За трети път взривяват автомобил в движение

Последна промяна на 24 февруари 2012 в 15:30 4159 0

Автомобилът на Харасимов след взрива. Снимка: БГНЕС
Автомобилът на Харасимов след взрива. Снимка: БГНЕС
Взривяването на автомобили в движение не е сред предпочитаните методи за атентати у нас. Иван Бояджиев, който е експерт по сигурността в Столична община, коментира пред OFFNews.bg, че при подобни случаи се цели взривът да бъде контролиран, така че да няма други случайни жертви. Почеркът на родните гангстери показва, че те предпочитат да взривяват паркирани автомобили. След 1989 година атентатите, подобни на този във Варна срещу бизнесмена Йордан Харасимов от днес, са само още два. Първият е срещу аптекарката Христомира Атанасова. Тя бе взривена в колата си „Рено 5" на 9 октомври 2002 година пред столичното 7-о училище, на стотина метра от Министерството на вътрешните работи. Трагедията се разигра пред погледите на десетки ученици, след като Атанасова оставя сина си пред входа на училището. Жената е разкъсана в автомобила си, след като се опитала да включи двигателя. Тя умира на път за болницата от кръвозагуба. Следствието установи, че бомбата е била задействана дистанционно. За взрива на Христомира бе привлечен като обвиняем Йордан Колев, бивш офицер – химик от Калофер. В багажника на колата на Колев бе намерен сак с взривно устройство, което се задейства през мобилен телефон. Разследващите разкриха, че това устройство е абсолютно същото, което е взривило аптекарката Атанасова. За поръчител на взрива прокуратурата посочи Марио Василев-Боксьора. По-късно обаче и двамата са оправдани от съда и до днес не е ясно кой и с какви мотиви е пожелал смъртта на Атанасова. Емблематичен за този вид атентати е този срещу Иван Тодоров-Доктора. На 18 април 2003 година бронираният Мерцедес S-класа, в който се вози той е взривен до автобусна спирка на бул. „Цариградско шосе“ в София. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено Тодоров. Точно в този момент обаче той шофира автомобила си, а шофьорът му, който седи до него, е разкъсан на парчета. Освен временната загуба на слуха, Доктора нямаше никакви други сериозни наранявания. През ноември същата година, Иван Тодоров заявява, че зад опита за убийството му стоят „бивш приятел, красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си“. Според някои медии зад тези описания се крият Петър Петров-Амигоса, Ася Зафирова (приятелка на Доктора) и ген. Васил Василев, шеф на тогавашната Дирекция „Национална служба „Полиция“. По-късно - на 22 февруари 2006 година, Доктора е разстрелян в джипа си "Порше Кайен"  на столичната ул."Червена стена" в квартал "Лозенец". На пресечката с бул. Черни връх, автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 куршума попадат в тялото на седящия до шофьора Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Михайлов.