Калин Манолов: Левите интелектуалци - комплексирани неудачници

Последна промяна на 11 юли 2013 в 13:07 16222 80

Калин Манолов

Започналата в OFFNews дискусия за държавността, внезапно доби друга насока след текста на Петър Волгин "Десният интелектуалец - амебата на българския преход".

Краен и предизвикателен, текстът на Волгин веднага породи реакция. Днес ви представяме текста на Калин Манолов.

Калин Манолов

Още от епохата на Просвещението въпросът какво означава да си интелектуалец предизвиква впечатляващо разноречие. По това време управляващите осъзнават, че позовавайки се единствено на божествените наредби, няма да могат да поддържат предаността на обществото. Затова се съюзяват със светски интелектуалци - от художници и драматурзи до историци, социолози, архитекти, икономисти и технократи. И не само се съюзяват, но направо ги осиновяват. Понякога след дълго ухажване; понякога интелектуалците доброволно прославят държавата, както правят професорите в Берлинския университет през ХIХ век, които провъзгласяват себе си за „интелектуалната стража на Хохенцолерните” (владетелите на Прусия). Социологът Карл Манхайм пише по този повод: „Историята на интелигенцията е пълна с примери за усещането на собствената важност – от високомерието на свещеническия слой и на техните съперници, гадатели и пророци, през придворните поети на ренесансовия хуманизъм до историческите визионери на Просвещението и романтическите философи, произнесли присъдата на Weltgeist (световния дух), от чиято висота именно те правят крайни оценки на миналото”.

По това време, в края на седемдесетте години на ХIХ век се възстановява и Третото българско царство. Сигурно защото тогава наричат българите „прусаци на Балканите”, новородените български интелектуалци стават „интелектуална стража” на Кобурга (по руски тертип ги наричат „интелигенти”, но западната наука не прави разлика между тях и интелектуалците) . После на Димитров. После на Живков. После на когото дойде. И така вече век и половина: от Шпрее през Волга, от Ансамбъла на Трудовата повинност през ученическия драмсъстав, та чак до канала на Перловската река… Истински медиен апокалипсис!

Апокалипсисът е медиен заради неограничения достъп на деконструкторите на нео-либерализма до националните средства за масова информация, тоест до каналите за разпространение на идеи. А е Апокалипсис, защото и съвременните български интелектуалци не са оригинални мислители. Те дори не са специалисти в някаква определена област на знанието. Повечето не са и особено интелигентни. Те оценяват новите идеи според лекотата, с която тези идеи се вписват в картината за света, която считат за съвременна или напредничава. Рядко разбират това, за което говорят, но за „прекупвачи на идеи”, както Фридрих фон Хайек определя интелектуалците, това дори е преимущество.

Ако дефиницията на един „десен гуру” за интелектуалците не ви харесва, има и други. Според центриста Йозеф Шумпетер характерните черти на типичния интелектуалец са липсата на пряка отговорност по практическите въпроси и съответно липсата на знания от първа ръка за тях. Но може би най-интересна е дефиницията на „лявата икона” Пиер Бурдийо: „интелектуалците са двойнствени същества, които съществуват и просъществуват само доколкото, от една страна, съществува и просъществува автономен интелектуален свят (т.е. свят, независим от религиозните, политическите, икономическите и др. власти), чиито специфични закони той зачита, и доколкото, от друга страна, специфичният авторитет, който се изгражда в този свят, благодарение на автономността, е въвлечен в политическите борби”.

Да, левите интелектуалци обичат да се месят в политиката. Тогава настъпва истинският Апокалипсис. Той започна преди век и половина с твърдото, но напълно безпочвено убеждение на Маркс, че ресурсите в природата са неизчерпаеми и на разположение на всички по всяко време, и че в комунистическото общество трудът ще се превърне „от бреме в удоволствие”, дори ще стане „главната потребност на живота”. Независимо колко живота отне и колко икономики срина, комунизмът не успя да докаже истинността на тази ирационална вяра. Затова, когато през 1989 г. всички бекапе-та по всички земни кълбета паднаха от власт, комунизмът, осиротял и посрамен, се върна в полето на надутата диалектическа реторика, съчетана с осмиване и обругаване на опонентите. Откъдето тръгна и където всъщност му е мястото. И откъдето идва „силата”, с която левият интелектуалец, по принцип свръхчувствителен, всъщност свръхподозрителен към реалността , громи наред …

Впрочем от втората половина на 40-те години на миналия век насам интелектуалците в България не можеха да бъдат други освен леви. Разбира се, както при всеки социализъм, имаше по-леви от другите. Имаше и известно пренареждане след прословутия Априлски пленум - кои да са на предна линия, кои по-встрани, кои, макар и леви, да бъдат маргинализирани (макар че в реалния тоталитарен социализъм няма начин ВСИЧКИ интелектуалци да не са маргинализирани!) Сега синовете на най-първите, замаяни от непрекъснато удряне на чело пред поредния батюшка-самодържец, пак размахват опърпания скелет на социализма като връх на човеколюбието. Но за разлика от преди седемдесет години, днес, освен мотивите им, трябва да се постави под въпрос и тяхното психическо състояние.

Лудвиг фон Мизес го е описал превъзходно. Противопоставянето на либерализма от страна на социалистите според него не е плод на здравомислие, а на психическа патология, породена от ненавист и от едно неврастенично състояние, което би могло да се нарече „комплекс на Фурие” (по името на френския социалист Шарл Фурие (1772 – 1837). Фурие, наричан „fou (глупака) du Palais-Royal”, несъмнено е умопобъркан. Не само защото настоява за реорганизация на икономиката и на цялото общество, при която индивидите да са групирани според техните вкусове във „фаланги”, които ще са толкова успешни ,че за няколко месеца целият свят ще бъде убеден в ползата и необходимостта от тази нова обществена организация, а защото е уверен, че при социализма „океанът вместо от солена вода ще бъде от лимонада”. Формулирайки диалектическия материализъм, Маркс стъпва именно върху фалангистките утопии на Фурие…

Цялата социалистическа литература е пълна с такива безсмислици. Но точно те ù печелят най-много поддръжници. Огромната част от привържениците на социализма не са успели да осъществят амбициите си. Надеждите им са провалени, а плановете - осуетени, най-вече защото умственият им потенциал е недостатъчен. Това им е причинило дълбока болка. Намерили са утеха в идеята за социализъм: в убеждението, че не самите те, а светът е виновен за техния провал. По-точно виновен е несъвършеният социален ред. Събарянето на този ред ще им донесе онзи успех, от който съществуващата система ги е лишила.

Подобни внушения повишават депресираното самочувствие на подобни хора и ги освобождават от терзанията на комплекса им за малоценност. В резултат те така се вкопчват в своята „спасителна лъжа”, че когато трябва да избират между нея и здравия разум, жертват разума.

Няма как всеки, страдащ от „комплекса на Фурие”, да бъде пратен на лекар: броят на страдащите от него е твърде голям, констатира Мизес. Пациентът трябва да се лекува сам. Да се научи да приема това, което животът му поднася, без да търси изкупителна жертва. Да положи усилия да разбере и основните закони на сътрудничеството между хората в едно общество. Или да продължи да се плацика в първичния бульон, без шанс да еволюира във форми на живот, по-сложни от тази на левия български интелектуалец.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13.01 2015 в 13:31

Забравих нещо в предния си коментар.
Авторът атакува левите интелектуалци... просто защото няма как да се опровергае написаното от Волгин за десните!

13.01 2015 в 13:09

Жалък опит да се опонира на Волгин, също както "Конструкция" е жалък отговор на "Деконструкция"... Много ви липсва, за да настигнете Волгин! Но пък няма и нужда да сте нито толкова убедителен, нито толкова добре да ползвате словото... десните фенове не са забравили "Който не скача е червен" и с огромен ентусиазъм кълват на всичко, което носи избледнелия от употреба етикет "антикомунизъм"...

25.11 2014 в 17:02

Самият израз "леви интелектуалци" е оксиморон. Внедриха го в употреба по времето, когато комунизмът беше победил върху една шеста част от земната суша, а какво им струваше тази победа, само жителите й знаеха. Тогава някои автори говореха за "роменроландчетата и луиарагончетата". Тези отрепки се избиваха да посещават СССР, но никой от тях не остана да живее там, а всички чинно се прибираха при западния си стандарт, банкови влогове, пенсийки, привилегийки и имотченца. Но при завръщането си се задавяха от възторзи да разказват за чудесата, на които са станали свидетели. Завинаги опозори името си Джордж Бърнард Шоу, Нобелов (с извинение !) лауреат, който беше посетил Съветския съюз по персонална покана на Йосиф Джугашвили, а когато се завърна, изтощен до смърт от обяди и коктейли със Сталин и сътрудниците му, каза на пресконференция: "Глад в Русия ли ? Че аз там всеки ден преяждах !". Не напразно самият Владимир Илич, при всичката си чудовищна липса на чувство за хумор, неочаквано сполучливо ги наричаше "полезни идиоти". Но понеже комунизмът рухна по всички земни кълбета заедно със Стената, те вече нямат кому да са полезни. Затова от великолепното определение на Ленин за тях в сила остава само втората дума. Да ни е жив и здрав Петър Волгин, чудесен експонат за виртуалния Джурасик-музей на световния комунизъм !

14.09 2014 в 23:05

Написаното е вярно, но за съжаление същотоможе да се каже и за десните интелекттуалци. Мисля, че сме в голяма грешка да смятаме тези хора за интелектиалци :)

22.08 2013 в 14:05

Прочетох и Волгин и Манолов. Волгин печели по точки, защото е конкретен, ясен, фактологичен, а Манолов му противостои със заклинания и цитати. Волгин говори за практиката, която всички наблюдавахме и наблюдаваме, Манолов се опитва да води отвлечен идеологически спор.
-
С други думи - Волгин говори за агентите на влияние, които точно заради това получават пари отвън, (нали никой не си мисли, че някой, дето им плаща, наистина се интересува от творчеството им), Манолов витае в чистите идеи.

03.08 2013 в 13:04

Наистина неравна битка .... Волгин гради теориите си върху една отречена от историята и политиката база , поради което е длъжен да бъде изобретателен и гъвкав в логическите си структури ... Манолов констатира само факти , без да му се налага да е дори интересен ... Волгин е за тези , които обичат да ги лъжат ... Манолов казва това , което всички знаем ... Не знам - Волгин е по интересен за да го опровергаваш . Манолов не може да бъде опроверган !

27.07 2013 в 14:18

Този спор с Волгин е безсмислен поради простичкия факт, че това момче няма обратна връзка. Брътвежите, които пуска по националните медии са някакви налудни послания, прилича ми на шизофреник пък не е, не и сам ,това е видно. Кажете какво да обсъждаш с такъв, не само загуба на време ,но се получава и един вид легитимация на казаното от него, сякаш там има идея, а пък е ясно ,че няма. Слуга, безспорен слуга на червените дяволи, няма лошо . Избора е негов, но трябва да бъде осветен, показан и сложен на място. Проблема не само на интелектуалеца въобще, а на такива които биват определяни за десни от особи като споменатия е,че не обичат да си губят времето с отговори на измислици, целящи да заблудят обикновения човек. Това създава благоприятна почва тези хора необезпокоявани от умните и прагматични личности, да прокарват, пак ще кажа, шизофренните си послания.

27.07 2013 в 03:03

""А е Апокалипсис, защото и съвременните български интелектуалци не са оригинални мислители. Те дори не са специалисти в някаква определена област на знанието. Повечето не са и особено интелигентни. Те оценяват новите идеи според лекотата, с която тези идеи се вписват в картината за света, която считат за съвременна или напредничава. Рядко разбират това, за което говорят, но за „прекупвачи на идеи”, както Фридрих фон Хайек определя интелектуалците, това дори е преимущество.""

Забавно как обвинява другите в нещо, което самият той прави !!!

Прекупвачът на идеи г-н Манолов в цялата статия една своя мисъл не изтъква, а цитира само чужди мисли. На всичкото отгоре цитира и Маркс, и Мизес невярно.
Освен това е забавно как напада интелектуалците още от Освобождението, но статията му е озаглавена и целенасочена срещу левите интелектуалци...
Г-н Манолов - и защитниците на Кобурга ли бяха леви ???

23.07 2013 в 12:48

"Намерили са утеха в идеята за социализъм: в убеждението, че не самите те, а светът е виновен за техния провал. "
Манолов, значи, според теб, ако сега ти счупя главата - вината ще си е само твоя, а не на света, така ли?

19.07 2013 в 16:25

Анализирайки диалектическия материализъм, старозагорския митрополит Методий Кусев още в края на 19в. е описал резултатите, които следват. По-късно разочаровани като Оруел, правят антиутопията модерна, но те го правят, след като виждат резултатите от осъществяването на тия неадекватни идеи, а нашия митрополит е предвидял тия резултати чисто умозрително. Изхождайки от същия анализ на старозагорския митрополит, можем да заключим, че термина "ляв интелектуалец" е безсмислица. Нещо, което непрекъснато се доказва отново и отново от практическия живот. Който пък е неспособен да види това - Бог да му помага да разбере, докато е време! Айде, със здраве...