Пътят на комедията, клишето Борисов и липсата на хумор при жените

Калоян Константинов Последна промяна на 25 септември 2015 в 20:42 8793 0

От 27 септември до 10 октомври в София ще се проведе второто издание на международния фестивал за комедия на Comedy.bg.

На него ще видим комедианти от 9 страни - Англия, Холандия, Полша, Хърватия, Сърбия, Румъния, Македония, Малави и България. 

OFFNews се свърза с организатора на фестивала и един от най-добрите български стендъп комедианти - Иван Кирков, който разказа за начина, по който човек започва да се занимава със стендъп комедия, тънкостите и опасностите в професията, най-ужасните си моменти на сцената, отсъствието или присъствието на хумор у жените, клишето в хумора Бойко Борисов и пътя на легендите на смеха - Джордж Карлин, Луис Си Кей и Робин Уилямс.

Какво да очакваме от тазгодишния Международен фестивал на комедията?

Тази година ще имаме гости от Сърбия, от Македония, Румъния, ще има англичанин, африканец, който лично за мен е звездата на събитието. Той е един от най-добрите африкански комедианти, а всъщност работи и живее в Англия от 10-на години, постоянно участва в различни комедийни предавания по Би Би Си. Фестивалът ще завърши с наградите на сайта Comedy.bg. Всичко ще е гарнирано с много майтапи и шеги, самите речи при раздаването на наградите, дори загубилите ще имат право на такива, ще са изключително забавни, по време на тях комедиантите ще се шегуваме много брутално един с друг, ще се подложим на т.нар. роуст.

Най-важното за мен е open mic-а, който провеждаме. При него на сцената излизат професионални актьори, аматьори, такива, които не са се пробвали или не са пробили в стендъп комедията до момента. Това е петият или шестият open mic, но този ще бъде доста голям. Всъщност ще има 2 – един в началото на 28 септември, и един накрая на 8 октомври ?

Румънците са много добри комедианти също, гледал съм ги в Англия. Македонецът Никола Тодоровски ще прави на български и на английски представления, защото е учил тук актьорско майсторство.

В голяма степен се разбира македонският.

Уж се разбира и в същото време, когато човек влезе в някакво представление, където бързо се случват нещата, много малко се разбира. Ако го видиш написано, сто процента, но като го слушаш така в натурална реч, много заминава и се губи.

На Дани му се получиха някои неща със сръбския (бел.авт. - комедиантът Дани Гроздич, който имаше представления наскоро в София).

На Дани му се получават много, но той ги е обмислил предварително. Той беше замислен първоначално като част от фестивала, но понеже живее в Щатите, няма начин да е толкова оперативен. Но ще се върне задължително по-натам, ще обявим, когато знаем по-точни дати.

За пръв път идват всички тези комици у нас?

Само македонецът не е за първи път и Марина Орсак от Хърватия. Но това е моята идея за фестивала – да има винаги някакви нови лица, лично аз се старая да съм ги гледал и да съм се смял много и после да ги доведа в България, за да ги види публиката.

Това е единственият шанс, ако някой не ходи в чужбина, да ги види на живо, нали?

Да, от тази класа, може би някои ще ги поканя отново, но не и на фестивала, там е мястото за нови лица.

Африканецът от коя страна беше?

Далисо Чапонда е от Малави, но хуморът му е доста свързан с Африка, но тъй като работи и живее във Великобритания, има и много силен английски хумор.

Стендъп комедията не е особено развита в България или се лъжа?

Comedy.bg е сайтът, който я развива. То е странно – хем хубаво, хем лошо, защото, от една страна, можем да експериментираме, публиката е доволна почти винаги, от друга страна, е трудно да привлечеш хората, които не знаят. Тези, които са гледали в интернет и са запознати, е лесно да им обясниш, но тези, които не знаят, е по-трудно да им се обясни и да дойдат. Но като се правят подобни големи фестивали и идват чуждестранни гости, става по-лесно да се зарибиш.

Точно преди 3 години и 2-3 месеца стартирахме сайта, в началото всичко беше open mic, защото се обучавахме, експериментирахме, но с времето стана отсявка и сега си има open mic, професионални комедианти, различни тематични вечери – черен хумор, какъвто ще има и на фестивала, тематична вечер за разликите между мъжете и жените. Моето шоу се казва „Роден в Стара Загора“ и е за големия и малкия град и конфузни ситуации.

Всичко ще е на английски?

Чуждестранните ще са на английски, а българските на български. За щастие младите разбират, 70-80% от публиката няма проблем с английския.

Малко е обърната стендъп комедията, при нормалните представления – концерт, рецитал, театър, хората се надяват да не ти се смеят, като излезеш на сцената, а тук е точно обратното, искаш да ти се смеят. Не е ли доста стресиращо това?

Стресиращо е, защото има огромни очаквания. Ние очакваме два или три смяха на минута, ако имаш 1 или 2 минути, през които нямаш смях, просто настъпва абсолютен ужас, блокираш, изтръпваш. Много е гадно, все едно те сочат с пръст и ти казват, „Гледай го тоя колко е смотан“. Затова е важно при стендъп комедията да има обратна връзка с публиката, защото в нея има много интелигентни, възпитани хора, които не се отпускат да се смеят силно с глас, защото го смятат за невъзпитано. Например в киното, ако се смееш постоянно с глас, все някой, който е с теб, ще те срита и ще ти каже да спреш да го излагаш. А при нас не е така, ние очакваме на всеки 20-30 секунди публиката яко да се смее с глас, затова винаги в началото на шоуто правим подгрявка, в която обясняваме на публиката, че всичко това е окей, че атмосферата се създава точно по този начин и да се отпуснат.

Доколкото знам, поне на концерти и т.н., българската публика е по-разкрепостена от западната – скачат, викат, раздават се. И при стендъп шоутата ли е така?

Има различни хора, навсякъде има, но хубава ни е публиката, хубаво откликват. Понякога такава става динамиката, особено ако е по-ранно представлението, примерно към 19:00 часа вместо в 20-21:00 часа, че е малко по-сковано, но си е много готина публиката ни. Нямам лоши спомени от нея.

Как се става комедиант, забавен си в компания и решаваш един ден да се пробваш на сцената или си завършил нещо свързано?

Няма връзка с това какво си завършил, има връзка дали си с чувство за хумор и работиш ли върху него, защото пътят е един и същ – започваш с open mic, с проби. Разликата между другите сценични изкуства и това е, че тук даваш страшно много от себе си, гледаш да покажеш на хората вътрешния си свят. Докато ако играеш представление, показваш да речем на Чехов размислите или на друг автор. Тук всичко е изцяло твое, ти си режисьор, сценарист, актьор. С личен опит, когато е свързано, се получава много по-добре отколкото когато говориш за някакви неща, които не познаваш, не изпитваш. Обикновено аматьорите, когато започват – без значение дали са професионални актьори иначе – тръгват да пишат сценка или скеч, с които не се свързват лично и то си проличава, защото хората са дошли да слушат нещо много лично. Това са си твоите размишления върху нещата и тогава всичко съвпада с имиджа, който си си изградил, дори хората, които идват за пръв път, имат някакво възприятие за теб, и когато то е истинският ти имидж, винаги пасва историята с това. Никога няма неща от сорта на „той беше срамежлив, а сега сваля супер много мацки“. Играеш себе си, но, разбира се, преувеличаваш една степен повече, аз го наричам „да си малко по-себе си“. Ако си срамежлив, може да си малко по-срамежлив, ако си разкрепостен, бъди малко повече. Всеки си решава сам за себе си обаче.

Пътят на всеки в стендъп комедията тръгва от open mic, докато започнеш да се представяш системно добре, което ако си гений, може да стане от втори-трети път. Ако не, може 10-20 пъти да ходиш на open mic, докато се получат нещата. Тогава вече изграждаш 5-10-минутен материал, с който започваш да отваряш вечери, да подгряваш публика. И вече изграждаш свой собствен материал, който като стигне до 1 час време, през което публиката откликва страхотно, значи имаш първото си шоу. Няма друг начин според мен. Дори най-големите имена като Джордж Карлин и Луис Си Кей са успели по този начин и до ден днешен си шлифоват новия материал. Ти си пенсионираш стария и започваш да тестваш новия си на open mic-ове, пред неформални среди, където обявяваш, че е нов материал.

Ние също имаме подобни вечери, в които представяме чернови. Интересно им е на хората, защото идват първо на това, а след 1-2 месеца гледат уж същите неща, но шлифовани, подобрени. Дори аз, въпреки опита си и всичко, тествам новия си материал на open mic. По този начин не се и ограничаваш, защото знаеш, че има неща, които работят, и ако ги използваш само тях, се ограничаваш, липсва изненадата за публиката, ставаш безинтересен. Когато пробваш нови неща и методи, винаги се развиваш и оставаш интересен.

Какъв е процесът на създаване на нов материал – сядаш и се мъчиш да измислиш нещо, или се присещаш от случки през деня?

Всеки си има собствен стил на работа и точно това е най-интересното, защото когато правим шоута с трима души в една вечер, човек вижда трима комедианти с тотално различен стил, различни методи на работа, различен хумор. Това ги прави свежи и интересни. Единственото, по което си приличат най-добрите на света, е, че са индивидуални и не си приличат един с друг.

Карлин е по-социално и политически ориентиран, а Луис Си Кей се излага себе си повече.

Всеки каквото му е присърце. Единият е яко социално ангажиран, другият си бърка в личния свят и нещата, които хората ги е срам да си кажат, трети – като Джери Зайнфелд – използва само наблюдения, отдалечено.

Робин Уилямс също ползваше наблюдения.

Да, имаше наблюдения, но пак имаше и политически момент, при него пък имаше много актьорска игра. Повечето комедианти не са актьори, но при него може да се види, че супер много свързваше с актьорството. Ползва се актьорска игра, но не класическа, ами по-скоро нов, по-свободен стил игра, свързан с личността на човека.

Спомена, че има неща, които знаеш, че ще проработят, че ще са смешни, кои са те?

Те са дребни неща, примерно, много е евтино да споменаваш известно име от политиката. Въпреки че работи, на мен ми е смешно и изтъркано и не го използвам. Ако изпадна в дупка, мога да прибягна до Цецка Цачева, Бойко Борисов, Искра Фидосова – те си вървят с клишета, Фидосова заради фигура, Цачева заради името, Борисов заради професията. Винаги са смешни на масовата публика, мога да ги ползвам веднъж, два пъти, но повече лично мен ме е срам, защото съм се изчерпал и повтарям едно и също. Много хора не решават, че се е изчерпало нещо и си го работят цял живот.

Има ли нещо, което е забранено, което не се получава и не трябва да се ползва?

Не трябва да обиждаш публиката. Много хора си мислят, че аз като се заиграя с някого и му кажа някакви неща, които извадени от контекст, може да са обидни, едва ли не смятат, че всеки може да го прави. Но за да го работиш това, трябва да имаш контакта с публиката, да виждаш реакциите им, какво е допустимо и какво не. Между двама приятели могат със супер обидни имена да се наричат, но ако някой страничен се обърне към тях така, ще е много грубо. Същото е и с публиката, ако влезете в контакт, в който е позволено всичко като при приятели, може, но това трябва ти да имаш самия усет като комедиант, публиката да е окей с това.

Ще дам пример с Дани отново, един човек може да се съблече на сцената и всички да си кажат, „Ебаси простотията“, а в същото време, когато е достигната взаимност между публиката и теб, може да мине като: „Ебаси якото, тоя не стига всичко, ами и накрая се съблече по боксерки“. Няма граници, когато знаеш как да направиш нещата, така че да паднат границите. Никой не трябва да се взима много насериозно – актьор или публика.

Кои са били някои от най-гадните ти моменти на сцената?

Винаги колкото по-малко е публиката, толкова по-кофти е. Аз се притеснявам, не когато е много публиката, а когато е малко, когато е хората не са се отпуснали и атмосферата е напрегната. Веднъж една фирма беше с шефа си и ние се шегуваме с нея, обаче той не знаеше български и човекът си седи, пие си, но не му е много забавно, защото не знае за какво става въпрос. И всички служители се бяха стегнали, защото шефът не се смее, а пък бъзиците са свързани с тях. Едва, едва се сдържаха, ако някой се изхилеше, направо му беше неудобно.

Има ли достатъчно голяма сцена за стендъп комедия у нас, можеш ли да се изхранваш с това?

Само двама сме, които работим на пълен работен ден това засега. В България е трудно, защото се стараем да държим ниски цените на билетите, а в същото време театрите получават огромни субсидии от държавата и пак не им стигат. Засега на двама души ни стигат напълно парите без субсидии, но постепенно достигаме до все повече хора. Колегите, които ще идват на фестивала, са от съизмерими с България държави, и всички до един се изхранват само със стендъп комедия. Натам сме тръгнали и ние, но трябва време, трябва да сме добри и да се подобряваме, както и да достигаме до нови хора.

В момента прохожда стендъп комедията в България значи?

Да, в момента прохожда.

Международната сцена ли е един от възможните пътища към самоиздръжката на наши комедианти, тъй като в нея има повече пари, и как стоят нещата там?

Засега българите, които сме, правим професионални представления в ограничен кръг в Източна Европа. За да развиеш едно шоу, трябва да го тестваш на определен пазар, като тестваме в Източна Европа, правим в нея – Полша, Румъния, Сърбия, Македония, защото там вървят шоутата. Но обратното е по-лесно, защото сме свикнали с американския хумор, гледаме постоянно техни филми, сериали, предавания. Става в момента обединение на всички пазари, но разходите са високи да отидеш до някъде за едно представление, трябва да е турне. Освен това езиковата бариера трябва да бъде прескочена, комедиантите трябва да са с добър английски език. Дори в Сърбия да идеш да правиш, където са сходни езици, трябва да е на английски.

Значи по-трудно се приема източния хумор на запад?

От изток на запад е по-трудно да се пробие. Първите ни опити бяха сред българска и балканска публика, защото във всеки по-голям европейски град е пълно с българи и източноевропейци. В началото бяха нашенци и техни познати, защото теб те обявяват с етикет – еди си кой си комедиант от България, и има разделение. Но то е нормално, дори при чернокожите американци ходят повече чернокожи от бели.

Расизъм в комедията.

Не е расизъм, свързано е с това до колко можеш да се обвържеш с дадено нещо.

Когато нещо излиза от емоциите на човек, от личния му живот, е нормално социалният опит на източноевропейците да има повече общо с други хора от Източна Европа, както и чернокожите с други чернокожи. И съответно да им е по-смешно.

Да, трудностите, с които се сблъскват, проблемите им са сходни. Не винаги, разбира се, но като цяло българин с българин най-добре може да си разбере проблемите, емигрант с емигрант.

Затова ли женският хумор не върви толкова и не харесвам жени комедианти, които съм гледал?

Да, може би е това, женският хумор повече дамите го харесват. Лично аз обаче имам няколко любими жени комедианти. На фестивала ще имаме вечер изцяло на женския хумор, това са 2 страхотни дами от Сърбия и Хърватия, които имат шоута в Comedy Central. Но го има моментът, че не се пробват толкова жени на open mic-а, колкото мъже. Може би се дължи на това колко могат да държат на бъзик, защото много мъже са окей с това да кажат, че са дебели, грозни, плешиви. Докато при жените я има тази бариера, че това не може да бъде казано, не може да се шегува тя сама със себе си.

Ще те погнат феминистките.

Не, аз ги защитавам, именно затова има изцяло женска вечер на фестивала, за да се пробият представите, че едните са по-добри от другите. Нито мъжете, нито жените са по-добри, но ако се пробват повече жени на open mic-а, ако четат това, което казвам, и дойдат, съм сигурен, че ще излязат много готини комедианти. Обаче нещо ги спира, сега на първия open mic са се записали 10 мъже и 1 жена.

Как можеш да се запише човек за участие на open mic-а?

Може да го направи, като пише на страницата на Comedy.bg или директно на мен по пощата. Или да дойдат на шоу и да говорят с мен след представлението. Няма граници за никого, отсяването става само.

И да не се отказват, ако не стане от първия път.

О, не, не, не, само гений може от първия път, а дори и той, ако не се упражнява, може да бъде надминат от някой, който не е толкова добър, но се упражнява. Обикновено 3-4-5 шоута трябва да минат, докато се получат нещата, а след представленията аз организирам нещо като работилници, правим сесии, в които обсъждаме какво са направили, какво могат да подобрят. Между първия и втория път на open mic разликата е много голяма, защото, първо, си имал вече опита, второ, най-вероятно си обсъдил с мен и с колегите грешките, хубавите неща и си работил върху тях.

Извън фестивала къде могат да гледат хората в страната стендъп комедия и да участват на open mic?

Програмата ни за страната е в Comedy.bg. Пловдив е утвърден град за комедия заедно със София. Всеки, който има желание и смята, че може да се получи готино представление в града му, може да ни пише. В момента имаме ангажимент за Велико Търново и Благоевград, а понеже Стара Загора ми е родно място съм си поставил като лично предизвикателство да направим там шоу скоро.

Имам амбиция в Студентски град да започнем нещо, защото е по-далечно място и да дам шанс на студентите да се пробват и шлифоват.

След фестивала какво следва?

Малко почивка, после редовните шоута, които провеждаме с колегите, имаме запланирани гостуващи, сред които Дани Гроздич, както споменах, сърбите Никола Силич и Александър Перишич, те двамата работят винаги в екип и по сръбската телевизия, и в Comedy Central. Те бяха на първия фестивал и имаше много голямо запитване за тях после и заради това ги поканих.

Предстои да стартираме YouTube радио комедия, имаме много проекти, но засега целият екип работи върху фестивала. Ако е провал, ще може по-добре, ако е супер, ще се стараем третият да е още по-добър. Първият мина страхотно, сега този е с 2 пъти повече събития.

Представленията започват още от 27 септември и ще се провеждат от 21:30 или 19:30 часа. Билетите са на стойност от 10 до 20 лева, като за студентите има специални намаления. Можете да ги намерите в Eventim и Ticket Logic.

Програма на фестивала:

- 27 септември – 21:30 – Comedy Fest 2.0 Opening с комедиантите от comedy.bg – 15 лева;

- 28 септември – 21.30 Comedy.bg ви дава микрофона – Open mic – 10 лева/5 за студенти;

- 29 септември - 19.30&21.30 - Marina Orsag and Jelena Radanovic „Girl Power” (ENGLISH) – 15 лева;

- 30 септември – 20.00 – Васил Ножаров „За жи...ните с любов“ - 12 лева;

- 1 октомври – 19:30 – Comedians On The Road (ENGLISH) – 12 лева;

- 2 октомври - 19.30 – Иван Кирков „Роден в Стара Загора“ - 12 лева;

- 3 октомври – 21.30 – Romanian Comedy – 15 лева;

- 4 октомври – 21:30 – Черен Хумор с comedy.bg – 15 лева;

- 6 октомври – 19.30&21.30 – Comedy.bg presents Daliso Chaponda (ENGLISH) – 20 лева;

- 7 октомври – 20.00 - Никола Тодороски - „Делириум“ - 12 лева;

- 8 октомври – 19:30 Open Mic – 10/5 лева / 8 октомври - 21:30 – Черен Хумор – Балканско Издание – 15 лева;

- 9 октомври – 19:15 - Никола - Най-доброто от Балканите - 15 лева;

- 10 октомври 20:00 – Best of comedy.bg – 15 лева / 10 октомври 22:00 – Наградите на Comedy Fest 2.0 – 15 лева.