Михаил Вешим ни разсмива с "Две комедии и половина" (откъс)

ОFFNews Последна промяна на 23 март 2017 в 13:04 5117 0

Михаил Вешим е един от най-успешните български писатели. 

През 1982 година Вешим завършва Софийския университет, специалност журналистика. От същата година работи във вестник „Стършел“, където от 2003 година заема поста главен редактор. 

Автор е на стотици разкази и фейлетони.

През 2002 година негови разкази са включени в "Антология на световния хумор", публикувана във Виетнам, наред с разкази на Марк Твен и Уди Алън.

През 2008 година получава Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата „Райко Алексиев“, а романът му „Английският съсед“ е една от двете български книги (заедно с „Арката“ на нашия автор Здравка Евтимова), които са номинирани за литературната награда на Европейския парламент.

За книгата си "Две комедии и половина" авторът пише:

Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор – още по-малко.

Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в „Стършел“, имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места – по логиката, че на малкия автор всичко му е малко – и комедийките в папчицата, и театърчето с под 200 местенца. Идеална сценичка за дебютче, мислех си.

Там попаднах на драматург – името му не помня. Беше сериозен на вид човек, над средна възраст, сигурно със сценичен опит – самият той не е автор на пиеси, но театрал разбирач. Не му бях известен по име, погледна ме изотгоре, като старшина новобранец, взе папчицата с неохота и каза да намина след месец.

Беше дълъг месец с цели 31 дни – много бавно се източи. В уречения ден потропах на вратата му – не беше там. Отсъствал. Още седмица-две стаята му остана заключена.

Но аз продължих да чукам на заключената врата с упоритостта на китайската капка, докато накрая тя се отвори.

Вратата се отвори, но не и моят парашут. Драматургът театрал искрено се изненада, че ме вижда: нямаше и грам спомен за нашата първа среща. Веднага схванах: тоя сериозен човек не само не е чел моите комедийки, няма и да ги прочете. Поисках си ги обратно – взе да прехвърля куп ръкописи по бюрото си. Там залежаваха цели културни пластове от папки, разровиш ли ги, ще се намери и ръкопис от дядо Добри Войников.

Най-накрая измъкна от купа моята папчица. Повъртя я из ръцете си – отвори на посоки, попрочете тук-там. На строгото му лице се появи усмивчица. Драго ми стана, на малкото авторче и това му стига – пиеските му да предизвикат усмивчица.

– Не стават за нас! – каза. – Но вие имате чувство за хумор...

Това похвала ли беше, или упрек? Все пак благодаря – след стотици публикувани смешки, се оказа, че поне има нещо в мен... Само не разбрах защо моите текстове не стават за техния театър, защото имам чувство за хумор ли?

Но разбрах друго – драматурзите на щат в театъра не са проводник, а изолатор. Директорите ги ползват, за да спират авторите на пиеси още на входа... И да ги ориентират към изхода.

Представяме ви откъс от книгата му "Две и половина комедии", предоставен специално за ОFFNews от издателство "Лексикон":

1.

Просторен хол на нова къща, още не съвсем обзаведена. Един диван и няколко стола. Нов телевизор. Вижда се и нов хладилник в кухненския бокс.
Пенева седи на дивана и гледа телевизионното състезание „Стани милионер“. Мъжът ѝ се суети нещо около хладилника в кухненския бокс. От телевизора се чува гласът на водещия.

МАРИАНА. Въпрос за десет хиляди лева... Какво означава „антрефиле“? А) полуопечeна пържола, Б) предястие, В) кратка статия за вестник, Г) термин от тениса... Айде сега, това филе иди го разбери какво е! Души, знаеш ли отговора?

ПЕНЕВ. „Ве“!...

МАРИАНА. Сигурен ли си? Щото това... филе... На месо ми прилича... Направо ми се прияде, като го чух... Уж преди малко хапнах, пък сега пак съм гладна..

ПЕНЕВ. Нормално е... В твоето състояние трябва да хапваш по-често. Ето, режа ти от филето...

МАРИАНА. Въпросът е за антрефилето. Антре – филе... Сетих се! Това значи предястие – филе за предястие... Отговор „бе“!

ПЕНЕВ. Не е „бе“, а е „ве“! „Ве“ като Велинград...

МАРИАНА. „Бе“! Като Берковица!... Тихо, чакай да чуем какво ще каже компютърът... Верният отговор е „ве“ – кратка статия за вестник... Браво, Души, ти си велик! Ако беше там, на стола на богатството, нямаше да има нужда нито да се обаждаш на приятел, нито да искаш помощ от публиката, направо щеше да спечелиш десет хиляди!

ПЕНЕВ. Десет не ни оправят... Добре са, на първо време...

МАРИАНА. Щяхме да платим и шестте вноски.

ПЕНЕВ. Не се тревожи, ще измислим нещо за вноските... Виж какво ти приготвих – филе! Ако ти го сервирам в антрето, ще стане антре-филе! (Поднася ѝ сандвич.)

МАРИАНА. Стига си се шегувал!... (Яде лакомо.) Познай какво направих вчера!

ПЕНЕВ. Не мога. Ти си непредвидима!

МАРИАНА. Ласкател! Познай какво направих вчера?!

ПЕНЕВ. Не мога. Казвай!

МАРИАНА. Пратих от твое име имейл до предаването... С данните ти... Компютър определял участниците. Ако те изтегли компютърът, сядаш на стола на богатството... Хайде, да не е милион. Ама съм сигурна, че ти ще спечелиш наймалко... сто хиляди.

ПЕНЕВ. Ти си луда!

МАРИАНА. Уж бях неповторима... Сто хиляди! Покриваме заема и обзавеждаме детската... Ти можеш, Души!

На вратата се звъни. Пенев прави знаци на жена си, но тя отива и поглежда през шпионката. Пак се звъни.

МАРИАНА. Кой е?

ГЛАС. Господин Духомир Пенев тук ли е?

ПЕНЕВ (шепне). Няма ме...

МАРИАНА. Няма го... За какво го търсите?

ГЛАС. От предаването „Стани милионер“... Компютърът го определи за участник в състезанието...

МАРИАНА. Тук е, момент!

Отваря вратата. На входа е Иванов.

МАРИАНА. Заповядайте...

ИВАНОВ. Благодаря... Аз само...

МАРИАНА. Кога ще участва?

ИВАНОВ. Нека първо господин Пенев да подпише, че съм го уведомил... Подписът е само една формалност.

МАРИАНА. Души, подписвай!... Моля те!

ПЕНЕВ. Дайте... (Подписва се.)

ИВАНОВ (поглежда подписа и изведнъж сменя тона). Сега. Имате двайсет и четири часа да напуснете апартамента!

МАРИАНА. Ама...

ПЕНЕВ. Кой сте вие?

ИВАНОВ. Иванов. Съдия-изпълнител... (Подава му визитна картичка, отваря чантата си и вади папка с документи.) Този подпис тука, върху договора за жилищен кредит, ваш ли е?

ПЕНЕВ. Мой...

ИВАНОВ. А откога не сте плащали вноските по кредита? ПЕНЕВ. Аз... Ние... В БАН ни забавиха заплатите.

ИВАНОВ. Разбирам ви, но аз съм изпълнител. Съдия-изпълнител... Не сте платили шест вноски, ако обичате, напуснете жилището!

МАРИАНА. Ама... Вие казахте... от телевизията... предаването...

ИВАНОВ. Че как иначе щяхте да отворите? Два пъти идвам, звъня, не отваряте... Не сте само вие. На нас, съдия-изпълнителите, никой не иска да отваря, а виж, да ставате милионери – искате... На телевизията отваряте... Много сте отворени! Моля, съберете си вещите и напуснете ипотекираното жилище!

ПЕНЕВ. Чакайте!... Не може така! Жена ми е бременна...

ИВАНОВ. Откога? От снощи?

ПЕНЕВ. Какво каза?! Я повтори! (Хваща го за вратовръзката.)

МАРИАНА. Души, недей!

ИВАНОВ. За възпрепятстване на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения – от една до три години ефективно...

МАРИАНА. Чакайте... Не може ли?...

ИВАНОВ. Може – условно! Ако имате добър адвокат...

МАРИАНА. Не, не може ли да ви направя кафе?

ИВАНОВ. Кафе? С удоволствие...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !