Майсторът на късия разказ Тобаяс Улф за първи път на български с ''Нашата история започва''

Тобаяс Улф (р. 1945) е съвременният майстор на късия американски разказ, носител на множество литературни награди, който се публикува за първи път на български език на 16 ноември. Един от най-вълнуващите разказвачи отвъд океана е почти непознат у нас. Макар отделни негови разкази да са излизали в сп. „Съвременник“, едва сега родният читател има възможността да го опознае в пълнота със сборника „Нашата история започва“.

Преводът е на Нина Руева, а художник на корицата е Албена Лимони. Изданието на „Кръг“ включва и послеслов от редакторката Антония Апостолова, в който тя обръща сериозно внимание на качествата на Улф като писател и на мястото му в световната литература днес.

„Нашата история започва“ е най-добрият начин да се усети автентичния глас на Тобаяс Улф. Това е неговият четвърти и последен засега сборник, който включва 31 разказа. Първият от тях е написан преди повече от четири десетилетия, а най-новият е от 2006 г., като авторът си е позволил свободата да преработи по-старите си творби.

Улф пише за обикновените хора – разведени родители, влюбени, учители, войници, работници, тийнейджъри и деца, с техните дребнави драми и мимолетни радости, невидими съпротиви и глупави безразсъдства. Той разглежда общочовешките ценности, екзистенциалните падения и търсенето на универсален смисъл. Именно тази сплав от отчаяние и очакване, от обреченост и упование, от самозаблуди и блянове е в състояние да накара всеки да припознае нещо от собствения си живот в книгите му.

Както пише редакторката Антония Апостолова в послеслова, Улф често е приравняван към групата на „мръсните реалисти“ като Реймънд Карвър, който се смята за техен баща. Самият той обаче посочва прозата на Джек Лондон и Хемингуей като най-силно повлияла върху творчеството му. „Съвършени разкази – цели светове, събрани само в няколко страници – с тежест и плътност, с неочакваната красота на Алис Мънро или Антон Чехов“, пише „Хюстън Кроникъл“ за сборника.

Тобаяс Улф е носител на наградата за художествена литература „Пен“ за романа си The Barracks Thief (1984). Президентът Барак Обама го награждава с Национален медал за изкуствата през септември 2015 г. Автобиографичните му творби „Животът на момчето“ (1989) и „В армията на фараона“ (1994) се приемат за образци в жанра. От тях научаваме за тежкото му детство. Той е принуден да се мести често с майка си, след като родителите му се разделят. Улф не поддържа връзка с баща си и с по-големия си брат, който също е писател.

За да влезе в колеж, Улф фалшифицира препоръчителните си писма. След две години е изключен, защото е скъсан по математика и защото е проявявал непристойно поведение като да „яде чипс, надвесен през прозореца“. През 1990 г. от колежа „Хил“ все пак му дават диплома, но при условие, че директорът прочете част от измислените препоръчителни писма за откриване на учебната година.

Всички тези значими събития от трудната му младост са описани във филма „Животът на момчето“ (1993), базиран на едноименния автобиографичен роман. В него Улф е изигран не от кой да е, а от самия Леонардо ди Каприо. Това е първата сериозна роля на едва 17-годишния актьор в голямото кино, където той си партнира за първи път с Робърт де Ниро.

„Късметлия съм“, е казвал Улф много пъти, но със смирение. Защото мнозина биха си помислили и дори изрекли, че сегашният му успех е за сметка на тежкото му детство. Самият той никога не е твърдял това, вероятно защото да го направи би означавало да се самосъжалява.

Следете новините ни в GoogleNews