Андрей Райчев е философ и социолог. Автор на множество научни публикации, сред които сериозна популярност придобиват книгите „Привилегировани гледни точки“ и „Какво се случи“ (в съавторство с Кънчо Стойчев).

Защо въпросът кой предложи Пеевски е огромното табу за властта в момента?

Какво има тук да се мисли? Станишев и Местан. Въпросът е какво политическо съдържание имаше в това решение. Защо те се решиха на този рискован ход? Защото, печелейки изборите със съвсем малко, даже не печелейки изборите, а закрепвайки по чудо някаква власт с един глас от Волен Сидеров, те разположиха всичките си шансове по линията да удрят Бойко Борисов. Да смажат Бойко Борисов. Защото в техните очи - между другото отчасти са прави - той демонтираше демокрацията в страната. Те са абсолютно сигурни, че той правеше фалшиви избори, той несъмнено доминираше в медиите и играеше мръсни игри с прокуратура, съд и полиция.

А Пеевски не беше ли един от основните инструменти?

Той му беше основен приятел, който премина на страната на противниците. Не знам поради какви причини. И те решиха този човек да го сложат именно като най-добре разбиращия механизмите - да го накаже, да му разкове кочината, както казват българските селяни. Представете си прасето в двора, което 12 часа рови нещо, после трябва да работите 4 месеца да събирате последиците. Това беше принципна грешка. Не само защото Пеевски е скандален и дразни. Самата идея, че правителството ще оцелее, залагайки на негативна дейност, а не на позитивна, е грешна. Но тя се появи, защото те бяха на косъм да изгубят изборите. Потенциалната фалшификация беше на косъм пък да направи Борисов втори мандат с Яне Янев и купеното от него СДС. И страхът им, и омразата, която възникна от това, ги реши на този ход.

Никаква тайна няма кой е предложил Пеевски. Тук въпросът е по-скоро кой има най-малка цена да каже "Аз бях". Значи очевидно Местан плаща най-малка цена, като каже "Аз бях". Защото неговият електорат не се влияе много от медии. Но няма никакво съмнение, че са заедно двамата. Зад предложението им стои представата им какво трябва да правят, волята да сринат Борисов със земята. Оказа се обаче, че това не е толкова лесно. Минаха вече три месеца, за Борисов не е намерено нищо. Нито един сериозен упрек към Борисов. Освен този потенциален, който виси за фалшификацията, но там няма да излезе Борисов. И да излезе някой, няма да е Борисов, дори да е знаел.

Възможно е да става дума за сделка.

Абсурд. Абсурд. Абсурд. Не може да има, докато Станишев е там, персонално сделка не може да има. Защо Станишев победи? Станишев загуби катастрофално 2009 г. Загуби с две груби грешки: мажоритарната система и разделянето на изборите да не са 2 в 1. Загуби катастрофално, БСП никога не е била по-ниско. Четири години му ляха на главата помия. До четвъртата година той беше виновен за всичко. И на четвъртата година той спечели, защото той беше единственият, който реши въпроса за своята пълна идентичност: Аз съм врага на Борисов, аз се бия до смърт с него, няма никакъв компромис по никакъв повод да има.

Станишев зае тази поза. Това е тайната на неговата победа. Аз затова казвам, че Бареков сега има шансове по силата на факта, че той застава точно на тази поза: Аз ще го дера тоя докрай.

Докато всички останали десни допускат компромис по въпроса. А това е фатално. Или трябва да се залепят за него и да кажат: Да, Борисов е полезен, наш човек. Или да отидат на другото: Бърдоква, мутра, лош, идиот. Не обсъждам съждението на опозицията, обсъждам това да е една. Лъкатушеното води немедлено до това, което им се случи на тях – смъртта.

Александър Томов правеше тази грешка навремето. „Евролевицата“ загина точно от лъкатушене. Не можеш да лъкатушиш. Става сръбската война. Ясно е, че която и от двете позиции да заемеш, ще платиш цена. Ако кажеш "не" на войната, това е антиевропейско. Ако кажеш "да" на войната, това е антиляво и античовешко. И Томов започна ту едно, ту друго. С посланиците говори, че ще ги подкрепи, на митингите говори, че е против войната. Донякъде това е и естествената позиция на човек. Но ти не си човек, ти си политик. Ти трябва да застанеш и да кажеш. Нашето предложение беше категорично против войната. Каквото и да ни струва. Ако ще да ни струва отлагане на влизането ни в Европа. Не може ляв човек да подкрепя войната. Абсурд. Камо ли бомбардировка на една европейска страна, каквато е Сърбия. Но дори и да беше застанал на обратната теза - да застанеш на една теза. Уби ги лъкатушенето по хиляди въпроси.

Не може да се лъкатуши в политиката. А дори Костов - с целия му опит, с цялата му сила, с огромния му талант на политик, дори той лъкатушеше по въпроса за Бойко Борисов. Ту едно, ту друго. Ту едно, ту друго. И край.

Протестите обаче продължават. Всяка вечер на площад „Независимост“ се събират хора.

Това е опит за възстановяване на СДС. Това не е граждански протест, това просто е опит за възстановяване на СДС. Вижте хората, които го правят. Това са готините СДС-ари. Мишо Неделчев примерно. Това е онова СДС на хубавата синя идея. Но това не е граждански протест. Това е "дай да живеем в друга страна, дай да живеем в цивилизована страна". Това е описание за бъдеще. Има ли описание за бъдеще, вече имате политика. Имате ли "не" - това са гражданите. Това са много различни неща. Но дали СДС може да бъде възстановено, така да се каже, аз не виждам даже наченки на този процес...

Реформаторският блок не е ли стъпка в тази посока?

Първо, изобщо не вярвам, че Меглена Кунева ще се разбере с Радан Кънев. Не им виждам интереса, те ще се претопят. А тя има свой електорат, собствен. А и не са преодолели въпроса за ГЕРБ.

Как ще коментирате тезата на проф. Калин Янакиев, че в момента наблюдаваме протест на българското качество срещу българското количество?

Тази теза е политически гроб студен. Той съобщава на тези, които смятат да ги подкрепят, че те са боклуци. Ти отиваш и казваш: Абе, изберете ме, бе, боклуци. Какъв шанс имаш? Това е теза, която съхранява някаква гордост, лична идентичност. Ти оставаш цял. Не се разпадаш от факта, че си малък. Но с тази теза да се ходи да се печелят избори е невъзможно.

След поражението на революцията, на всяка революция (повечето революции са свършвали с поражение), следва един много неприятен момент, когато всички се отдръпват от теб, някои даже започват да разказват, че не са били с тебе или че те мразят – у тези, в които си създал надежда. И тогава е адски важно да се запази ядрото. И най-често стават сектанти, започва сектантски период. Троцки и Ленин са били големи майстори на тази работа. В България след 1923 г. започва сектантски период в БКП. Остават едни бройни единици, които винаги имат чувство за месии и те именно това казват: Хората биват два вида – такива като нас и всички останали, ние сме готините.Това е начинът да оцеляваш след поражение.

Без никакво съмнение тезата на г-н Янакиев е сектантска – ако я сравним в историята назад, вижда се с просто око. Това е сектантска теза, адресирана към някакво оцеляване на някакво ядро, което на следващ етап пак да се разшири. Защото, Бога ми, да ходиш на избори с такова нещо е просто малоумно. И никой не го предлага на избори. Чисто и просто това е оцеляване. Тезата на оцеляването: Ние сме готините, ние сме пророците, ние сме месиите, ние сме носителите на правдата и светлината. Временно тържествува дяволът и тъмното, но ще дойде нашият час. До това се свеждат тези думи.

Още по темата

27/04/2013

Интервю

Андрей Райчев: Лидерите на прехода ще напуснат властта

29/03/2013

Интервю

Андрей Райчев: Българите не искат капитализъм