На кръстопът: До дни може да се промени начинът на изчисление на минималната заплата

Спор между синдикатите, работодатели и изпълнителната власт в лицето на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) възникна заради предложение на МТСП за промени в Кодекса на труда на метода за актуализация на минималната работна заплата (МРЗ).

Все още не е ясно дали тази дискусия ще доведе до промяна в планираното увеличение на МРЗ до 1077 лева от 1 януари 2025 г. Към момента минималната заплата за страната е 933 лева месечно.

Кое е новото?

От изявления на синдикатите стана ясно, че социалното министерство е пратило до тях проект за промени в Кодекса на труда за премахване на сегашния механизъм за изчисляваме на МРЗ. Според този механизъм минималната заплата е равна на 50% от средната за страната към септември. Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Предложението е от 2025 година МРЗ да не е обвързана с размера на средната заплата, а с инфлацията и с линията на бедност.

Според КНСБ това поставя под въпрос обявената стойност на МРЗ за 2025 г. в размер на 1077 лв.

"Налице е правна възможност за безпрецедентна отмяна на ПМС №359 от 23.10.2024 г., обнародвано в „Държавен вестник“ бр.90/25.10.2024. Подобен подход за нас е недопустим", пишат от Конфедерацията.

Именно на 23 октомври правителството прие минималната заплата да стане 1077 лв. от 1 януари, като увеличението е 15,4% (144 лв.).

Защо сега

Причина за предложението на МТСП е изтичане на срока за транспониране на Директивата на ЕС за адекватните минимални работни заплати. 

Опасенията на синдикатите са обаче, че обвързаната с инфлацията минимална заплата може да не се увеличава или дори да намалява. Те предлагат трети подход - обвързване не с прага на бедността или със средната заплата за страната, а с издръжката на живот.

Според тях е недопустимо дни преди изтичането на срока за транспониране на Директивата за адекватните минимални работни заплати, МТСП да предлага отмяна на настоящия механизъм за определяне на МРЗ без конкретно предложение за замяната му с друг и без да се вслуша в мнението на синдикатите.

Вместо това е предвидено обвързване на МРЗ с линията на бедност.

"Това е капан, който ще остави работещите българи в примката на бедността. КНСБ никога няма да приеме каквато и да е заплата от труд да бъде свързвана с прага на бедност. За нас това е фундаментален въпрос, тъй като работната заплата е цената на труда, която ни вади именно от тази бедност. Такава винаги е била цялата идея на икономическата теория и практика, независимо от идеологическите различия. В този смисъл, съотнасянето на минималната заплата към линията на бедност, е обида към всички работещи на МРЗ", допълват оттам.

Едно от изискванията в Директивата е за участие на социалните партньори в избора и прилагането на критериите, които трябва да залегнат в един потенциален механизъм за определяне на МРЗ.

"През целия двугодишен период, който страната ни имаше за транспониране на Директивата, тристранен диалог за определяне на тези референтни стойности нямаше. Единствено КНСБ внесе писмо до министъра на труда и до премиера с предложение да бъде одобрен индикаторът „Заплата за издръжка“, като измерител на адекватността на МРЗ", категорични са от КНСБ.

Те настояват като референтна стойност за определяне на адекватността на МРЗ да се прилага Заплатата за издръжка (ЗИ), а не „Линията на бедност“, за която от март 2024 г. има тристранно споразумение на МОТ и одобрена дефиниция.

Данните сочат, че през третото тримесечие на 2024 г. МРЗ покрива около 55% от заплатата за издръжка на едно работещо и само живеещо лице. Т.е. МРЗ осигурява едва 55% от средствата, нужни на работника, за да покрива своите основни разходи. 

"Вместо това, на фона на тази притеснителна статистика, ако приложим настоящото предложение на МТСП и тестваме адекватността на МРЗ през „линията на бедност“, както те предлагат, то МРЗ за 2025 г. трябва да е в интервала от 680 лв. до 876 лв. Тези размери са по-ниски дори от установената МРЗ към 2024 г.", посочват от КНСБ 

В заключение, КНСБ НЕ ПОДКРЕПЯ предложенията за изменения на чл. 244 от КТ, защото се нарушава концепцията на Директивата по отношение на идеята за търсене на реална адекватност на минималната заплата.

По-рано и КТ Подкрепа също алармира, че със заобиколни маневри ще се направи опит да се замрази минималната работна заплата заради промените в Кодекса на труда, предложени от Министерството на труда и социалната политика.

Днес президентът на КТ Подкрепа обяви пред Нова ТВ, че голямата слабост на проекта за минималната работна заплата е, че той свързва МРЗ с линията на бедност.

"Повечето от заплатите са свързани с МРЗ и ако бъде замразена тя, има вероятност да не се увеличат и доходите. Ние предложихме обвързване на размера на МРЗ с издръжката на живот", каза Манолов.

А от Министерството на труда и социалната политика съобщиха, че предложените промени в Кодекса на труда, свързани с транспонирането на Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, предстои да се дебатират в Междуведомствената работна група, създадена в МТСП. 

„Направените предложения целят единствено работата по транспониране на Директивата да стане по-целенасочена. Трябва да положим усилия да намерим съгласие и очаквам да получим подкрепата на Вашите представители в работната група, за да въведем най-правилното и справедливо решение от социална и икономическа гледна точка“, каза министър Иванов.

Работната група ще обсъди за първи път конкретните предложения за изменения в Кодекса на труда.

„За екипа на Министерството някои от изискванията на Директивата следва да са предмет на регулация на ниво закон, а други - на подзаконово ниво“, обясни министърът.

Предложенията за изменение в Кодекса на труда касаят въвеждане на критерии за определяне на минималната работна заплата, които са идентични с разписаните в Директивата като задължителни. С тях се предлага да се въведе определянето на референтна стойност за оценяване на адекватността на минималната работна заплата (МРЗ) и задължение оценката да се прави на определен период.

Предвиждат се и промени, които да насърчат колективното договаряне при определяне на минималната заплата. Създава се и основание за приемане на специална наредба, в която да се разпише конкретният ред и начин за определяне на МРЗ, отчитането на нейната адекватност, както и разпоредбите, с които се гарантира участието на социалните партньори в целия процес.

Следете новините ни в GoogleNews