Склонността към корупция сред фирмите в частния сектор е висока. Едва 46,3% от интервюираните ръководители биха отхвърлили предложение за корупционна сделка, ако резултатитие от нея са добри за фирмата.

Това се констатира в доклад за корупцията в частния сектор, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията. Той беше представен днес на конференция, в която участие взеха председателят на парламентарната комисия по енергетиката Делян Добрев, директорът на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов, управляващият партньор в Expat Capital Никола Янков, както и д-р Тодор Ялъмов, преподавател в Факултета по икономика и бизнес администрация в Софийския университет. В дискусията участва още Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите, и д-р Александър Стоянов, директор на научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията.

Въпреки утилитарното отношение към корупцията, ангажираните в частните фирми показват преобладаващо негативно отношение към сделки с корупционен характер. Като полезна корупцията се оценява едва от около 13% от фирмите, се посочва още в доклада.

Най-често срещаният корупционен сценарий е даването на подкупи от посреднически фирми (66,9%), следван от непотизъм и конфликт на интереси при търговете (64,9%). 

В доклада се констатира, че в частния сектор практики, свързани с корупция и намаляването на честността и прозрачността на бизнеса, са широко разпространени. В тази доминирана от корупционни практики на фирмено развнище среда вероятността от разкриване и санкция е сравнително ниска и в този смисъл много от нелегитимните сделки на фирмите и техните служители остават ненаказани.

Според Никола Янков допълнителни законови промени няма да изкоренят корупцията в частния сектор. Той каза още, че е необходимо държавата да влезе в Единния банков надзор, тъй като очевидно регулаторите у нас не работят ефективно.

Председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов подчерта, че както и да анализираме корупцията в частния сектор, тя се отразява на потребителите.

Д-р Тодор Ялъмов от Софийския университет посочи, че саморегулирането в бизнеса не работи, тъй като бизнес асоциациите имат интерес да защитават себе си. Затова избягват да наказват някой провинил се, тъй като те могат да попаднат в същата ситуация след време.