Как се касират избори

Технологията на касиране на избори не е съвсем лека процедура.

Механизмът за отмяна на избори е уреден в Конституцията, а решението за това може да бъде взето единствено от Конституционния съд.

Една партия може да поиска цялостно касиране на изборите за парламент, но това може да стане само чрез посредничество на пет институции: президента, Върховния касационен и Върховния административен съд, но чрез колективните им органи – пленума на съдиите, главния прокурор и поне 1/5 от положилите клетва и действащи народни представители.

Сезирането на съда може да стане в 15-дневен срок, след като ЦИК обяви окончателните резултати от изборите.

Съдът не може и да се самосезира. "Той трябва да бъде сезиран, но не от пряко заинтересования, а само от онези пет институции, които Конституцията изчерпателно посочва. След като се създаде и институцията на омбудсмана бе прието, че и той има право да сезира КС, но това може да става само в определени случаи - когато омбудсманът счита, че някой закон противоречи на Конституцията в частта, която се уреждат човешките права. За това заинтересованите кандидати за народни представители или партии или коалиции, могат да поискат чрез някои от тези пет държавни институции да се произнесат и тогава КС да се счита за редовно сезиран“, обясни пред OFFNews бившият конституционен съдия Неделчо Беронов.

Посочените субекти могат да сезират Конституционния съд с мотивирано искане. От съдът вече зависи преценката дали жалба е основателна или не. „Съдът обаче трябва да бъде сезиран основателно, а не само с голи обвинения. В жалбата трябва да бъдат посочени конкретни аргументи. Конституционният съд взима решение с мнозинство поне половината плюс един, тоест 7 съдии. Така те могат да преценят дали има основателност на жалбата“, обясни Неделчо Беронов.

До произнасяне на съда по същество „12-те мъдреци“ имат право да изискат от всички институции всякаква информация, дори и тя да е класифицирана. Могат да бъдат назначени експертизи, изслушани експерти или да бъде разпоредено повторно броене на бюлетини.

До момента цялостно касиране на избори у нас не е имало. През годините обаче има много примери на частична отмяна на вот. Първото такова касиране е през 1995 година, когато съдът отменя избора на Жорж Ганчев. Причината е, че към момента на избирането му той има двойно гражданство – българско и американско.

За решението на съда по конкретния спор не е предвиден срок. „Тези производства по правило се разглеждат и решават бързо, защото имат висок обществен интерес“, коментира пред БНР бившият конституционен съдия проф. Емилия Друмева.

Единствено за споровете по законността на избора за президент е предвиден срок - Конституционният съд трябва да се произнесе в едномесечен срок след изборите.

Практиката показва, че съдът се е произнасял по искания за частично касиране на вота в различни срокове. Така например през 2009 година е имало няколко подобни дела, като в едно от тях съдът се е произнесъл в рамките на един месец, но най-сложното дело е отнело няколко месеца.

След като бъде преодоляна цялата процедура, съдът трябва да прецени дали е имало нарушение на закона, което е основание за отмяна на вота. „Има ли нарушение в деня на размисъл или не, това е суверенно право на Конституционния съд да реши. Тези 12 души трябва да преценят има ли нарушение на Изборния кодекс. Второ, това дало ли е пряко отношение на изборния процес. Трето – дали това се отразява целия процес в цялата страна или засяга само отделни райони. Аз няма да дам мнение, защото това може да бъде внушение. Суверенно право на 12-те съдии в КС да направят своята преценка“, коментира Неделчо Беронов.

ЦИК вече заяви категоричното си становище, че в деня за размисъл няма извършени нарушения. „Според легалното определение на „агитация” - това е призив да се гласува в подкрепа на една или друга политическа сила. За да се отчете, по смисъла на Изборния кодекс, че има предизборна агитация в деня за размисъл, трябва да се отчете, че има отправен призив. Призив в излъчените пресконференции за пряка агитация няма. Ние изгледахме внимателно материалите. Независимо, че се коментират предстоящите избори, както и участниците в тях, по смисъла на Изборния кодекс агитация няма“, коментира на пресконференция председателят на ЦИК Красимира Медарова.

Още по темата

16/05/2013 България

Прокуратурата няма да оспорва изборните резултати

16/05/2013 България

ГЕРБ с правителство на малцинството без Цветанов, иска касиране на изборите (видео)

15/05/2013 България

Плевнелиев свиква парламент до края на май

14/05/2013 Политика

НФСБ иска касиране на изборите

Следете новините ни в GoogleNews