Виктор Стоянов: Сърбите действат умно. Мед му капе на сърцето на Вучич, като спомене Македония

На 24 юни в интернет се появи 45-минутно видео с претенции за документален филм, озаглавено „Дубока Долина: Страданието на сърбите от страна на българите през Великата война (Първата световна война)“. В него се посегателства, извършени от българските войски, като се твърди, че избитите са между 20 и 30 хиляди цивилни сърби.

Виктор Стоянов, председател на фондация „Македония“, гостува в студиото на OFFNews с водещ Калоян Константинов, за да коментира достоверността на видеото, както и отношенията със Северна Македония и Сърбия.

„Цялото население на района по онова време е около 10 000 души. Концепцията на Сърбия и нейната църква си противоречи сама по себе си. Преди 20 г. говориха за 2000 убити, постепенно започнаха да увеличават бройката на сурдулишките мъченици на 4 хил., на 7 хил. и накрая на 10 хиляди. Вече виждаме, че са 20-30 хиляди. Документите за въпросните събития се съхраняват в Държавна агенция „Архиви“ и всеки може види какво се пише. Във филма се твърди, че България крие документите, което просто не е така“, коментира Стоянов и допълва:

„1916 г. въпросната територия е част от окупационната зона на Царство България. Сурдулица се е намирала на около 50 километра от границите на България. Населението е било предимно с българско самосъзнание. Срещу българските войски има атентат, където около 20 войници умират. Комендантът започва да издирва престъпниците и ги екзекутират още сутринта. От архивите научаваме за 100 екзекутирани. Във филма явно смесват фактите, защото се намесва и Топлишкото въстание, което се случва на около 200 километра от Сурдулица, в град Прокупле. Там две години по-късно се организира въстание от местното население, тъй като хората са били предимно сърби. Това е факт. Но то е потушено бързо, тъй като дори сърбите не го подкрепят сериозно. Периодът на българската окупация се характеризира предимно с администриране, което не среща сериозна съпротива.“

Според Виктор Стоянов са неверни твърденията и за 186 убити свещеници и 179 интернирани в български концентрационни лагери. Въпреки това лично сръбският патриарх участва в службите в тяхна памет: „Да, сигурно има загинали свещеници и цивилни. Било е война и това е тъжен факт. Но в никакъв случай не говорим за масовост. Във видеото се споменават за 100 000 сърби, които са затворени в български концентрационни лагери. Нашата държава просто е нямала подобни възможности да го осъществи. Въпреки това тези лъжи се изучават в сръбските училища.“

Сръбският свят

Стоянов посочва, че там историята се подменя и премълчава, тъй като не е угодно на властите в Белград. Така, например, не се говори за „десетките документирани геноцидни действия“ от страна на сърбите спрямо българското население в техните територии през последните 120 г. Фалшифицирането на историята дори стига още по-назад, през османско време. Нишкото въстание от 1841 г., което е кърваво потушено от османците, е едно от най-големи български въстания. Но в днешно време Белград твърди, че въстаниците са били сърби, а паметниците в тяхна чест са сръбски. Нищо не се говори за българи.

Председателят на фондация „Македония“ изтъква, че това е част от концепцията на западната ни съседка за т.нар. сръбски свят, която е огледало на руската идея:

„Първото ниво е обединението на всички сърби в една държава, най-вече Косово и Черна гора. Там обаче влиза и Северна Македония. Второто ниво е всички православни народи на Балканите да бъдат част от хомогенното културно тяло на Сърбия. Това включва вече България. Както и Румъния и Гърция, но на по-слабо ниво. При тази концепция не се цели от българите да бъдат направени сърби. Поне не идните 100 години. Те искат да ни приобщят към тяхната култура: музика, кухня, туризъм, реклама на сърбизма, на национализма.“

Той изтъква, че сръбската пропаганда в Македония е изключително силна, като постоянно се изтъкват близките културни, исторически и икономически връзки между двете страни, но също така не се пропуска и да се „лее антибългарска пропаганда“.

„Сърбите действат много умно. „Македония“ е една от първите думи, които излизат от устата на Вучич всяка седмица. Мед му капе от сърцето. Докато при нас това го няма. Трябва да градим мостове и да сме възможно най-приятелски настроени, но без да отстъпваме от националните си интереси."

Българите в Македония

Стоянов изтъква, че при последното преброяване в Северна Македония 3504 души са се писали етнически българи. Въпреки това от 1992 г. насам около 125 000 македонци са получили български паспорт. От тях малко близо 20 000 все още живеят на територията на Северна Македония, но повечето са се пръснали по света, като много малък брой са се заселили в България.

Това повдига въпроса защо едва 3504 души са се писали българи при преброяването. Един от отговорите е от страх. Друг е от липса на икономически и социални придобивки, ако го направят. Третият е, че анкетьорите са отказвали да ги записват като българи. Фондацията на Виктор Стоянов е помогнала да се входират 72 жалби заради подобни случаи: „Имало е дори сбивания и скандали“.

Според него, това е една от причините властите в Скопие да му издадат забрана за влизане в страната на 1 август 2022 г. Посочената причина е, че българинът представлява заплаха за националната сигурност. Той обаче мисли, че истинската причина е неговата културна и социална дейност, която може да накара повече хора да се запишат като българи при следващо преброяване.

„Северна Македония иска да има стена между нас, там популистките политици процъфтяват на базата на омразата срещу България и те ползват тези скандали редовно. Ние трябва да искаме възможно най-много културни, търговски и социални връзки да имаме с тях. В България обаче също се среща такава популистка реторика. Трябва да се отбележи, че тя идва от някои конкретни партии, докато самата държава подава ръка към Скопие, но тя често увисва във въздуха. И така си подаваме топката на популизма и продължава политическото лаене.“

Той даде пример с отказа на ВМРО-ДПМНЕ да изпълни договорките с нашата държава, сред които е вписването на българите в конституцията. Никой у нас на държавно ниво не говори за оспорване на македонската идентичност, нито дори на тяхната концепция за език. Въпреки това те не спазват своите задължения от 2 години насам.

Исторически сладолед

Според Стоянов начинът на разрешаване на търканията между страните ни освен повече културен и икономически обмен, е и смяна на медийното отразяване: „Често пъти в нашите медии темата за Македония се зачерква само за скандали. Не се говори за хубавите неща. Пребиха българин в Македония – БУМ. Гостуват Софийската опера и балет в Скопие – 58 новина в потока.

Никой не отрича, че има проблеми, но нека не създаваме омраза нарочно у българското население спрямо македонците. Трябва да говорим за общото ни минало и общото ни бъдеще – извън популизма. И да споделяме добрите новини.“

На 19 юни излезе статия в „Ню Йорк Таймс“, озаглавена „Кой притежава Александър Велики? Това е дипломатически минно поле“. В нея ясно се посочва, че Скопие е осеян със статуи на български и гръцки исторически фигури.

Стоянов коментира, че въпреки това повечето македонци остават слепи за историческата истина, тъй като не четат достатъчно и искат да повярват на пропагандата. Искат да се почувстват добре, когато накрая на деня, изморени и изнервени, искат да седнат на масата и да чуят, че са най-великият и стар народ на света. Малко като българите, вярващи на псевдоисториците и прехласващи се по „Исторически парк“, светещите очи на Самуил и други подобни бутафорни изпълнения.

„Звучи приятно. Като да Ви дам да изядете исторически сладолед, вместо исторически морков. Не е толкова сладко“, казва Стоянов и завършва, че все пак „на пропагандата не трябва да се дава гласност.“

Следете новините ни в GoogleNews