Евгений Кънев: Дискусията за неолиберализма

Следя с интерес дискусията за или против либертарианството, която съдържателно придоби формата на диспут за повече държава или държавност.

Уважавам мненията на дългогодишния ми колега в KPMG Владо Каролев (той работеше в дъщерна компания) и на човека, който подкрепи издигането на кандидатурата ми за евродепутат Евгений Дайнов. Няма да коментирам в дълбочина мнението на Волгин, което е натоварено с повече идеология, като огледало на световните "Окупирай" движения и по-малко с рационалност. Не искам да задълбавам и в много важното уточнение, че либертарианците са наследници на възгледите на класическите либерали, а не на неолибералите, които се кръщават "нео" в края на тридесетте години на миналия век именно заради несъгласието си по въпросите за свободния пазар и монополите с класическите либерали. Ясно е, че към днешна дата "прогресивните" леви сили са сложили всички в един кюп.

Мисля на всички е ясно, че това е преди всичко един идеологически спор, в който обилното цитиране на признати авторитети донякъде измества сухите аргументи в подкрепа на едната или другата теза.

Ако погледнем нещата с една степен по-аналитично, спорът пак се свежда до това каква роля трябва да има държавата в обществото и най- вече какво разбираме под намеса на държавата. Тесният фокус на либертарианците, и то на разумните неанархо-либертарианци, винаги е бил за държавата като блюстител на закона или т.н. върховенство на закона. Това е позоваване точно на времената на утвърждаващия се капитализъм през 18 в., когато и шотландският мъдрец Адам Смит - знаме на класическите либерали - казва, че (цитирам по смисъл) съвършената конкуренция е невъзможна без съвършено правосъдие. Тази знаменита, макар и често забравяна сентенция, добре отразява очакванията към тогавашната държава, която често днешните либертарианци издигат на пиедестал като идеал за държавност и дори призовават за демонтиране на съвременната държава до размера и функциите си от онова време.

Въпросът е, че през последните два века държавата като производна на развитието на обществото претърпя значителни метаморфози. Първата от тях бе да добави своята социална функция в края на 19 в., когато Бисмарк прави големи отстъпки на работниците под натиска на немските индустриалци по една прозаична причина - прекалено се засилва текучеството на труженици към Америка, за да получат по-добра компенсация за своя труд. Тази функция придобива своя завършен вид след Втората световна война в Западна Европа, като така роди прочутата Социална или Голяма държава, но която същевремнно стана и витрина в съревнованието между капитализма и комунизма.

Днес все повече се увеличава хорът на нейните критици, които смятат свръхсоциалните разходи за основната причина за продължителната икономическа криза в Западна Европа. Често се изпуска обаче важният факт, че преди нейното начало държавните разходи като дял от БВП в най-закъсалите после страни като Ирландия, Гърция, Испания, Португалия и Италия са подобни или дори по-ниски от тези в редица северни страни. Следователно се натрапва изводът, че не размерът на държавата е проблем, а какво кара икономиките да работят ефективно, за да поддържат по-голям и да провалят по-малък размер държава. Дали пък, ако големите разходи са производителни - например подпомагат ефективното възпроизводство на човешкия капитал - това повишава, а не намалява конкурентоспособността на икономиката? Или пък, ако са относително по-малко, но отиват за административни разходи и плащания на лихви по дългове, биха закопали съответната държава?

Искам да обърна внимание, че основно (не единствено) по отношение на социалната функция (здраве, безработица, образование и пенсии) можем да измерваме колко голяма е държавата, защото наистина става въпрос за преразпределение на блага чрез фиска. Този момент генерално се пропуска от либертарианците, за които държавата е необходимо зло, което само харчи парите на гражданите и частния сектор. Защо? Защото в огромната си част всички други разходи на държавата или нейните организации се свеждат до предоставянето на публични блага, услуги, без които обществото не може да функционира. Освен сектора сигурност и правосъдие, който някои либертарианци признават за необходим, ключова е и икономическата функция на държавата по отношение на публичната твърда (пътища, мостове, пристанища, ВиК и т.н) и мека (законодателство, администрация, електронно управление, регулации) инфраструктира. Не винаги във всеки разход трябва да се прилага аршинът на ефективността, защото огромната част от тези разходи могат да имат фундаментален, стратегически или чисто политически характер, от които да зависи стабилността на цялата икономическа система, особено по време на криза, а оттам и сигурността и възможностите за частния сектор.

Затова производството на частни блага, които основно занимават либертарианците във влагания патос за свободата на индивида, е невъзможно без предварителното наличие на публичните блага и най- вече институциите, които ги осигуряват. Въпрос на икономическо мислене е дали институциите получават заплащане за извършена услуга, както в частния сектор, или просто говорим за преразпределение. Деленето на директно заплащане на публичните услуги или тяхното заплащане през бюджета също не е критерий, защото има делими (тол или административни такси) и неделими (паркове, фундаментални изследвания, метереология, сигурност) публични блага, без които и частната икономика и пазар (извън разбирането за натурална размяна от средновековието) не могат да съществуват. (Правя изпреварващо уточнение, че частният сектор чрез публично-частни партньорства може да предостави до 15% от тези блага в най-развитите страни днес). Нещо повече, още през 19 в. немският икономист Енгел (да не се бърка с Енгелс) и по-късно Вагнер формулират закон, че колкото повече се развива обществото, толкова повече нараства потреблението на публичните блага като дял от доходите. Този закон е емпирично доказан от американския статистик Карол Райт.

Въпросът за взаимодействието между държавата и пазара въобще не е толкова елементарен. Цяло направление на икономическата наука - нов институционализъм - се занимава с този проблем, като редица негови представители - Ароу, Норт, Коуз,Уилямсон, Елстрьом - станаха Нобелови лауреати. Според друг от тях, проф. Дж. Ходжсън, еднакво погрешно е да се смята, че всичко ефективно е частно-пазарно или че всичко справедливо е публично-институционално. На първо място, важен е начинът на взаимодействието между институциите и пазара.

Интересен пример за влиянието на институциите върху икономиката е сравнението на Нобеловия лауреат Дъглас Норт за степента на развитие на Северна и Южна Америка. През XIX век повечето страни в Латинска Америка са приели американската конституция (с малки промени) и голяма част от законите, уреждащи правото на собственост, но икономическите резултати не са сходни на тези в САЩ или в другите развити страни. Защото според Норт механизмите за прилагане на законите и нормите на поведение се различават. Това е и причината, след като в България беше въведена голяма част от европейското законодателство, да не се чувства почти никаква промяна. За разлика от laisser-faire - принципа на ненамеса в икономиката, новите институционалисти смятат, че е необходима не по-малко държава, а такава, която като гарантира социалния и правния ред, да намалява транзакционните разходи и неопределеността в икономиката.

Е, ако искаме да имаме в достатъчно количесто и качество публични блага, колко голяма трябва да е държавата? Ако слушаме либертарианците, би трябвало да е минимализирана - дори братът на сегашния министър на финансите Чобанов в свое изследване в ИПИ беше определил 25% от БВП! Ако се позовем на богатите страни обаче, рядко са тези страни с разходи под 45%. Пак бързам да изпреваря критиците, че трябвало първо да станем богати, пък тогава да увеличаваме разходите. Така е, но остава неясно как можем да станем богати при това състояние на институциите и държавността в България, за която пледира Каролев? Само със законови промени? Ами постоянно това правим. Или с експертиза, технологии и квалифицирани кадри, които да модернизират институциите? Което струва много пари. Съгласен съм, че трябва напълно да либерализираме икономиката с минимум ограничения, бюрокрация и най-вече монополни структури. Но как става това без ефективно правосъдие и регулатори, които пак струват много пари? Или какво е бъдещето на човешкия капитал в нашата страна с това състояние на здравеопазването и образованието? Което може да се подобри, макар и не само, но не и без много пари. Как да работи любимият свободен либертариански индивид без инфраструктура, без качествени публични услуги, без квалифицирани кадри? Така ли се произвежда висока добавена стойност, идват квалитетни чужди инвеститори, повишава се конкурентоспособност или се адресират глобални рискове? За какво говорим? Държавата не е едно бреме, един прост разпределител на произведен продукт. Тя има чрез своите институции основополагаща, приматна роля по отношение на частния сектор и пазара. Затова пазарът и държавата не са дихотомия, а невъзможни един без друг със своите роли в либералната демокрация, за да може да функционира успешно в синхрон целият обществен механизъм. Затова набират популярност в цял свят публично-частните партньорства.

Предполагам повечето хора професионалисти са отдавна наясно с връзката държава- качествени публични блага/ институции-ефективен пазар-растеж на бизнеса-висок стандарт. Неясно е воденето на безконечни идеологически спорове, които повече слагат димна завеса, отколкото да предлагат работещи решения как да излезем от тресавището. 

*Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова консултантска компания "Маконис". Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор "Корпоративни финанси" в KPMG България. В кариерата си на инвестиционен консултант е управлявал над 200 проекта за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия. Има МВА от Illinois State University,САЩ и диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт-счетоводители на Великобритания (ACCA). Съосновател е на Европейския институт за стратегическо управление.

Още по темата

12/06/2013 Анализи и Коментари

Защо радикалният капитализъм води до радикална деградация?

11/06/2013 България

Димитър Чуровски: Държавата или обществото

10/06/2013 България

Светослав Салкин: За държавата, държавността и либертарианците

07/06/2013 Нашите автори

Защо хората правят държави

Следете новините ни в GoogleNews