Иван Костов е министър-председател на България между 1997 и 2001 г. След Виденовата зима и масовите протести през януари и февруари 1997 г., именно неговото правителство извършва най-тежките реформи в новата ни история.

През 1990 г. става финансов министър в кабинета на Димитър Попов. Остава на този пост и в правителството на Филип Димитров, което поема управлението в края на 1991 година.

Роденият през 1949 г. политик неизменно е депутат от Великото народно събрание насам. Оглавява СДС през 1994-та до 2001 година.

През 2004 г. основава ДСБ (Демократи за силна България), чийто лидер е неизменно досега.

На предстоящите избори ДСБ се явява с бюлетина №27, а Иван Костов е водач на листите в 23 МИР в София и в Пловдив-град.

Г-н Костов, след няколко дни ще сме в различна ситуация, предизборните страсти ще отминат. Затова искам да Ви питам не толкова като кандидат за изборите на 12 май, а повече като държавник, който вече е вадил държавата от кризата, какво е първото, което трябва да се направи, какви са първите стъпки, които трябва да се случат?

Ами, управление трябва да има. Трябва да се избере правителство.

Изглежда няма да е лесна задача.

Няма да е лесна, особено ако се саботира.

А какви са възможните конфигурации? Всъщност има ли интерес изобщо да не се случи управление и да има нови избори?

Съдейки от изказванията поне две политически сили – ГЕРБ и „Атака“, имат интерес да се саботира съставянето на правителство и да се ходи непрекъснато на избори, което е безотговорно за интересите на хората, защото това, което трябва да се случи на тия избори е да има правителство. След това това правителство да има антикризисна програма и да има кураж и компетентност да я приведе в изпълнение, за да излезем от кризата. Изборите са за хората, не са за това някой да се скрие от правосъдието или да си задоволи желанието за слава.

А какви са възможните конфигурации? Знаете какви са прогнозите.

Вижте, това са политически конструкции, които нямат отношение към решението на задачата. Политическите конфигурации и конструкции всъщност отговарят на въпроса кой, а всъщност въпросът е какво. Истинският въпрос е какво се прави след изборите, как се излиза от кризата. И тоя въпрос е по-важен и по-валиден преди вота на хората.

А вие имате ли отговор на него, защото аз досега не съм чул изобщо да се обсъжда тази тема?

Напротив, темата какво да се прави би трябвало да е основна тема в програмите на всички, които се явяват на избори. Това е основната тема, това са им посланията. Те дават обещания повечето, някои като нас дават решения на въпросите и практически това е сумарният отговор на въпроса какво да се прави и как биха го направили отделните политически партии. Разбира се, много от тях демонстрират едно такова свръх амбициозно самочувствие, говорейки, че ще управляват страната и няма да правят коалиции и така нататък... С което, разбира се, заблуждават хората, опитвайки се да им кажат, че трябва да гласуват за тях. В това отношение ние сме единствените, които говорим честно за програмно правителство, за необходимост от антикризисни мерки, че може да е и експертно, защото е по-важно България да излезе от кризата.

А програмно правителство или експертно правителство не е ли другото име на една безкрайно широка коалиция?

Е, не, не. Вижте, що се отнася до нас, нали мога да говоря за ДСБ и БДФ, от наша гледна точка влизането в такова програмно правителство става, само ако са изпълнени тези две условия - ако има силни антикризисни политики – такива, каквито ние предлагаме – изпълними, и ако има компетентни и решителни хора, които да ги приложат. Тогава ние бихме подкрепили правителството.

Вие преди малко казахте, че някои хора гледат на изборите като начин да се спасят от правосъдието. В тоя ред на мисли бихте ли подкрепили такова правителство, което съдейства за това? 

Вижте, преди правителството да тръгне да вади страната от кризата, трябва да възстанови държавността в страната. Т.е. трябва да започнат да функционират институциите така, както са според законите на страната, защото в момента това, което се разкри пред нас тези дни, е, че Министерството на вътрешните работи в комбинация със Софийската градска прокуратура, с градския прокурор са извършвали неща, които са препятствали правосъдието, меко казано. Това означава, че Министерството на вътрешните работи и Софийската градска прокуратура са институции, които практически не са изпълнявали задълженията си по закон. Те са длъжни да бъдат правоохранителни органи, а са престанали да бъдат. Станали са охранителни на някакви лица, това не може да бъде държава, нали, това не е държава, това е просто разпад на институциите и заради това първото задължение на Народното събрание е да възстанови тази държава, защото и в момента министърката на вътрешните работи изпълнява изцяло заповедите на Цветанов - това става пред очите ни – нали ходим и правим кампании по едни и същи места, виждаме какво си позволяват да правят. Това е човек, поставен там от Цветанов, който вероятно продължава същите практики.

ГЕРБ без Цветанов възможен партньор ли е? 

Значи пак ме питате на въпроса с кого. Аз настоявам сега на хората да се обяснява какво, за какво гласуват. Те, разбира се избират за кого, но избират през предизборните програми. Значи, акцентът, вниманието на хората трябва да бъде преместен върху предизборните програми. Ако се премести акцентът върху това, тогава се вижда кой какво предлага за изборите. Примерно БСП повтарят някои наши тези, които бяха забравили и които въобще не говореха, когато бяха в управлението. Това антимонополните политики, политиките срещу контрабандния внос и така нататък, но с това се заканват да събират повече пари и да харчат повече пари, а пък то повече пари в страната и без друго, без друго правителството е събрало твърде много пари в години на криза. То има 5 млрд. повече събрани при същия по обем и дори по-малък обем БВП във физическо изражение, което значи, че е прибрало доходи, които е отнело от домакинствата и от фирмите.

Тези дни четох внимателно предизборната програма на ГЕРБ за изборите през 2009 и установих, че в нея няма почти нищо изпълнено. Казвам го това като отговор на въпроса защо хората по-скоро питат с кого, а не как. Вие през 2009 си партнирахте с ГЕРБ. Кога се видя, че няма нищо общо между програма и реални действия?

Ами през лятото и пролетта на следващата година, защото видя се, че иначе програмата, която те преписаха от нас като антикризисна програма изглеждаше прилично през септември-октомври на 2009 и като се видя, че въобще нямат намерение да я привеждат в действие, партньорството беше преустановено. Разбира се, постепенно опитвахме се да направим нещо, но до есента вече бяхме оттеглили подкрепата си за тях. Така че 2010 г.  есента, когато видяхме и бюджета, който готвят, ние зад този бюджет не можахме да застанем, тъй като той не беше бюджет, който ще ни извади от кризата.

Как в българските политически нрави, където лесно се обещава, а трудно се изпълнява, може да се осигури следване на каквато и да била програма?

Ако не се следва програма, няма излизане от кризата. Ножът е опрял до кокала, до кокала на обикновения човек и това се вижда в страната. Т.е. ако изобщо някой го е грижа да бъде избран и да бъде управляващ или политик в страната, трябва да си дава сметка, че хората няма накъде да отстъпват, те са сведени в ужасно състояние. Знаете ли – 900 успешни самоубийства има, 900, 1500 опита. Ние говорим за хора-факли. Ами тия, другите, които си отиват тихо, понеже не могат да понесат унижението, понеже не могат да понесат това, че не могат да си платят сметките, не могат да си купят лекарствата, че тежат на децата си, които виждат абсолютна безнадеждност и безсмисленост на живота си. Които не могат да..., които трябва да уволняват работници, които спират колата, отварят колата, слизат на Аспаруховия мост и скачат надолу. Това е трагедията, това е трагичното. Така че, като казвам, че е опрял ножът до кокала, това наистина, наистина е така.

Моята надежда е, че в един такъв екстремен момент... Вижте, това не са обикновени избори, това не е обикновено политическо състезание, това не е нормалната демократична ситуация, в която някой управлявал каквото управлявал, изхабил се в управлението, след това идва следващият. Това не е същата ситуация. Тука двете формации, за които се говори, че са носители на преобладаващото доверие. И двете са виновни за кризата и в този смисъл алтернатива няма, нали разбирате. И ако признаем, че ситуацията е екстремална и наистина тя е такава през живота на обикновения човек, решенията трябва да бъдат не от тези, обикновените решения, не ординерни, да използваме една чужда дума.

Има ли аналогия с 1997 г.? 

Има много аналогии с 1997, въпреки че сега изходът от кризата е значително по-лек, отколкото е тогава, стига обаче да се води правилна политика, защото сега България затъна в криза заради лошо управление. Това е стопроцентова истина.

Казвате като първа стъпка връщане на държавността. Какво конкретно имате предвид?

Първата стъпка е връщане на държавността, ами вижте, първо МВР да си се занимава с нейните дела, а прокуратурата да се занимава с това да бъде правоохранителен орган, да се накажат, разбира се, тези, които са създали организирани престъпни групи за полицейски натиск, за подслушване и т.н. Това трябва да се направи. Но едновременно с това държавността трябва да се възстанови и като се уволнят всички от Комисията за защита на конкуренцията и от другите държавни органи за регулация на пазара за защита на конкуренцията, да бъдат избрани хора, които могат да защитават обществените интереси и интересите на потребителите. Да се движат само от тях, да защитават интересите във всички сфери, в които действат – и на лекарствата, и на електроенергията, и на горива, на вода, и на всичко. И по този начин фактически да противодействат на злоупотребите с господстващото положение. Злоупотребата с господстващо положение е това, което свива пазара, което го анихилира, унищожава.

Българският пазар изчезва, защото фирмите, които имат господстващо положение, изтеглят от него монополно високи печалби, както се наричаше навремето. Всъщност, изтеглят свръхпечалби и по този начин останалите производители на пазара разполагат с по-малко потребителско търсене, то се свива все повече и повече. Това, тяхното пространство, немонополизирания сектор, се свива все повече и повече и там загиват стотици и десетки хиляди фирми.

В началото и средата на 90-те водехте битката между лявото и дясното. Така ли си представяхте дясното? Ето сега пазарът е до голяма степен свободен, има пазарна икономика. 

Не е свободен, пазарът е монополизиран. С българския пазар е злоупотребено страшно. А освен това пазарът е наводнен с контрабандни стоки. Огромната част – 40%-50%, от цигарите са контрабанден внос и не се плаща за тях митни сборове - оттам държавата губи колосални пари. Знаете ли защо? Защото от 2001 г. до сега – 12-13 години, цената на цигарите се е увеличила 6,6 пъти, почти 7 пъти. Представяте ли си? Фактически е отворена гигантска врата за контрабанден внос.  Крайно неразумна политика, приведена в действие. Някой е подписвал някакви глупости, извинете, но наистина много глупави неща за България в ЕС при присъединяването в ЕС и ето ефекта сега. И, за съжаление, не е само там.

Това не е свободният пазар, който ние сме си представяли. Другото е просто завладяване на пазара от сивата икономика. Тя, като не плаща данъци и с единия си крак е извън закона, практически е с много по-голяма конкурентоспособност от тези, които са в белия сектор, които са видими. На практика хората, които са във видимия сектор на икономиката, биват нелоялно конкурирани от сивата икономика. Сива икономика, контрабанда, монополизация – ето ги нещата, които, всъщност, са опорочили дълбоко конкуренцията на българския пазар.

Когато избухнаха протестите и те бяха основно срещу високите сметки за ток, изненада ли Ви, че са такива, че точно това е причината? 

Не, напротив. Аз го казах няколко месеца преди това. Още като се появи информацията, че ще бъдат повишени цените, аз директно заявих, че ще има много, много големи протести, че хората ще излязат на улицата и няма да има спиране.

Може ли да се направи нещо по този въпрос, може ли да се намалят цените? 

Разбира се, че може, но някой трябва да го плати.

А как се стигна до сегашното положение? Само от некадърност или имаше други интереси?

На първо място от политическа некадърност, защото от 2001 г. в Народното събрание има политици, които въобще не знаят как работи ДКЕВР и как взима решенията си.

Според мен 99% от политиците не знаят.

Да, но тези, които сме изградили тази система, знаем, защото сме автори на проекта. Ние сме го създали, за да контролира пазара. Поради некадърност ДКЕВР заграби огромна власт и прави каквото си иска. Всъщност, тя изпълнява желанията на тези, които трябва да регулира. Освен това подаде абсолютно неверни сигнали към Тройната коалиция и Бойко Борисов. Те почнаха да строят АЕЦ „Белене“, което е абсолютно неразумно. Ако това беше истинска комисия, трябваше да каже така: „Вижте, консумацията през лятото е 3000 мегавата, през зимата е 6000. Ние имаме 12 000, искате да построите 14 000 – категорично не можете да строите 14 000, т.е. да добавите още 2000. Това ще взриви нашата работа, ще направи невъзможно определянето на цените“.

Къде беше тази комисия? Очевидно това са хора, които са изпълнили политически поръчки, въобще не са защитили интересите на българския потребител, въобще не са алармирали, че се отива към тая ситуация. И накрая трябваше да дойде тази пролет – по-мека, за да се види какви огромни излишни мощност има в България и сега вече се чудят кого да затварят. Само че 1,8 млн. лева вече са похарчени. Поръчано е оборудване в Русия, предстоят процеси, задава се кошмарно приключване на едно истинско икономическо престъпление.

Ето – причини, причини. Другото е изобщо начинът, по който те работят. Ние предлагаме проста схема – за всички индустриални потребители да се явяват на борсата и да си купуват ток. НЕК да бъде длъжен купения ток да го пренесе по мрежата, защото това е задължение по европейските разпоредби за либерализация на пазара, заради които, между другото, НЕК е подсъдим в момента в Европейската комисия за защита на конкуренцията, защото злоупотребява с монополно положение. НЕК трябва да прекарва всеки, който си е купил ток. Да се явяват на борсата и да купуват там ток. Това бе ключът за изход от ситуацията. Вярно е, че ще има и такива, които няма да могат да продадат ток. Ами, който не може да продаде ток, няма да продаде, ще бъде резервна мощност, ако може да даде прилична цена, или ще бъде студена мощност – за зимните месеци. Това са възможностите на пазара – останалите да търсят начин, защото интересът на потребителите е най-важен. Първо трябва да се мисли през интереса на потребителите и после през националния интерес на страната. България трябва да е независима, като разполага и разработва собствени енергийни източници, за да не могат да й се диктуват цени през вноса или да й се спира вносът. Както, ако си спомняте, Русия спряха на Нова година доставката на газ и ние преживяхме по никое време една изключително тежка криза за 15-20 дни. Това се нарича национална и енергийна сигурност. Второто нещо, което трябва да се гледа, е да бъде независима страната, защото производството на енергия е стратегическо. Всъщност, цялата икономика се базира на енергетика и не можеш да изградиш такава система, че да зависиш от друга страна, която с охота злоупотребява с господстващо положение. Руската федерация и фирмите й, които работят в България, са признати монополисти. Срещу „Газпром“ има преследване от страна на ЕК, например, дочакахме и това да видим. 

Сигурно в последните 12 години много пъти сте чувал, че Костов е виновен за всичко. От многото политики, които заложихте от Вашето управление, има ли някои, за които сте готов да понесете вина и такива, за които сте сигурен, че е трябвало точно така да се случат? 

Всичко е трябвало да стане така, както е направено, от гледна точка на управлението на страната. Даже трябваше да проявя още повече решителност и да се доверя на своя екип, а не на международните финансови институции. Например, когато екипът на Илко Семерджиев искаше да да стартира реформата в здравеопазването и да изпълни останалите мерки в последните седем месеца на мандата, аз трябваше да го послушам и да стартирам мерките, а не да слушам Световната банка, откъдето ми казаха: „Спокойно, има време. Нека улегне първата фаза на реформата, следващото управление, което и да е то, ще продължи“.

Те се оказаха абсолютни наивници, защото никой не пипна нищо след нас, защото никой не завърши тази реформа. Ето за това съжалявам, например.

Всъщност, след Вашето управление имаше ли реформи или имаше наместване на това, което вече беше направено?

Истинската динамика от реформите дойде от връщането на земята, т. нар. „реституция“, с която окичиха с какви ли не епитети, и приватизацията. Те доведоха до появата на милиони собственици с реални активи. Тези хора излязоха на пазара. Те започнаха да продават и ето, примерно, в определени райони на страната се изляха огромни пари. Например, в Банско сигурно са около 1-2 млрд. лева средства в писти, хотели, строителство. Ето следствието от реформите. Ако ги нямаше тези реформи, щяха ли да взимат сега рента тези бедни възрастни хора, които имат само една земя и на практика, получавайки тази земя, така живеят. Те даже сигурно са забравили откъде е дошла тази земя.

Но това е либерализация на собствеността както в европейските страни. Тогава се появиха и стотици хиляди малки фирми, самонаети хора и това създаде икономиката. За пръв път в историята на България в продължение на 10 години не беше  взет чужд заем. Защото в България всички скокове в миналото са следствие от заеми – дали от европейски банки, френски или от руски, СИВ-овски, няма значение. Всеки път, щом сме се движели напред, е било с чужди пари. Този път, без да взимаме заеми, на практика привлякохме пари и икономиката беше почти 10 г. в добра динамика. Никой, между другото, от тези, които управляваха после, не си даваха сметка защо икономиката се движи толкова бързо напред.

Сега трябва ли да се направи финансов одит на държавата, какво наследство остава последното правителство?

Не е разбито нищо, това е спекула, което говорят. Финансите на страната са стабилни, сега са в добри ръце. Калин Христов е несравнимо по-добър експерт от всички предишни министри на финансите, почти от 12 години насам това е най-смисленият човек, който е застанал там. Не вярвам той да направи някаква грешка, не мога да го допусна. Мисля си, че нещата далеч не са такива, както се говори. Има проблеми, но те въобще не са в държавния бюджет, те са на други места.

Марин Райков беше Ваш зам.-министър на външните работи. Как го оценявате сега, как се справя?

Ами, справя се. И то в необикновено трудна и враждебна ситуация. Атакуван от всички страни, включително и от ГЕРБ, и изоставен, според моите представи, от президента. Аз този президент не го виждам в момента, а всъщност това е неговото правителство. Той мълчи. Те блокират центровете на градовете. Тази госпожа помага, с органите на МВР, ние му пращаме писмо, в което казваме, че по този начин ГЕРБ не водят честна изборна компания, защото да ти вземат колата и да разчистят центъра, защото от там ще минат Брисов и Цветанов... Ако това наистина го правят, това означава, че те са на власт или това искат да покажат с тези акции. А президентът мълчи, не реагира по никакъв начин. Имаше атаки и срещу премиера, той мак мълчеше. Защо мълчи, не си ли дава сметка, всъщност? Аз мисля, че не е адекватен. Той мисли, че ролята му е изчерпана до момента на съставянето на правителството. Ами, да погледне историята, например, по времето на Петър Стоянов, когото давам за пример. Той настоя правителството да подаде молба за членство в НАТО. Имаше служебно правителство, но президентът беше много активен. Той си пази служебното правителство, защото това е доверието в него самия. Така че на този президент му предстоят много трудни дни след изборите и дано е на висотата на отговорността на поста, който заема, защото мнозина считат, че той наистина няма адекватно поведение.

За това експертно или програмно правителство, за което все повече се говори, вече очертава ли се някаква компромисна личност, която да бъде начело? Сондират ли се между партиите имена? 

Не, не се сондират, но в България има много компетентни експерти, които, едновременно с това, са и смели хора, които могат да работят за държавата си и да я извадят от кризата, без да държат сметка как ще бъдат охулени после, защото това в България винаги се случва. Има такива хора и то достатъчно. България е богата на таланти. 

След като напуснахте властта през 2001 г., една година мълчахте и не говорихте с журналистите. Коя обида беше най-силна? 

Не е било от обида. Аз съм обиждан от 1990 г. насам и съм обект на кампанията на наши бивши служители на ДС, на живата ДС, на руски служби, на чужди други служби. Аз съм бил непрекъснато мишена, така че мен няма какво да ме обиди. Аз си давам сметка политически за какво става въпрос, освен това съм го приел от морална и етична гледна точка поведението на обикновените хора. Аз мълчах, защото чаках някой да защити управлението.

Не се намери тогава...

Да, СДС тогава мълча, а сега се отказа напълно. Това означава, че не е било точно това, което са си представяли за управление. Например, Петър Стоянов си представяше, че ще дадем собствеността при приватизацията само на фирми, които посочат СДС-арите. Т.е. някаква идеологическа приватизация, което е пълно безобразие. Аз, например, не си представям такова нещо, защото това значи при касова приватизация да дадеш на този, който ти е близък политически, но това е корупция. Другият дава повече пари, как ще дадеш на този, който дава по-малко пари? Това означава насочена поръчка, насочена сделка.

Вие по-скоро оптимист или по-скоро песимист сте за това, което ще става през следващите месеци. 

Вижте, аз, ако съм песимист, ще се прибера в „Драгалевци“ при съпругата и при внуците си и ще се занимавам с тях, на тях поне ще бъда полезен със сигурност. Докато има оптимизъм у мен, ще се занимавам с политика, защото аз мисля, че хора, които в момента обещават избори до дупка и плашат хората, че няма да има правителство, докато не изберат пак Бойко за министър-председател, такива хора трябва да си стоят вкъщи. Те нямат място в политиката, защото те създават негативната реакция на хората към собствената им държава. Хората мразят собствената си държава, намразват я поради това отношение. От държавата трябва да блика оптимизъм, трябва да извира лекота на взимане на решения, убеденост, сериозност, стабилност. Солидност в цялото й поведение, за да бъде уважавана, хората да имат респект от държавата, защото тогава държавата е добра, силна и води бързо напред. Като дойдат на управление хора, които казват: „няма да допуснем да има правителство“, хайде стига. Защо няма да допуснеш? Защото ще има обвинения срещу тях в съда. Е, много важно! Какво значение има съдбата на отделен човек? Става въпрос за милиони хора, за цяла държава. С политическата работа трябва да се занимават само непоправими оптимисти.

Още по темата

10/05/2013

Анализи

Веселин Методиев: Ромските махали, селата и смесените райони са критичните точки