Рашидов срещу театрите - война на цифри

Калоян Константинов 28 август 2015 в 18:44 11092 9

Марио Николов.

Войната между Вежди Рашидов и културата продължава. Основните линии на конфронтация между хората на изкуството и обществото с министъра са две: обвиненията срещу него за непристойни изказвания и некадърност, които предизвикаха редица протести и искания на оставката му, както и провалът в театралната му реформа.

По втората тема от месеци наред артистите и Министерството на културата си разменят обвинения в непрофесионализъм и се опитват да се изкарат невинни, като всяка страна обвинява за всичко другата.

По всички личи обаче, че атаките срещу Рашидов няма начин да бъдат консолидирани и толкова много културни институти от цялата страна да допускат едни и същи грешки в управлението си. Което значи само едно - рибата се вмирисва откъм главата, която е Министерството на културата и реформата на министъра ѝ.

Именно това твърдят от Младежкия театър, Смолянския театър, Русенската опера, музикалните институти, сценичните институти, Музикалния театър и много други, като предупреждават, че ако нещата не се променят, това ще е краят им.

МК обаче реши да отговори на атаките и започна неочаквана проверка срещу Музикалния театър, откъдето се чуваха едни от най-силните критики срещу Рашидов. Проверката откри финансов преразход от над 500 000 лв. и тежки нарушения от страна на директора му Марио Николов. Резултатът - и двете страни в спора се обвиниха взаимно в безцеремонно лъгане.

От OFFNews потърсихме Марио Николов, за да отговори на обвиненията на министерството и да обясни своята гледна точка.

В изнесените от театъра данни се вижда, че 2014 г. е най-печелившата в сравнение с предходните две - имате 45% повече приходи, 29,5% повече публика и 12% повече спектакли в сравнение с 2012 г. Според МК обаче този ръст бива "изяден" от увеличаването на разходите и заплатите на театъра, както и на намаляване на средната цена на билет, отразяващо се в разходно увеличение с 1 151 046 лв. спрямо 2010 г. Вярно ли е това и вземайки предвид промяната на финансовата ситуация у нас от 2010 г. до днес - наистина ли е толкова фрапиращо увеличение?

Спечелих конкурса за директор на Държавния музикален и балетен център – София (ДМБЦ) през юли 2013 г. със силна концепция за управление на институцията за период от пет години. Моето виждане за развитието на Националния музикален театър и Балет „Арабеск” е изцяло съобразено с професионалното израстване и просперитет, посредством балансирана репертоарна политика, привличане на разнообразни постановъчни екипи и млади талантливи артисти. Насочихме усилията си към завръщане в театъра на традиционната ни аудитория, която по различни причини подминаваше театъра ни напоследък, да привлечем, но и да задържим нови публики, да създадем нови атрактивни спектакли за деца от всички възрасти. И успяхме. Още в последните три месеца на 2013 г. реализирахме сериозен скок в продажбите и провокирахме интереса на публиката към всяко ново заглавие или концерт, които създавахме. Появиха се и първите надписи „продадено” седмици преди датата на събитието. Последва една изключително силна 2014-та година. Резултатите които цитирате са достъпни в сайта на МК. От тях се вижда това рязко повишение в аудиторията и приходите на театъра, най-добри не само за последните, но и за всички предходни години от „промените” насам.

МК Ви обвинява, че средната работна заплата в театъра е скочила от 520 лв. през 2010 г. на 685 лв. - не е ли това една нелепа заплата за хора с вашите образование и полаган труд?

Всички добре знаем какви качества притежаваме и колко струва трудът ни в останалите държави. Много от нас са учили и работили в чужбина. Това със сигурност формира у нас не само увереност, но и самочувствие да се борим за правото си на подобаващо за качеството на труда ни възнаграждение. Финансовата криза е свила максимално възможностите ни да работим срещу добри възнаграждения. Но тук става въпрос не за високи, а за нормални, за достойни възнаграждения за национална институция, каквато е ДМБЦ – София. Нали трябваше проведената реформа в областта на културата да постигне именно това у нас? Още при първа възможност увеличих заплатите на колегите. Забелязваше се тенденция на избираемост в заплащането на отделни членове в колективите, без да се има предвид заеттостта им в работния процес. Не се поколебах, веднага след като трайно увеличихме посещаемостта и приходите през 2014-та и анализите на показателите посочиха стабилност в прогнозните продажби, събрах художествения съвет и с тяхна подкрепа взех това решение - да увеличим на всеки служител заплатата с още 10%. Сега това се изтъква като най-големия проблем в извършения от МК одит. ДМБЦ се състои от първокласни професионалисти в две уникални по своята същност трупи и не мога да се примиря с факта, че години наред заплатите им не са били коригирани. Защото всъщност това е средната брутна заплата, т.е преди да бъдат удържани данъците и осигуровките ни. Къде са отивали парите?! В последствие разбрах, че са инвестирани огромни средства в ремонти и в постановки, които не са възвърнали и половината от себестойността си, играни са малко и на празни зали. Осъществени са редица погрешни репертоарни експерименти и са привличани необосновано скъпи режисьори, чиято работа не е довела до по-високи резултати по отношение на качество и обща стойност на продукцията.

От МК посочват, че през 2014 г. сте увеличили щатния си персонал с 9 души спрямо 2010 г., аз разбрах преди време, че всъщност са били съкратени хора, кой е прав и колко души на щат работят в момента при вас?

Тъй като от МК съпоставят годините 2010 – 2014, може би е редно да проследим и хронологията на някои събития през този период. През 2010 година назначеният временно до конкурс директор уволни доста от колегите в театъра - главният диригент Юли Дамянов, изявени солисти с дългогодишен стаж и доказани професионални качества, колеги от художествените и технически състави. Сред уволнените тогава бях и аз. Естествено всички потърсихме правата си и бяхме възстановени от съда на работните си места. През 2013 година, когато поех управлението, оптимизирах щатното разписание, във връзка със стратегията ми за развитие на института. Държа да отбележа, че оптимизация не означава непременно съкращения на персонал. Формирах необходимия за мен екип, за да се подобри процеса на работа, с цел създаване продукция на високо художествено ниво и разширяване на зрителската аудитория. От резултатите е видно, че сме постигнали желаното.

Освен това достатъчна ли е бройката от 269 души, за да функционира подобна институция като ДМБЦ - София и ако не - колко би била идеалната бройка, за да си вършите работата спокойно и без да се преуморяват работещите?

Нашето изкуство е доста консервативно по отношение на количествената и качествената същност на работата ни, независимо от развитието на новите технологии. Естествено, ние се стремим да използваме всички възможности, които нашето съвремие ни предоставя, но по отношение на заетостта и числеността на хората, ангажирани в работния процес, нищо не би могло да бъде променено. На нас са ни нужни същите работни часове и същата бройка на солисти и художествени състави (оркестър, хор, балет), каквито са били нужни и преди сто години. Има музикална партитура с необходими минимални изисквания за броя на заетите в едно класическо произведение, за да може то да „звучи” добре, казано на разбираем език. Има хигиенни норми на полагане на квалифициран труд. Това се пренебрегва доста често в последните години, поради липса на средства, но е пагубно по отношение на качеството на предлаганата продукция. Аз не бих употребил общоприетото понятие „бройка”. За мен колегите ми са творци с висока професионална подготовака, необходима за реализирането на предлагания от нас културен продукт. Всички работят много и доста се преуморяват. Числеността на заетите в една постановка се определя от пиесата, която се поставя и имаме хроничен недостиг на кадри, но се опитваме да се справим в тази тежка финансова ситуация.

По данни на ДМБЦ през 2014 г. сте заработили 607 605 лв. - в сравнение с 426 297 лв. през 2013 г. - без държавната субсидия. Въпреки това от МК ви обвиняват, че не сте спазили изискването на т. 6 от действащата тогава Методика, поради което е наложена санкция за недостигната средна цена на билет в размер на 377 084 лв. Освен това същата година ви е наложена санкция за недостигане на дяловото участие в размер на 803 368 лв. Тоест над милион лв. санкция? Това не е ли чудовищно голямо орязване на бюджета ви, което да е основна причина за твърденията на МК, че сте на загуба от близо 600 000 лв.?

До този момент оразване на бюджета ни в толкова голям размер не се е случвало. За 2015 г. бюджетната субсидия на ДМБЦ е намалена с 25% спрямо предходната 2014 г., а за 2014 г. намалението спрямо 2013 година е с 15%. Общото намаление на субсидията за последните две години за ДМБЦ е 40%. В същото време Методиката за финансирането на държавните културни институти, утвърждавана ежегодно от МК, увеличи дела на собствения принос на ДМБЦ във финансирането, а именно: през 2013 г – 20%, през 2014 г.- 30%, а през 2015 г. – 35%. При цялостното преизчисление по Методиката за 2014 г. за дялово участие от 30% собствен приход имаме корекция от 803 368 лв. За цялата финансова 2014 г., в която се включват и продадените билети и приходите от тях за най-силния месец на ДМБЦ – декември, от субсидията, която е в размер на 377 049 лв., ни бяха преведени едва 27,5% т.е. 90 761 лв. Като са останали недоплатени още 239 161 лв. Имаме и корекция от 313 961 лв., в изпълнение на т. 6 от Методиката за 2014 г., въпреки че към месец декември сме достигнали средна цена на билет за финансовата 2014 г. идентична със средната цена на билет за 2013 г., на която база се съпоставя средната цена. При това тотално орязване на бюджета звучи невероятно, че въобще сме работили, при това до края на сезона отново с добра посещаемост. Ясно е, че не става въпрос за загуба, а за недофинансиране от страна на МК.

Запознат ли сте дали други ДКИ са санкционирани от МК по същите обвинения и с колко пари?

Да. И други Държавни културни институти са в същото положение. Изискването за собствен принос е практически непостижимо за музикално-сценичните изкуства. Доколкото ми е известно, никъде не е получена пълната субсидия за месец декември 2014 г. и почти навсякъде има санкции за „недостигане на минималната цена на билет” както при нас. Видя се, че Методиката зацикли и колкото повече институтите работят, трупат по-голям дефицит. Осъзнаването на невъзможността да се работи по този начин и намесата на синдикатите и работодателите, които поставиха пред МК тези проблеми, доведе до Постановление на Министерския съвет № 192 от 23 юли 2015 г., с което финансирането на ДКИ се променя от определена сума за един продаден билет в сума, която ще се изплаща за един лев приход от продаден билет, т.е вече няма да се „гонят” брой продадени билети, а цената на всеки билет.

Как ще обясните обвиненията на МК, че през 2014 г. ДМБЦ - София има 154 спектакъла, а Театрално-музикален продуцентски център - Варна има 280, а оперите в Русе, София и Бургас по 301, 301 и 157 представления?

Сравнението е некоректно, тъй като съпоставят институти с различен предмет на дейност, работещи в различни условия. Дейността на никоя от посочените трупи не може да се сравни с тази на ДМБЦ-София. Отбелязано е дори от самите одитиращи в техния доклад. Това обаче не им пречи да направят извода, че „програмната и маркетинговата политика на института е слаба.“ Не може да се очаква от една експериментална в областта на балетното изкуство трупа като Балет „Арабеск” да осъществява голям брой спектакли и да има посещаемостта на един музикална или драматичен театър. Към този вид изкуство в цял свят се полага специфична грижа и финансиране, различна от общия пазарен принцип. Що се отнася до продукцията на Музикалния театър, ние плащаме по-скъпи авторски права и наем на нотния материал. Много от нашите спектакли не могат да се играят извън нашата сцена по силата на сключените авторски договори, което затруднава пътуването ни из страната. Въпреки това създадохме проекта „Музикалния театър пътува” и „Арабеск гостува на” именно с цел да гостуваме на много места в България със спектакли, за които нямаме подобни ограничения. Очудващ е фактът, че се правят подобни сравнения и то от експерти в МК. Те би трябвало добре да познават спецификата на всеки от културните продукти, представен от различните театри у нас. В същото време изискването на МК към нас за средна цена на нашите билети са по–високи от тези на посочените театри.

Същото важи и за приходите ви и броят публика, които отново са по-малко от горепосочените ДКИ.

Приходите също бяха сравнени като обща сума, а не само сумата от продадените билети, като там е „спестена” средната цена на билет на годишна база, а тя е за ДМБЦ- София – 7.48 лв, за ТМБЦ – Варна – 6.64 лв, за Софийската опера и балет - 16.26 лв. А пък за средната посещаемост на спектакъл даже не са „намерили” с кого да ни сравнят. Например средната посещаемост на Софийската опера и балет за 2014 г. е 322 зрители. На Народния театър „Иван Вазов“ - 250 зрители. На Софийската филхармония - 411 зрители, На ДМБЦ - София - 406 зрители средна посещаемост на спектакъл.

МК обвинява ДМБЦ, че има слаби мениджмънт, маркетинг и ПР, поради което средната посещаемост на представление е 400 от общо 800 души капацитет в залата, а за да не личи това от театъра сте започнали да раздавате безплатно билети, за да се пълни залата. Истина ли са тези обвинения?

Ако цитираните по-горе резултати и осезаем ръст на продажбите са плод на слаб мениджмънт, то какъв е бил той преди нас? Ако ние сме постигнали най-добрите показатели за последните 20 години, то какво трябва да кажем за всички тези години?! Тези твърдения освен безпочвени са и обидни за всичките ми колеги и ръководството на ДМБЦ, които работиха всеотдайно и изключително резултатно в последните две години. Използваемите седящи места в залата са 743 и от миналата година вече играем спектакли освен на голяма сцена и на новата ни камерна сцена, която успяхме да изградим. Камерната ни сцена е с капацитет 80 места. Как тогава са направени изводите за „не добра” средна посещаемост, след като не са взети предвид различните сцени, на които играем и техния различен капацитет ?!

Истина ли е, че обръщате повече внимание на художествената си дейност в ДМБЦ, отколкото на мениджърската, като сте бил режисьор на повече премиерни спектакли през 2014 г. и т.н.?

Непонятно е как експерти от МК изобщо повдигат този въпрос!? Аз съм директор и главен художествен ръководител. Естествено, че трябва да обръщам внимание на художествената дейност на ДМБЦ. Нали затова съм там и нося цялата отговорност за представяната продукция! Художествената ми дейност в ДМБЦ е част от работата ми. Дарил съм интелектуалния си труд като творец, защото за мен е въпрос на морал да помогна по всякакъв начин за развитието на театъра. Резултатите от тази моя дейност са видими, дори и във финансово изражение. Спектатклите, поставени от мен и тези с мое участие, са едни от най-посетените, респективно носят приходи и субсидия за ДМБЦ. Все пак десетилетия, преди да съм директор, съм преди всичко творец, познат не само от Музикалния театър, където съм на работа от 1988 г., а и от участията ми из цялата страна, както и с постановките ми във всички оперни и музикални театри в България. Само по себе си, това твърдение е нелепо! Още повече, че по този начин съм спестил средства за постановъчен екип, тъй като нито аз, нито господин Юли Дамянов като главен диригент сме получавали някакви средства за творческа дейност от ДМБЦ.

Рашидов заяви, че много от управителите на културните институти по света не са артисти, ами са мениджъри, които не се занимават с изкуството, а с продажбата му, съгласен ли сте, че това е правилна стратегия?

По света моделите за финансиране на културните институти в областта на оперетата, мюзикъла и съвременния танц са коренно различни. Едно е да имаш осигурен бюджет и да допълваш финансирането с нови методи за развитие на трупата и привличане на аудитория, а съвсем друго е, както е при нас, заплатите, сградата, новите постановки, изобщо цялата издръжка да зависи от приходите. Защо никой не говори за изкуство, за качеството на постановките, за посланията, които отправяме към нашата аудитория, за възпитанието на идните поколения? Не можем да гледаме на театъра само като място за забавление и продаване на билети. Любопитно ми е как някой ще дойде да „продава” един продукт, без да е наясно как се организира процеса на създаване на този продукт в детайли. Нали за да продадеш нещо, първо трябва да го произведеш? Как без да е специалист, ще определи правилната репертоарна политика, ще организира творческия и технически процес, как ще подбере участващите артисти, по какъв критерии ще се работи, ако директорът няма необходимата компетентност и опит в създаването на този културен продукт, за да може да го „продава” ? За българските условия това е абсолютно неприложимо. Дори не е приложим модел от типа интендант и главен художествен ръководител, защото това е един вид двувластие, а в България за съжаление това би довело до противоборство на приоритетите и вероятно до пълна безотговорност. Поредният експеримент с предизвестен край.

От кога сте в болничен и кога свършва той? И простете за въпроса, но с какво заболяване или диагноза сте?

Не мога да си позволя да занимавам аудиторията ви с влошеното ми здравословно състояние. При напрежението, в което живеем, е нормално да се появяват и здравословни проблеми. Това са лични неща. Имам право да боледувам и да се лекувам, както всеки български гражданин. Надявам се, че след края на тази негативна към мен и театъра ни кампания, ще успея да се възстановя нормално.

Истина ли е, че във времето си на болничен през юни сте били гост-режисьор в Констанца и за да не е извадено обвинението на МК от контекста - практика ли е сред творците от ДКИ да си взимат болнични, за да работят другаде, защото доколкото ми е известно, те го правят по време на отпуските си без проблем?

Не знам за подобна практика. Всеки творец може да твори по времето, когато е свободен и когато има възможност. Няма значение дали си директор, министър, режисьор и т. н. Вероятно има причина за опита за някакъв вид негативна манипулация на общественото мнение с цел моето дискредитиране и това на ръководената от мен институция. Не съм извършил нищо незаконосъобразно. В тази връзка трябва да кажа, че не работя по време на болнични. Нито в Банско, както беше оповестено наскоро, нито в Румъния, нито където и да било другаде.

Има ли някаква лична или неназована причина Рашидов да Ви уволнява освен обвиненията за преразход, лошо управление и работата по време на болничен?

Считам, че единственото мерило за качеството на моята работа като директор на Държавен музикален и балетен център – София, което допринася за издигането на имиджа и престижа на института в последните две години, са постигнатите резултати и силното присъствие на ДМБЦ – София в културния живот .

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови

Още от Интервю

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!