Кое е по-скъпо - да унищожиш храна или да я дариш? Познахте

Миналата седмица започна с една положителна новина, дошла от Франция - там парламентът прие закон, който забранява на големите супермаркети да изхвърлят все още годна храна. Вместо това веригите трябва да я даряват за благотворителност.

Франция не за пръв път може да бъде давана за пример, когато действа за доброто на нуждаещите се и мисли в различна от масовата насока. Миналата година френските власти задължиха всички нови сгради в търговските зони да имат "зелен" покрив с растения или слънчеви батерии. 

От миналата седмица на големите вериги във Франция е даден срок да сключат договор с благотворителна организация или хранителна банка, където да отива непродадената храна в срок на годност. 

Хранителните банки са нещо по-скоро непознато, у нас има една единствена подобна организация. 

По света моделът на хранителните банки е поставен в края на 60-те години в САЩ и идеята е била проста - да бъде сложен край на глада. Звучи лесно, но е трудно изпълнимо, като сега по света тези организации са хиляди.

Моделът на работа също звучи лесно - събира се храна от благотворителност и тя се дарява на нуждаещите се.

Във Великобритания хранителните банки са стотици, а в Германия - хиляди.

Тук трябва да се постави въпросът "Защо у нас е само една?". Той ще е логичен, но отговорът на тази питанка не е, защото няма кой да дарява, а защото системата не позволява току-така да се дарява храна за бедните.

Главна пречка за потенциалния дарител у нас е ДДС-то. Може да звучи абсурдно, но ако искате да дарите храна на някоя организация, то вие ще трябва да платите 20% от стойността на тази храна.

Опити това да бъде променено са правени, но у имащите власт превес взимат съмненията, че с премахването на данъка за благотворителност би се създала предпоставка за данъчни измами. 

Според Цанка Миланова, управител на Българска хранителна банка, бизнесът и обществото са готови за подобна промяна. Нужна е само политическата воля. Не е необходимо да вземем модела на французите, смята Миланова, възможни са различни стратегии, от които всеки ще печели. 

"Това, за което говоря, е въвеждането на стимули за даряване на храна и да бъде променена сега действащата нормативна уредба", сподели Малева. 

Според нея, когато иска да дарява, българският търговец е изправен пред няколко избора - да плати 20% ДДС и да дари или да унищожи храната, което излиза в пъти по-евтино. Унищожаването на храна в екарисаж струва около 4%-5% от стойността ѝ, а изхвърлянето на бунището още по-малко. Логично е веригите да избират последните два варианта. 

"Когато сте наясно, че храната не може да бъде реализирана на пазара или че храната просто е в повече, дарителят трябва да вземе решение - да продължава ли да търпи загуби от складове, работници, обработка, транспорт, такси за унищожение, или да я предостави на нуждаещите се. Така на практика ще печели бизнеса и хората, а държавата няма да загуби нищо. При постигане на такъв висок социален ефект ще намалеят разходите за мерки, свързани с борбата с бедността и глада. България е една от малкото държави в ЕС, които не са открили такъв механизъм. В държави като Великобритания, Ирландия и Италия не се дължи ДДС. В други държави има друг тип ограничения, които невинаги имат данъчен характер и са данъчно неутрални. В случая не се засягат приходите на държавния бюджет, но се оползотворява наличен ресурс, който може да не се унищожава и може да се дава на бедни хора, които "тежат" на държавата, но по друг начин.", сподели Миланова. 

За французите това е поредна стъпка в търсенето на правилния механизъм. Той няма за цел да глобява и да прави нещо насилствено, както подобно нещо би се приело у нас. Тези мерки целят единствено Франция да се справи с разхищаването на храна, смята Миланова.

"Френското обществено очевидно е узряло за тези стъпки. Там данъчни стимули за благотворителност има от години".

Отново във Франция, за да се борят с разхищаването на храна, преди няколко години много търговци се отказаха от това да предлагат храни на промоция с цел да прекъснат насърчаването за повече потребление и следователно изхвърлянето на ненужните продукти, купени на промоция.

"Моята теза почива на това, че в България нещата се случват, прилагайки сила. Тук вече има консенсус, както от страна на бизнеса, така и от НПО-тата, които се занимават с благотворителност и искат да видят случването на данъчна промяна. Добре е да подходим като опитните в Европа, които са постигнали резултат с леки мерки", сподели Миланова.

Kолкото и добре да звучи промяната във Франция, то на етап обсъждане тя не беше приета като толкова хубава. Не защото някой ще загуби от нея, а заради притесненията на хранителните банки, че ще успеят да се справят с приемането на толкова много храна и раздаването ѝ на бедните. 

Законът бе приет, а той провокира положителни реакции из цяла Европа. В 7 държави от ЕС сега тече петиция онлайн, която цели да бъдат събрани 1 млн. подписа, за да може да се започне законодателна инициатива и да бъде въведена обща европейска политика по тази тема. 

Време за статистика

Това е въпрос, който стои на дневен ред, категорична е управителката на Българска хранителна банка.

Идеите са обсъдени с министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин, като той е наясно с необходимостта за прилагане на тези мерки. В момента тече програма за подпомагане на бедните българи, като е предвидено да бъдат нахранени 260 хил. души. Българите, които живеят под прага на бедността, са 1.5 млн. души.

В България за изминалата година е изхвърлена над 670 хил. тона храна годна за употреба, сочи европейско проучване. Това количество може да нахрани нуждаещите се у нас за повече от година.

За 2015 БХБ е успяла да спаси по-малко от 1% от тази храна и да помогне на около 20 хил. души.

Само в рамките на 1 година спасеното количество храна може да нарасне два пъти, убедена е Миланова.

"Трябва да се въведе механизъм, който насърчава бизнеса да предпочете даряването. За това имаме две предложения, които вече са депозирани в министерството на финансите. Едното касае две количествени ограничения - първото е за оставащия срок на годност, като нашето предложение е да не се плаща ДДС за храни с кратък срок на годност. Ако е ясно, че ще остане храна и срокът ѝ е по-кратък от един месец и бъде предпочетено даряване, то да не се предизвиква разход. Второто нещо, което предлагаме, е да се наблюдава какъв процент от общия годишен оборот на дарител представляват даренията. Ако те не надхвърлят половин процент от оборота да няма ДДС", сподели Миланова.

Парадокс е бракуването на храна. Когато тя преминава през този вид счетоводна операция, храната престоява нарочно, а това не носи нищо за държавата, която си остава само с мерака за ДДС, смята Миланова.

България не е част от световния проблем "глад". По света битката с глада изглежда, че може да бъде решена до 2030 година. В план от 17 точки, приет от 193-те държави-членки на ООН, една от целите е именно да се сложи край на глада до 14 години. България не попада в рисковите страни, където гладът да е проблем за обществото, показва световно изследване за 2015 г. Не сме част от проблема, но можем да станем част от неговото решение. 

Още по темата

05/02/2016 Свят

Франция забрани на магазините да изхвърлят стари храни

Следете новините ни в GoogleNews