Фотографът Димитър Христов: Конят е единственото живо митично създание (галерия)

Последна промяна на 05 януари 2015 в 12:39 18991 0

1/1
Кон.

Снимка Димитър Христов

Кон.

"За мен конят е единственото живо митично създание - олицетворение на свободата и силата в най-чистия им неподправен вид. Дори подчинен на човека, той не спира да носи свободния дух, да излъчва благородство".

Това заяви за OFFNews Димитър Христов - един от малкото специализирани фотографи на коне в България, а често е определян и за най-добрия такъв.

Той е носител на редица награди и отличия в областта на графичния и уеб дизайн и дигиталната графика. Негови фотоси са публикувани в редица престижни световни издания, а сред множеството корици на книги, дело на Христов, е и популярната „The One Dollar Horse” на Лоурен Ст Джоан.

Фотографът е автор и на първия по рода си в България фотоалбум-антология „Конете”.

Г-н Христов, спомняте ли си какво отключи във Вас желанието да снимате коне? 

Преди повече от десет години съвсем случайно отидох за първи път на конно състезание и бях очарован от видяното – грацията и мощта на животните, силните емоции... Порази ме енергията, която излъчваха конете. Преживяването беше изключително и завладяващо. Това е от онези усещания, които не могат да се опишат с думи или поне аз не бих могъл. Кадрите, които направих тогава, не се отличават с каквато и да било художествена стойност, но за мен са безценни. 

Конете са вдъхновение за Вас, но с какво Ви провокират като човек и като творец? 

За мен конят е единственото живо митично създание - олицетворение на свободата и силата в най-чистия им неподправен вид. Дори подчинен на човека, той не спира да носи свободния дух, да излъчва благородство. Пример е за същество с качества, към които ние хората само се стремим, но не притежаваме. Конете са били спътници на човека от незапомнени хилядолетия, но с отдалечаването си, с прекъсването на тази естествена връзка хората са загубили и истинските ценности в живота си. 

Имам предпочитания към арабските коне. Те са по-буйни, от тях струи жива енергия и сила. Но всяка порода има специфично излъчване и характерни черти и не говоря само за външния вид. В някаква степен конете са суетни и понякога буквално позират. А работата с по-млади и буйни животни винаги крие изненади и човек трябва да е готов да реагира във всеки един момент. Затова физическата подготовка е от съществено значение. 

Интересното в контакта ми с тези благородни животни е, че те проявяват любопитство към работата ми. Случвало ми се е, преглеждайки набързо направените в последния момент снимки, зад рамото ми да наднича четириногия модел, вперил големите си очи в апарата. Има и по-драстични случаи на любопитство, например вече изяденият ми чадър...

Страстта Ви е свързана с животни, чието отглеждане изисква специални условия и грижи. Сигурно много пътувате, за да правите тематичните фотосесии. 

Действително пътувам много и винаги, когато науча за нова конна база, се старая да я посетя. Преди години, когато започнах да снимам, можех да изброя конните бази на пръстите на едната си ръка. Десет години по-късно ситуацията е много по-различна. Сега има бази почти навсякъде в страната. Моите приятели знаят за страстта ми към тези животни и винаги споделят, ако са видели някъде табун. Не след дълго аз се отправям към посоченото място в търсене на свободните коне. 

Вдъхновяващи обекти пред фотообектива, талант, висококачествена техника – това са най-вероятно част от съставките, необходими за създаването на един стойностен кадър. И все пак, каква е Вашата формула?

Повечето хора погрешно смятат, че за създаването на добър кадър е необходимо скъпо оборудване. Но това съвсем не е така. Много е важно да познаваш техниката си и да боравиш бързо с нея. Един от любимите ми прийоми е използването на широк обектив. Това позволява разгръщане на пространството, подсилва и предава допълнителни енергия и динамика в действието. Недостатък е, че използването на широкия обектив предполага непосредствена близост до обекта. В случая говорим за коне и рискът при работа с по-буйните животни е съвсем реален. 

Важно е да конкретизираме, че става въпрос за част от фотографията на открито. Светлината е изключително важна за обстановката, а тя може да се промени във всеки един момент. Умелото боравене с техниката обаче позволява да не се изпускат ценни кадри.

От друга страна, говорим и за различни типове снимане. Фотосесията позволява режисиране на ситуацията. Тогава е възможно използването на преносимо импулсно осветление. А улавянето на точния момент за снимка е резултат на продължително наблюдение и изучаване поведението на животното. При гонки или конни състезания фотографът се съобразява с обстановката, с естествената среда. Особеното в случая е, че при състезание с продължителност средно около 3 часа, реалното време за снимки не надхвърля 1 минута, защото разполагаш със секунди за навременна реакция.

И в двата случая обаче много държа кадрите да отразяват естествения вид на животното, най-характерните му качества.

Между създадените от Вас фотоси - имате ли пристрастия към определен кадър?

Не, нямам любим кадър, но имам любими фотосесии. Сред тях е фотосесия, която направихме с Мира Бъчварова и Васко Буч в село Лозенец. Подготовката ни отне шест месеца. Когато дойде уреченият ден, тримата трябваше да тръгнем от различни части на страната, за да се срещнем в определеното време в Лозенец и да реализираме дълго подготвяния проект. Пътувахме посред нощ и през целия път имаше невероятен порой, спусна се мъгла, студ. Перспективите не бяха никак розови. Пристигайки в Лозенец обаче, дъждът спря, облаците са разпръснаха и имахме на разположение невероятна естествена светлина. Направихме една уникална фотосесия на препускащи по морския бряг коне.

Вие сте и автор на единствения по рода си, издаден в България, фотоалбум-антология „Конете”. Намери ли изданието своето място на книжния пазар?

Фотоалбум–антология “Конете” включва 30 снимки. Освен красиви фотоси в албума са вплетени цитати от класици на световната литература, изваяли незабравими поетични образи на конете като въплъщение на прекрасното и сътворението – Платон, Сервантес, Киплинг, Булгаков, Радичков. Редактор на книгата е поетът Йордан Ефтимов. Изданието е поднесено по един нетрадиционен начин и определено предизвиква голям интерес.

Представянето на албума “Конете” се случи ръка за ръка с гостуването на едноименната изложба в редица градове, сред които София, Пловдив, Бургас, Добрич и др. Голямо признание за мен бе поканата от Фотографско общество - Варна да подредя самостоятелна изложба като съпътстващо събитие на Международния Фотографски Салон - Варна. Това е едно от най-значимите фотографски събития в България.

По време на изложбите хората проявяваха живо любопитство и разпитваха как са създадени кадрите. Това ме провокира да реализирам друг проект - бекстейджа, който онагледява творческия процес. Видеата, заснети по време на фотосесиите с конете, са публикувани в блога ми.

Темата е конете, но тя Ви свързва с много хора. С какво Ви обогатяват тези контакти?

Радва ме например фактът, че художници от цял свят са провокирани и вдъхновени от мои творби. Те се свързват с мен, защото искат да рисуват по мои кадри. Вече имам богата колекция от подобни произведения. И аз самият не слугувам на стереотипи и обичам да експериментирам. Затова не се притеснявам да използвам в творбите си изразни средства, присъщи на живописта. Но най-важното е да правя нещата така, че да ми харесват на мен самия.

А работата ми наистина ме отвежда на различни места. Когато попадна на ново място, хората често ме разпознават и споделят, че с творчеството си спомагам за популяризирането на конния туризъм в България. Не знам дали това е истина, но ако дори само в един човек съм запалил “искрицата”, аз ще бъда много щастлив. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !