Аргументацията на Ана Фройд е ясна и неопровержима и по това нейният стил на писане напомня на този на баща ѝ. Тя е най-малкото от шестте деца на Зигмунд Фройд и е единственото му дете, което изгражда кариерата си в областта на психоанализата.

Издателство „Изток-Запад“ представя на български език нейният забележително непреходен труд, издържал проверката на времето - „Егото и защитните механизми“.

Когато е публикувана за пръв път на немски език през 1936 г., „Егото и защитните механизми“ веднага е призната като съществен принос към психоаналитичната психология и много бързо е преведена на английски.

След повече от 70 години книгата продължава да се радва на статуса на класика и основополагащ текст в его-психологията. Написана от пионер в детската психоанализа и илюстрирана с интересни и показателни клинични картини от детството и юношеството, в „Егото и защитните механизми“ се обсъждат онези адаптивни стъпки, чрез които болезнените и нежеланите емоционални състояния се държат настрана или стават по-поносими.

През изминалото столетие голям брой фройдистки понятия и концепции са навлезли във всекидневния език. Това с особена сила важи за защитните механизми, на чието обсъждане е посветена книгата на Ана Фройд. Те се възприемат като много важни компоненти на способността да се поддържа емоционалното равновесие. Ана Фройд обяснява, че те са психологически стратегии, които се използват несъзнавано, за да може човек да се справи с тревожността, възникваща от неприемливите мисли или чувства. В голямата си част защитните механизми се използват и от психично здравите хора през целия им живот, но стават патологични само когато се използват непрекъснато, защото водят до анормално поведение.

Ана Фройд обръща внимание на шестте им основни характеристики: (1) те обикновено действат безсъзнателно (извън сферата на съзнанието); (2) служат за защита на самооценката, като не допускат в съзнанието неприемливите мисли, импулси и желания; (3) целта им е да защитят човека от изпитването на прекомерна тревожност; (4) част са от нормалното функциониране на личността; (5) могат да водят до патология, ако се използват прекомерно, и (6) могат да се разграничат един от друг.

В своя труд Ана Фройд защитава позицията, че за да може да се направи цялостна анализа на пациента, е важно да се разберат и да се оценят трите нива: id, его и суперего, за разлика от много от ранните аналитици, които са се концентрирали само върху дълбоките безсъзнателни инстинкти.

Благодарение и на работата на дъщерята на Зигмунд Фройд, много съвременни психоаналитици отдавна са приели и са развили идеите ѝ Егото има ключово място в психоанализата, защото само чрез него психоаналитикът може да достигне до функционирането и ефекта на Id и суперегото върху съзнателния живот. Затова е от толкова съществено значение да се разбере как егото се защитава от опасните нагони и поддържа себе си пред лицето на вечно осъждащото суперего. Въз основа на тази аргументация Ана Фройд категоризира девет невротични защитни механизма, които днес приемат от представители не само на психоанализата, но и от терапевти, работещи в различни терапевтични модалности.

Ана Фройд е най-малкото от шестте деца на Зигмунд Фройд и е единственото му дете, което изгражда кариерата си в областта на психоанализата. Родена е във Виена на 3.12.1895 г. Започва кариерата си като учителка, но става член на Виенското психоаналитично общество през 1922 г.

Тя запазва интереса си към образованието и приносът ѝ в тази област е равнопоставен с работата ѝ с сферата на семейното право, педиатрията и психоаналитичната психология. Дейността ѝ във Виена приключва с нацистката окупация и тя емигрира в Лондон заедно с родителите си през 1938 г. Баща ѝ умира на следващата година, но Ана Фройд поддържа традицията, чието начало поставя той, с работата си като член на Британското психоаналитично общество и като основател на Детската терапевтична клиника Хампстед, която днес се нарича Център „Ана Фройд“.

Приносът ѝ към психоанализата е признат с наградата CBE (Commander of the Most Excellent Order of the British Empire), връчена ѝ от кралицата през 1967 г., и с голям брой почетни докторати във Великобритания, Европа и САЩ, включително като жест на компенсация и почетна докторска степен по медицина от Виенския университет. Ана Фройд умира на 9.10.1982 г.

Още по темата

05/04/2017

Култура

"Каталог на душите По" - нова книга от Мария Станкова (откъс)

29/03/2017

Книги

Турската книга, която създаде нов стил в литературата, вече и на български (откъс)

24/03/2017

Култура

Спомени за Георги Парцалев, Невена Коканова и Георги Калоянчев оживяват в книга