Законите, които минаха „по спешност“ в парламента

Елица Мартинова 12 март 2013 в 17:23 2567 1

Народно събрание, пленарна зала Снимка: БГНЕС
Народно събрание, пленарна зала Снимка: БГНЕС

Оставката на правителството „Борисов“ и отказът на останалите партии да сформират кабинет, за да доизкарат мандата, принудиха 41-вото Народно събрание да приеме светкавично редица закони.

Голяма част от точките на дневния ред в последните две работни седмици на депутатите предизвикаха възражение у представителите на левицата. Според тях текстовете, внесени за разглеждане „по спешност“, не отговарят на естествения дневен ред на обществото.

На извънредното си заседание на 26 февруари народните представители приеха на второ четене промените в Закона за енергийната ефективност и ратифицираха спогодба между България и Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане.

Други текстове, срещу които левицата възрази, бяха Законът за хазарта и Законът за туризма, който се гледа на второ четене днес.

„Всичко, което се случва в пленарна зала, е абсолютно неадекватно на това, което се случва на улицата и по домовете на българските граждани. Докато хората протестират срещу високите сметки за ток, депутатите се занимават с ратифицирането на спогодба с Швейцария. ГЕРБ искат да тупат топката и да вдъхнат живот на този парламент без доверие. Те не са в час и така и не разбраха какво им се случва“, заяви на 26 февруари червеният депутат Мая Манолова.

Сред по-важните текстове, които влязоха за светкавично разглеждане, бе Проектът за решение относно проведения на 27 януари 2013 г. референдум, внесен от синия депутат Иван Иванов. С него парламентът сложи край на строежа на АЕЦ „Белене“. Решението изисква още кабинетът да направи незабавни постъпки за удължаване живота на 5-и и 6- блок на АЕЦ „Козлодуй“.

На същия ден парламентът гласува изменения в Закона за енергетиката, които позволиха на ДКЕВР да свали цените на тока. Промените бяха спешен отговор на исканията на протестиращите за по-ниски тарифи на електроенергията. Те бяха разгледани от икономическата комисия на 26 февруари и влязоха в пленарна зала още на следващия ден. По изключение текстовете бяха гласувани последователно на първо и второ четене.

На 28 декември бяха гласувани на второ четене и промените в Закона за Черноморското крайбрежие. За спешно разглеждане на текстове настоя и президентът Росен Плевенелиев. Измененията ще ограничат застрояването по първата линия на морския бряг, както и по пясъчните дюни. Финалното четене се състоя почти година, след като законопроектът бе внесен в парламента.

Важни промени бяха внесени и в Закона за защита на потребителите. Те слагат край на крещящите реклами и забраняват договорите от разстояние с мобилните оператори. Измененията касаят и кабелните оператори, като им забраняват да променят каналите в абонаментните си планове без изричното съгласие на клиента. След месеци обсъждания в различни комисии законопроектът влезе за първо четене на 1 март и бе приет окончателно шест дни по-късно.

В последните си работни дни парламентът реши да денонсира споразумението за изграждане на нефтопровода Бургас-Александруполис. Мотивът за отказа от тръбата бе, че тя ще бъде крайно неизгодна за страната ни. Депутатите излязоха с окончателно решение днес, а първото разглеждане на текстовете бе миналия четвъртък.

На „експресно“ гласуване бяха приети и промени в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Текстовете бяха внесени на 1 март от лидера на РЗС Яне Янев. Шест дни по-късно те бяха приети на първо четене, а на 12 март бяха гласувани окончателно. Измененията предвиждат разширяване на кръга от хората, които ще декларират доходите си пред Сметната палата. Промените ще задължат шефовете на всички дружества, контролирани от ДКЕВР, да декларират доходите си. Същото ще важи за работодателските организации, които са членове на тристранния съвет – КРИБ, БСК и БТПП. Декларации ще подават и всички синдикални лидери и членове на контролни и управителни съвети в профсъюзите.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Година след катастрофалния резултат от теста за функционална грамотност PISA