"Българският Лувър" е мъртвороден

Сагата около Националния музеен комплекс (НМК) продължава, а според творци и изкуствоведи нещата да отиват на добре, напротив - става все по-зле. Преди време в знак на протест заради случващото се, зам.-директорът на Националната художествена галерия Иво Милев подаде оставка. OFFNews потърси неговото експертно мнение за случващото се с "Българския Лувър".

Какви са проблемите на Националния музеен комплекс, г-н Милев?

Като място за изложби той явно е най-доброто, което имаме и което ще имаме поне в близките 10 години. Затова трябва да бъдем много внимателни с неговото използване. Проблемът е именно как ще се използва. По това, което се знае за експозиционната му концепция към момента, можем да съдим, че той ще показва неща, не много по-различни от това, което досега сме виждали в двата музея, които той обединява (Национална художествена галерия и Национална галерия за чуждестранно изкуство). A НМК беше перфектното място, където българите тепърва трябваше да видят много неща от Европа и света, от които са били лишaвани, по различни причини, през последните 70 години. Ние тотално сме били и, още по-трагично, оставаме вън от обмена на стотици хиляди изложби, които се случват всеки сезон на континента. Ние освен, че не сме виждали основни неща от визуалната история на света, абсолютно не познаваме и нейната съвременност. Това е тежко, убийствено за културата ни откъсване от 1945 година, та до сега. Българският зрител, публика, артист, любител, професионалист (освен онези, които могат да си позволят да пътуват често) сa били и са откъснати от случващото се в света на изобразителното изкуство. Това е фактът, за който трябваше да си дадем сметка.

Вместо НМК да бъде средищно място за български и чужди проекти - да се види и почувства aдекватната среда в модерната и съвременната визуална култура - той се затваря, превръща се в музей от 19-ти век. Ние имахме традиционното място за показване и гледане на българско изкуство – Националната художествена галерия в Двореца. Както е „Тейт Бритън” в Англия – традиционна стара сграда, която представя английско изкуство и съвсем малко чуждестранно, не повече от няколко акцента. Така можехме да постъпим и ние. T.e. да бъдем консервативни поне един път. Да запазим исторически наложилото се, традиционно място, каквото беше Двореца, а с новата сградата само да надградим, т.нар. „Лувър” трябваше да е мястото, където да се случват събития, проекти, да има постоянен променящ се и интересен живот, където да ври и да кипи... Не можеш да закриеш едно традиционно място за показване на българско изкуство като НХГ току-така, това никъде не се случва, да заличиш и името му – Национална художествена галерия. Да добавяш, да разширяваш може и трябва: както са Старата, после Новата пинакотеки в Мюнхен, по-късно и Пинакотека на модерното; но да затвориш едно място, за да отвориш друго, макар и по-голямо, където ще показваш същото – никъде според мен не се прави така. Това говори за липса на всякакви историчност и самооценка за това, което си имал. Все едно Националната галерия в Лондон изведнъж да затвори, защото е намерено по-просторно и голямо място.

Излиза, че е безсмислено, сякаш наистина се прави нова сграда, за да се усвоят едни пари и после се мисли как пък да се усвои сградата. И накрая става нова сграда за стари неща.

Това е другият главен проблем – никой не знае каква е концепцията. Имаше заповед на г-н Рашидов за назначaване на комисия от специалисти, начело със Светлин Русев, които трябваше да излязат с концепция и експозиционен план. Експозиционен план имаме някакъв, който дори не го и знаем какъв е, защото се работи в движение, но концепция - няма. Дори отговорната за това комисия прави първо експозиционен план, а след това концепция, която впрочем продължава да липсва, т.е. отзад напред. Това е показателно само по себе си. Първо, не се строи толкова голям музей за 3 години, защото се правят много скъпи грешки и не се прави експозиция за няма и 4 месеца. Това най-малкото не е сериозно.

Тревожна е и самата форма на управление, която ще бъде с пирамидална структура. Подобна структура не значи, че администрацията на музеите, които се вливат в НМК, ще се намали - тя ще си остане толкова, колкото им е нужно да функционират, даже сега те са на минимума си. Подобна структура означава само едно - че мастодонтът НМК ще е много по-зависим от политическата воля (независимо чия), защото с едно бутане с пръст оглавяваш цялата структура. По цял свят се наблюдават тенденции за децентрализиране и еманципиране от политическата система, а ние правим обратното.

Досега музеите са били независими, всеки със своя директор. С поставянето на един директор на всички няма ли работата да е твърде много, дори физически, за да може да ги управлява качествено?*

Разбира се. Първо, много е важно от кого ще бъдат назначaвани той и поддиректорите. Ако последното се прави от централизираното ръководство, тоест от този един човек, той ще владее всичко, без значение кой е и какви са качествата му. А в същото време този човек е пълна пионка на политическата система. Сега е г-н Рашидов, после ще дойде друг, който ще обърне нещата наопаки. Нямаме никакъв дългосрочен план в тази, толкова нуждаеща се от консервативност, област, каквато е музейното дело.

Докато новото българско изкуство (Освобождение – 1945 г.) е изкуствоведски обработено и там нещата са сравнително ясни, след 1944 г. те категорично не стоят така. Ние имаме автори, които тепърва трябва да познаем, които не са изкуствоведски осмислени. Това важи в същата степен и за познатите ни автори от периода. Затова беше подходящо в пространство като НМК да се представят значими, но не достатъчно опознати автори. Тепърва трябва установим визията си за родното изкуство след 1944 г. Чак след това то може да бъде предмет на музейна интерпретация във вида, в който ще ни се представи по всяка вероятност в новия НМК... Та ние oще не сме си уредили нещата със соцреализма... a с артистичния “ъдърграунд” от времето на соца – авторите, които са останали вън от системата; някои от тях тепърва излизат на повърхността. В други бивши соцстрани нещата са доста по-добре сложени в това отношение, хората работят, изследват, излъчват идеи... Тук и сега периодът остава някаква своеобразна тема-табу... Достатъчно е само да забележите изкуствоведския и артистичния Едипов комплекс към Светлин Русев... Той самият даже не го осъзнава – страха, който всява...

Точно както с изкуството ни след 89-а, от тогава досега няма нито една закупена творба от държавата. Едно поколение също се губи.

Цели течения, цели периоди абсолютно липсват в колекциите на държавните галерии и музеи.

Както Музеят за съвременно изкуство САМСИ беше ремонтиран и от края на 2013 г. е затворен и чака. Не можеше ли едно крило на НМК да се отдаде за съвременното изкуство?

САМСИ по принцип беше отворен инцидентно. Беше предвидено той да се построи на 2 етапа. Първият беше саниране на сградата и първия етаж; беше отворен временно, за да се пререже лентата и да се покаже. След това беше затворен за втория етап, който трябваше тази година да се завърши, но беше забавен заради финансирането. Надявам се всеки момент вторият етап по изграждане на галерийното пространство да започне. Но САМСИ е именно галерия, нещо като кунст хале (бел.ред. – „изложбена зала”), той е малък като площ. Това са три зали. САМСИ е перфектното място за представяне на по-малки експериментални проекти, но не става за големи, значими европейски или наши, български проекти.

За публиката ни съществуват стотици автори, течения, безпрой неща за показване и гледане. Миналата година в НХГ преговаряхме с фондация „Пикасо” в Малага за изложба тук. Дойдоха хората да видят пространството в НХГ и казаха: „Да, тук става да покажем 80 работи, но ние си представяхме да направим изложба от 300-400 творби”. Ако направиш подобна голяма изложба, това е нещо значимо и то значимо за региона. Но ти трябва достатъчно пространство за това, което можеше да е НМК.

Най-добрият образец, който можехме да ползваме, е отново Великобритания: „Тейт Бритън” и „Тейт Модерн”. Първият показва в постоянна експозиция развитието на британското изкуство, като следва исторически и хронологичен подход, притежава и няколко зали за гостуващи изложби и акценти (залите на Търнър и Констабъл). На „Тейт Модерн” обаче постоянната им експозиция възлиза на 15-20% от изложбената площ. Всичко друго е само за временни проекти и е един от най-посещаваните музеи в света. В момента там текат 8 временни изложби, eдна от тях – огромна ретроспектива на Зигмар Полке, която се разпростира в 17 зали – това е световно значим проект. НМК трябваше да е отворено пространство, в което, според силите си, да се опитваме да правим или привлечем подобни неща, а сега изглежда, че това няма да стане.

Министърът на културата в служебния кабинет, Мартин Иванов, издаде заповед, с която се разпределя ползването на сградата на музейния комплекс между НХГ и НГЧИ. Национална художествена галерия запазваше Двореца и получаваше новата част на НМК. Един вид заповедта казваше: „Ето, решавайте на музейно ниво как ще използвате новия музей”. И това беше много добре, защото предоставяше решенията на музейните работници, от години въвлечени в практиката на музейното дело, впоследствие заповедта беше отменена от Рашидов, a постановлението на МС за сливането на НХГ и НГЧИ в новата структура на НМК излезе между Коледа и Нова година. 

Да, на 22 декември 2014 г. Какво се случва със сградата на НХГ сега?

Доколкото знам, идеята е именно тя да се използва за временни експозиции. И това го решават хора, които са работили там, които я познават като петте си пръста. Достатъчно е един път да я посетиш и ще разбереш, че ако не абсурдно, най-малкото е твърде затруднително там да се правят временни експозиции. Там залите са с интериорна украса, орнаменти, в голяма част няма специализирано осветление, обслужването и логистичната дейност е затруднена и т.н. и т.н.

Нека да се опитаме да преглътнем предполагаемите кражби от ремонтите, бързането, централизираното ръководене и т.н. и да се опитаме да отговорим на въпроса защо тези хора, които уж разбират от музейно дело, правят точно обратното на логичното, за да може поне да функционира добре новата сграда?

Нямам идея. Просто нямам идея. Само вижте, как звучи: Национален музеен комплекс – това може да се преведе като име само на руски, по целия друг свят, ако кажеш Национален музеен комплекс, никой няма да те разбере какво имаш предвид. Това нещо е една идея от 82-83 г., когато същите тези хора – акд. Светлин Русев и компания, са искали да направят същото. Те са се опитвали да обединят Галерията за чуждестранно изкуство с НХГ и то на същото място – в кв. ”500”. Това е идея от 1982 г. 30 години по-късно обаче същите тези хора реализират проектa си. Явно това им е някаква фикс идея.

Изглежда като типична комунистическа мегалитна структура.

Така изглежда. Вместо да имаме перфектното място за кураторски проект – наши и чужди, възможности за проектно финансиране и т.н., ние затваряме най-голямата и най-хубавата музейна сграда за постоянна експозиция – подчертавам, без да знаем каква ще е тази постоянна експозиция. А в същото време в София няма място за кураторски изложбени проекти. Остава май само Софийска градска художествена галерия, която досега прави може би най-добрите проекти, но пространството там е малко. В НХГ миналата година заради осъществени проекти имахме 3 пъти повече посещаемост в сравнение с минали години. Без временни експозиции, текущи проекти, които го правят живо място, които да обновяват интереса и да привличат постоянно хора почти всеки един съвременен музей ще се окаже в затруднено положение. Дори музеите с утвърдена слава на колекциите си, пак търсят варианти за временни изложби и реализиране на текущи проекти. Да не говорим, че в тази мегалитна структура, както я нарекохте, има кардинално, основополагащо нерешени музейни проблеми, екзпозиционната площ е само върхът на айсберга в музейното дело, въпросът за депата и съхраняването е един от ключовите, но това е вече друга тема...Аз съм убеден, че това е мъртво нещо и то ще се види.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Националният музеен комплекс се превръща в една мегаструктура, която прибира под своята шапка НХГ и НГЧИ. Като негови филиали са определени:

- филиал „Крипта на Храм-паметник „Св. Александър Невски“ – експозиция „Християнско изкуство“;

- филиал „Двореца“;

- филиал „Социалистическо изкуство“;

- филиал за съвременно изкуство „Софийски арсенал“;

- къщи-музеи: „Вера Недкова“, „Никола Танев“, „Иван Лазаров“.

Още по темата

09/02/2015 Интервю

Спираме строежи върху исторически паметници, Рашидов ги разрешава

08/02/2015 Култура

"Съкращенията ще компрометират Института за недвижимо културно наследство"

05/02/2015 Разследване

Експерти: Рашидов нарочно унищожава института за недвижимо културно наследство

04/02/2015 Разследване

Рашидов започна чистка в ключови институти и музеи

Следете новините ни в GoogleNews