В България има свобода на медиите и въпреки критиките към управлението, няма случай, в който премиерът и кабинетът му да са санкционирали медия или журналист.

Това пише в писмо на Бойко Борисов до еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус, изпратено до Брюксел през октомври 2012 г. Тогава еврокомисарят поиска от българския министър-председател да отговори на някои допълнителни въпроси за състоянието на медийната среда у нас, след като самата Крус гостува в София и се срещна с представители на български медии.

Пълният текст на писмото бе публикувано от в. "Капитал", като редакцията го е изискала от Министерския съвет по Закона за достъп до информация.

Уважаема госпожо Крус,

(...) От Вашето писмо разбирам, че са останали въпроси, които се нуждаят от допълнително уточняване. С готовност отговарям на тях, за да не останат съмнения по позицията на правителството ни, както и моята по отношение свободата на медиите в България.

Преди всичко искам да Ви уверя, че в страната ни съществуват конституционни и законодателни гаранции за свободното развитие на медиите в страната, пише министър-председателят.

Според Борисов трудностите пред българските вестници "идват основно от загубата на пазарните им позиции в последните години и следват общата тенденция на свиване на пазарния им дял". В тази ситуация той разглеждал ролята на правителството си "като към всеки свободен пазар" и не подкрепял държавна намеса.

По-надолу Борисов изброява какви мерки се взимат у нас за медийния плурализъм, като например обявяването на собствениците на печатни издания по изискването на Закона за задължителното депозиране на собствеността на медиите. Впрочем в писмото името на закона е объркано (написан е като "Закон за задължителното регистриране на собствеността на печатните и интернет издания"), както и обектът му (той се отнася за вестници и списания, не за интернет медии).

Борисов посочва и че Комисията за защита на конкуренцията е натоварена да следи за неправомерна концентрация на медийна собственост. През септември 2012 г. пък била организирана и среща с разпространителските фирми за обсъждане и евентуално отстраняване на трудности и пречки.

 Премиерът коментира и друг дефект, който български журналисти посочиха пред Крус в София - финансирането на определени медии с пари от Европа за информационни кампании:

Що се отнася до искането за специални условия за достигане на европейските средства пряко до печатните издания, намирам това за неправомерно. Средствата за комуникационни кампании за еврофондовете не са предназначени да бъдат подпомагани определени медии, а да се осъществи определена кампания, която по преценка на нейните автори, спечелили конкурсите, се разпределят според професионалните изисквания за постигане на най-добрия за кампанията ефект.

 Писмото си премиерът завършва с нотка на огорчение: "Уважаема госпожо Крус, в нашата лична среща споделих с Вас и личните ми впечатления от състоянието на медийната среда. Това, което ме вълнува са случаите при които не се спазват етичните и професионални правила за работа на медиите както и спекулациите, с които се атакува българското правителство. Въпреки критичното и недобронамерено отношение, което намират за част от естествената роля на медиите спрямо управлението, мога да декларирам, че няма случай, в който аз и ръководеното от мен правителство да сме санкционирали българска медия или журналист. Считам, че редакционната политика е в правомощията на медийните собственици."