Нощ в "Перото" на НДК

Калоян Константинов Последна промяна на 24 септември 2015 в 17:34 17021 4

На 16 септември в НДК беше открит "Перото" - първият в страната денонощен литературен клуб, а честно казано и амбициозен културен експеримент.

Най-просто казано кътът за четене е просторно място, намиращо се от лявата страна на Двореца на културата, ако застанете с лице към главния му вход, в посока моста над бул. "България", който категорично отказвам да наричам "на влюбените", защото е чудовищно банално и неподходящо име.

Като оставим настрана личните ми виждания за отделни елементи от градската среда, трябва да отбележа, че не знаех какво да очаквам от "Перото", тъй като нощният живот в София е всичко друго, но не и културно и интелектуално обвързан. Всички сме съгласни, че дискотеките и баровете (били те чалга, метъл или поп) не са форма на културен живот, нали? 

2-3 пъти ми се случи да мина в малките часове на нощта покрай "Перото", но все бързах нанякъде и накрая вчера реших да заменя епизода си на "Mr. Robot" с изненадваща инспекция.

Част от просторното "Перо". Снимка: OFFNews.
Пиано, на което обаче е забранено да се свири, което е тъжно. Снимка: OFFNews.

С колегата пристигнахме в литературния клуб малко след 01:00 часа, където заварихме трима служители и петима гости.

"Пълни се с хора през деня, интересно им е, имат много въпроси, защото е нещо, което го няма другаде в България. През вечерта също има посещаемост, обикновено когато попитаме, се оказва, че са студенти, които не могат да учат вкъщи, защото например имат съквартирант, който смята, че има да върши нещо друго или има домашни любимци. Затова има хора, които предпочитат да идват тук - да учат, да изпият едно кафе и да си вършат работата", обясни едно от момчетата на бара.

А "Перото" наистина е оборудвано с почти всичко нужно - без може би душ - за целодневно пребиваване: безжичен интернет, кафе, безалкохолни и алкохолни напитки, хиляди книги, удобни кресла, дори охрана. Няма ограничение във времето, което може да прекарате там, нито е задължително да си закупите нещо от бара или книгите. 

Детският кът в "Перото". Снимка: OFFNews.
Диванчетата, където гост авторите идват и четат, където се представят нови книги. Мястото е забранено за използване от редовните посетители и вечерта си "почиваше". Снимка: OFFNews.

"Това е литературен клуб, което ще рече, че не се приема да се говори на висок тон, защото все пак има хора, които са решили да седнат и да четат. Но това не означава, че не трябва да се говори – хората могат да си общуват на нормален тон. Въпросът е, че не сме бар, в който да дойдеш и да се смееш и викаш", допълва служителят.

Той изтъкна, че мястото е библиотека, в която обаче книгите не може да се изнасят, но всеки може да чете неограничен брой от тях безплатно. Ако реши, посетителят може да си закупи някоя от тях - преди, по време или след като я е прочел.

Креслата са идейни и удобни. Снимка: OFFNews.
Две момичета, които бяха в клуба, когато пристигнах, освен тях имаше и трима мъже. Снимка: OFFNews.

Седмица след откриването си "Перото" вече има и редовни посетители като Никола, студент по медицина от Гърция, когото заварихме да учи в едно от сепаретата на библиотеката.

"Вкъщи не мога да се концентрирам. Когато имам много удобства - мога да спя, да хапвам и т.н., се разсейвам. Най-добре ми е някъде, където е направено специално за тази работа. Вкъщи имам две бюра, ама не мога да уча. Досега учих в библиотеката на СУ, която работеше до 23:00 часа, но тази година работи до 20:00 часа и ми беше по-тегаво с времето. Сега мога да се прибера до вкъщи, да се изкъпя и пак да се върна в "Перото", коментира той.

Никола ходи в книжарницата на НДК всяка вечер от 21:00 до 03:00 часа още от втория ден след откриването ѝ, но заяви, че принципно не прекарва живота си в учене, просто има да взима изпит по анатомия, като призова всички студенти по медицина да идват и да учат тук.

"Единственото, което може да е дразнещо, е сутринта, когато идват повече хора, а музиката е по-силна, тогава се чете по-трудно. Смятам, че това място трябваше да е малко по-голямо и да има една затворена част, където да е пълна тишина", каза той и добави, че в по-ранните часове на нощта в нея се забелязват и доста красиви момичета.

Кътчето, където Никола учи за изпита си. Снимка: OFFNews.

Верандата на "Перото", където може да пушите или да се насладите на спокойната нощна гледка. Снимка: OFFNews.

Да обобщим: красиви жени, книги, уютно пространство, нощна София. Остава да можеше да се поръчва пица и мястото щеше да е мечта, но това ще го пробвам по-натам.

Като оставим шегата настрана, "Перото" има огромен потенциал, като от нас зависи дали ще го развием, или ще го оставим да замре и в крайна сметка да затвори - поне среднощната си част. Книжарницата лесно може да се превърне в туристическа забележителност за чужденците и другите гости на столицата през нощта, в място, на което да избягате от обкръжението си за час-два, да размените няколко приказки с пичовете на бара или дори с някого от посетителите. 

Романтикът в мен дори си представя провеждането на среднощни поетични сбирки и разцъкването на бордови игри - ако бъде позволено, тъй като засега такава възможност не е предвидена. Особено зимата мястото ще е чудесно за отдих и среща с приятели, ако не сте почитатели на цигарения дим и кръчмите. 

Разбира се, през деня клубът също си заслужава да се посети, но уникалността му се таи в неразвитата ниша на нощна София, която ведно с държавата и хората спи културен сън. Но НДК започва да се пробужда.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

30.03 2016 в 19:14

Харесвам.

27.09 2015 в 03:43

"Всички сме съгласни, че дискотеките и баровете (били те чалга, метъл или поп) не са форма на културен живот, нали? "

Не мога да се съглася. Барът е форма на културен живот по две причини: първо, всяка човешка дейност е част от някаква култура; второ, литературата, живописта, музиката, философстването и баровете определено могат да съществуват заедно.

Инак "Перото" явно не е литературен клуб, защото в литературен клуб ще се водят разговори за литература. Клубът по дефиниция е място за общуване.

25.09 2015 в 19:51

"Романтикът в мен дори си представя провеждането на среднощни поетични сбирки и разцъкването на бордови игри - ако бъде позволено"

... защото няма нищо по-приятно от това да слушаш как пет души говорят един през друг докато се опитваш да четеш.

24.09 2015 в 18:27

О,да. Прекрасно място за някоя съботна нощ. Жалко, че се появи чак сега,а не преди няколко години. Сега с един дребосък и втори на път няма да намеря време скоро.