургаз, да премине по маршрута Белово-Юндола-Белица-Неврокоп-Драма-Кавала, изобщо сам да се убеди в реалността на местата, на които развива действията на историята си. Похвално усилие.

Според него преди да е имал готова тази „подматрачна рамка“, на която се крепи всичко, не е можел изобщо да започне да пише книгата си.

Българската публика познава добре своите военни герои – генералите Иван Фичев, Кирил Ботев, Радко Димитриев, Иван Колев и други, все обвеяни в слава през Балканските и Световната война. Всички те са герои в книгата.

Има обаче едно поколение офицери, който не са достатъчно известни на широката публика поради факта, че не са доживели до 1912 г, просто някои от тях са починали преди това, други са били вече пенсионирани. Но през 1903 година точно те са били фактор, именно те са заемали висшите военни длъжности в страната. Точно тези хора авторът вади на преден план и около тях гради историята си.

Най-фрапиращ е случаят с генерал Спас Георгиев. Известен като „освободителя на Горна Джумая“ (Благоевград), този български офицер е единственият, от когото не е останала нищо, дори една фотография. Това е поради простата причина, че след преврата на 9 септември 1944 г. семейството му е било подложено на такива гонения от новата власт, че са били принудени да се откажат от него, да го изтрият от паметта си, както и да унищожат абсолютно всичко свързано с „царския офицер“, включително и семейните снимки за спомен. Така никой не знае вече даже как е изглеждал този достоен български генерал.

Книгата се старае да възстанови справедливостта и да реабилитира паметта му, като му отдава една от главните роли в повествованието.

Всъщност, в книгата няма нито един измислен герой, всички те са действителни личности, за които пише и в Уикипедия. Просто книгата сега вдъхва нов живот на нашите позабравени герои. И така Никифор Никифоров, Върбан Винаров, Никола Иванов, Никола Петров, Тантилов, Драндаревски и мнозина други, ни стават много по-близки и по-ясни.

Интересното е, че ситуацията е същата и с хората от противниковия лагер – османските паши и офицери, добили плът и кръв в редовете на книгата. Всички те са реални исторически личности, правдиво описани.

Книгата, освен че е увлекателна, живо написана и лесна за четене, завършва с леко изненадващ край. Разбира се, няма да разкриваме тук повече подробности, за да е интересно и на читателите.

Последното, което ще кажем, че автор на „1903“ е Антони де ла Реа, а изданието е на „Озон“. Можете да видите или да си вземете книгата – в електронен или хартиен вариант – от тук (линк -https://www.ozone.bg/product/1903/?fbclid=IwAR1B9q9_NNKnV04cI4jLw3Q-9slwRpPPfBoSEwTwZUJyccC5Os0Fy3Ku64E ).

Приятно четене.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови