Трибуналът в Хага, ген. Готовина и историческите поуки

Последна промяна на 22 ноември 2012 в 18:11 1799 0

Радостта по улиците на Загреб след освобождаването на генерал Анте Готовина
Радостта по улиците на Загреб след освобождаването на генерал Анте Готовина

Диана Гласнова, Загреб

Българските медии, които не познават тематиката, представиха освобождаването на хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач преписвайки съобщенията на западно-европейските средства за масова информация.

Няма да се връщаме в нашето минало, но не може да не се напомнят пагубните за България и българския народ решения на някои международни институции – Берлинският конгрес 1878 г. и разкъсването на току-що освободената ни страна, Версайският мирен договор от 1918 г., Парижкият мирен договор от 1947 г... Затова е и неоправдана слабата информираност на българските медии по „случая Готовина”. Защото именно правото на хърватския народ на независимост бе превърнато от някои международни кръгове в „случай”. Но кой има право да лиши един цял народ от това му право?

„Случаят Готовина” доказа, че понякога, макар и много рядко, в човешката история може да победи и справедливостта. На тези, които казват, че справедливостта за хърватите не е справедливост за сърбите трябва да се отговори – тя е и за тях. Защото е крайно време, в началото на 21 век, и те да разберат, че политиката им в последните повече от сто години им носи повече вреда, отколкото полза. 

Но Сърбия реагира остро на решението на Трибунала за военните престъпления да оправдае Анте Готовина, който Белград обвинява в етническо прочистване на региона Сръбска Крайна. Вместо да признае, че политиката на Слободан Милошевич е била погрешна и е донесла много голяма вреда на сръбския народ. И да признае, че изселването на сърбите от Хърватия, особено от т.н. „регион Сръбска Крайна” е извършено по нареждане на сръбските ръководители на „региона” и да покаже видеозаписите от извършената подготовка за изселването им.

Опитите в Сърбия да се оправдае политиката на Милошевич и отговорността за нещастието на сърбите да се прехвърли на гърба на хърватския народ и неговите ръководители бяха подкрепяни години наред от някои западно-европейски правителства и кръгове – предимно от Лондон и Париж. По традиция, инерция или „историческа” последователност.

Затова основната теза, която защитаваше Хагският трибунал беше „по време на война няма невинни”. Теза, която широко отваряше врата на всеки агресор и лишаваше всеки народ от правото да защити страната си от чужда армия. Впрочем, неудържимостта на подобна теза е доказана в човешката история. Защото, ако тя е точна, в Нюрнберг на подсъдимата скамейка трябваше да бъдат и съветските генерали, чиито подчинени за отмъщавали на нацистите, убивайки цивилни немски граждани в операциите на немска територия. И английските и американските генерали, които са наредили бомбардирането на Дрезден, София, Загреб, Хирошима, Нагазаки... А следователно и в едно евентуално бъдеще време би трябвало да се съди на държавния връх на САЩ, Великобритания, Франция и редица други страни за престъпления срещу цивилното население в борбата срещу тероризма в Ирак, Афганистан, Либия... Дори и за бомбардирането на Белград.

Председател на Съда за бивша Югославия на Трибунала в Хага (ICTY) и председателстващ апелативния състав, който произнесе освобождаващата присъда за хърватските генерали е съдията Теодор Мерон. Той е автор е на 11 книги по международно право, дипломирал се в Харвард, с докторат по право в Кембридж, в края на 60-те години е правен съветник на израелското министерство на външните работи, през 2000-2001 г. е съветник по международно право на Държавния департамент на САЩ. И още нещо – Теодор Мерон е роден в Полша и като 14-годишен полски евреин, преживява ужасите на нацистките лагери. Едва ли именно на него трябва да се обяснява какво е депортация, геноцид и престъпления срещу човечество. А най-малко това може да му обясни бившата прокурорка Карла дел Понте, която даде всичко възможно и невъзможно от себе си да обвини хърватските генерали Анте Готовина, Младен Маркач и Иван Чермак в споменаните пристъпления. В конструирането на обвинителния акт тя преди всичко използва правно неудържими факти – че по време на хърватската военна акция „Буря” на повече от 200 м от военните цели са паднали 65 хърватски гранати и че всъщност на заседанието на Хърватския съвет за отбрана, на който е взето решение за провеждане на военната акция за освобождаване на хърватската територия (т.нар. „Сръбска Крайна”) е взето решение за депортация на сръбското малцинство.
Поради липсата на каквито и да е доказателства, че генералите лично са извършили престъпления над сръбските бежанци от хърватския град Книн, Карла дел Понте ги обвини, че не са взели мерки да предотвратят единични престъпни действия от страна на някои хърватски доброволци (или войници) и не са осигурявали обществения ред и безопасността на гражданите.

Дел Понте даже не признава факта, че всъщност генерал Готовина и физически не е бил в Книн след края на операцията, а е продължил с хърватската армия към град Бихач. Обвинителният акт срещу генерал Иван Чермак е отхвърлен и той е освободен още на първата инстанция на съда, през април 2011 г. Друг е въпросът защо тогава, при същите доказателства, Готовина и Маркач не са оправдани и освободени.

Председателят на Съда Хага (ICTY) Теодор Мерон на 16 ноември т. г. посочи, че присъдата на генералите се базира на погрешното схващане, че всеки снаряд, паднал на повече от 200 метра от военна цел, е насочен срещу цивилните граждани. Апелативният състав отхвърли и заключението, че Готовина и Меркач са действали не като генерали, а като част от организирана група, целяща изследването на сърбите от района на Крайна. И съдията Теодор Мерон произнесе единствената възможна и справедлива освобождаваща присъда за хърватските генерали.

Днес хърватските медии обявиха, че Frederic Swinnen, съветник на главният прокурор на Трибунала в Хага Sergea Brammertza е заявил, че Прокуратурата няма да иска ревизия на оправдателната присъда на Апелативния състав за генералите Анте Готовина и Младин Маркач и тя е окончателна. За бъдещето остават историческите поуки... В случая, за сърбите. Както вече и в началото казах – за тяхно добро, преди всичко за тяхно добро, е да започнат да учат от историята и да решават своите проблеми без влиянието на отровното, но все още живо наследство на Свободан Милошевич.

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови