Quantcast

Кое е по-скъпо - да унищожиш храна или да я дариш? Познахте

Николаос Цитиридис Последна промяна на 16 февруари 2016 в 08:00 8901 11

Миналата седмица започна с една положителна новина, дошла от Франция - там парламентът прие закон, който забранява на големите супермаркети да изхвърлят все още годна храна. Вместо това веригите трябва да я даряват за благотворителност.

Франция не за пръв път може да бъде давана за пример, когато действа за доброто на нуждаещите се и мисли в различна от масовата насока. Миналата година френските власти задължиха всички нови сгради в търговските зони да имат "зелен" покрив с растения или слънчеви батерии. 

От миналата седмица на големите вериги във Франция е даден срок да сключат договор с благотворителна организация или хранителна банка, където да отива непродадената храна в срок на годност. 

Хранителните банки са нещо по-скоро непознато, у нас има една единствена подобна организация. 

По света моделът на хранителните банки е поставен в края на 60-те години в САЩ и идеята е била проста - да бъде сложен край на глада. Звучи лесно, но е трудно изпълнимо, като сега по света тези организации са хиляди.

Моделът на работа също звучи лесно - събира се храна от благотворителност и тя се дарява на нуждаещите се.

Във Великобритания хранителните банки са стотици, а в Германия - хиляди.

Тук трябва да се постави въпросът "Защо у нас е само една?". Той ще е логичен, но отговорът на тази питанка не е, защото няма кой да дарява, а защото системата не позволява току-така да се дарява храна за бедните.

Главна пречка за потенциалния дарител у нас е ДДС-то. Може да звучи абсурдно, но ако искате да дарите храна на някоя организация, то вие ще трябва да платите 20% от стойността на тази храна.

Опити това да бъде променено са правени, но у имащите власт превес взимат съмненията, че с премахването на данъка за благотворителност би се създала предпоставка за данъчни измами. 

Според Цанка Миланова, управител на Българска хранителна банка, бизнесът и обществото са готови за подобна промяна. Нужна е само политическата воля. Не е необходимо да вземем модела на французите, смята Миланова, възможни са различни стратегии, от които всеки ще печели. 

"Това, за което говоря, е въвеждането на стимули за даряване на храна и да бъде променена сега действащата нормативна уредба", сподели Малева. 

Според нея, когато иска да дарява, българският търговец е изправен пред няколко избора - да плати 20% ДДС и да дари или да унищожи храната, което излиза в пъти по-евтино. Унищожаването на храна в екарисаж струва около 4%-5% от стойността ѝ, а изхвърлянето на бунището още по-малко. Логично е веригите да избират последните два варианта. 

"Когато сте наясно, че храната не може да бъде реализирана на пазара или че храната просто е в повече, дарителят трябва да вземе решение - да продължава ли да търпи загуби от складове, работници, обработка, транспорт, такси за унищожение, или да я предостави на нуждаещите се. Така на практика ще печели бизнеса и хората, а държавата няма да загуби нищо. При постигане на такъв висок социален ефект ще намалеят разходите за мерки, свързани с борбата с бедността и глада. България е една от малкото държави в ЕС, които не са открили такъв механизъм. В държави като Великобритания, Ирландия и Италия не се дължи ДДС. В други държави има друг тип ограничения, които невинаги имат данъчен характер и са данъчно неутрални. В случая не се засягат приходите на държавния бюджет, но се оползотворява наличен ресурс, който може да не се унищожава и може да се дава на бедни хора, които "тежат" на държавата, но по друг начин.", сподели Миланова. 

За французите това е поредна стъпка в търсенето на правилния механизъм. Той няма за цел да глобява и да прави нещо насилствено, както подобно нещо би се приело у нас. Тези мерки целят единствено Франция да се справи с разхищаването на храна, смята Миланова.

"Френското обществено очевидно е узряло за тези стъпки. Там данъчни стимули за благотворителност има от години".

Отново във Франция, за да се борят с разхищаването на храна, преди няколко години много търговци се отказаха от това да предлагат храни на промоция с цел да прекъснат насърчаването за повече потребление и следователно изхвърлянето на ненужните продукти, купени на промоция.

"Моята теза почива на това, че в България нещата се случват, прилагайки сила. Тук вече има консенсус, както от страна на бизнеса, така и от НПО-тата, които се занимават с благотворителност и искат да видят случването на данъчна промяна. Добре е да подходим като опитните в Европа, които са постигнали резултат с леки мерки", сподели Миланова.

Kолкото и добре да звучи промяната във Франция, то на етап обсъждане тя не беше приета като толкова хубава. Не защото някой ще загуби от нея, а заради притесненията на хранителните банки, че ще успеят да се справят с приемането на толкова много храна и раздаването ѝ на бедните. 

Законът бе приет, а той провокира положителни реакции из цяла Европа. В 7 държави от ЕС сега тече петиция онлайн, която цели да бъдат събрани 1 млн. подписа, за да може да се започне законодателна инициатива и да бъде въведена обща европейска политика по тази тема. 

Време за статистика

Това е въпрос, който стои на дневен ред, категорична е управителката на Българска хранителна банка.

Идеите са обсъдени с министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин, като той е наясно с необходимостта за прилагане на тези мерки. В момента тече програма за подпомагане на бедните българи, като е предвидено да бъдат нахранени 260 хил. души. Българите, които живеят под прага на бедността, са 1.5 млн. души.

В България за изминалата година е изхвърлена над 670 хил. тона храна годна за употреба, сочи европейско проучване. Това количество може да нахрани нуждаещите се у нас за повече от година.

За 2015 БХБ е успяла да спаси по-малко от 1% от тази храна и да помогне на около 20 хил. души.

Само в рамките на 1 година спасеното количество храна може да нарасне два пъти, убедена е Миланова.

"Трябва да се въведе механизъм, който насърчава бизнеса да предпочете даряването. За това имаме две предложения, които вече са депозирани в министерството на финансите. Едното касае две количествени ограничения - първото е за оставащия срок на годност, като нашето предложение е да не се плаща ДДС за храни с кратък срок на годност. Ако е ясно, че ще остане храна и срокът ѝ е по-кратък от един месец и бъде предпочетено даряване, то да не се предизвиква разход. Второто нещо, което предлагаме, е да се наблюдава какъв процент от общия годишен оборот на дарител представляват даренията. Ако те не надхвърлят половин процент от оборота да няма ДДС", сподели Миланова.

Парадокс е бракуването на храна. Когато тя преминава през този вид счетоводна операция, храната престоява нарочно, а това не носи нищо за държавата, която си остава само с мерака за ДДС, смята Миланова.

България не е част от световния проблем "глад". По света битката с глада изглежда, че може да бъде решена до 2030 година. В план от 17 точки, приет от 193-те държави-членки на ООН, една от целите е именно да се сложи край на глада до 14 години. България не попада в рисковите страни, където гладът да е проблем за обществото, показва световно изследване за 2015 г. Не сме част от проблема, но можем да станем част от неговото решение. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

17.02 2016 в 15:42

Реформатор? Като другарят Радан?

17.02 2016 в 15:26

Отвън кейнсианец, отвътре чист комунист. Що е то?

17.02 2016 в 15:09

охо-охооооо миризливата прокопиевска шунда вижда се е разпищолила. Кажи миличко, курво прокопиевска, ще сменяме ли никчето вече? Как така си пропуснал да наречеш опонента циганин? Как така си пропуснал, прокопиевска курво?!
Водиш ли гаргите да ги плашиш или те вече не се плашат от теб?


Нещастна прокопиевска, тролска курво!

16.02 2016 в 18:34

"Просто тогавашната милиция имаше картбланш и не си поплюваше"

С некои хора това е единственият начин. Простите български селяндури сте именно в тая категория.

Со кротце, со благо и со малце кьотек.

16.02 2016 в 12:22

Уятми Гояж а сега е по добре при демокрацията така ли. Според иследване на СЕКИРА.БГ 82% от младите у нас консумират хероин всеки ден. Останалите 33 процента са цигани които употребяват лепило. Това прави над 100 процента от младежите днес употребяващи тежки наркотици
Те нямат страх родители и полицаи и са готови да продадат душите си на сатанаил за още една доза
Ако имате или познавате деца те със сигурност взимат хероин произвеждан от Сороск и внесен с тирове от Америка за българия. После го продават в НАТФИС, в Дома на Киното, а в Музейко направо го подаряват да зарибят по-малките
Гн Волен се опита да ви отвори очите на вас соросоидите, а вие се опитахте да го убиете като куче на улицата. Ще видим как ще се справите като доиде гн Путин

16.02 2016 в 12:17

Това са просто глупости. Ако прокарат такъв лобистки текст ще стане наистина източване на милиони ДДС. Не могат да подарят храна веригите ли? Не искат, искат да има гладни нарочно. Ако искаха да подарят храната на бедните просто могат да я обезценят на 10 стотинки и ще дължат 2 стотинки ДДС. Едва ли ще ги заболи. А и най-бедният пенсионер ще намери 12 стотинки за килограм месо с изтичащ срок на годност. А ако искат съвсем да станат благотворителни могат да направят и цена от 1 стотинка.

16.02 2016 в 11:18

Второ, имаше, на основа на чувство за обществена принадлежност, НЯКАКЪВ МЕХАНИЗЪМ за безболезнено разрешаване на повечето дребни битови конфликти, какъвто вече няма.


Не ме разсмивай бе момче. Механизъма се наричаше тотална полицейщина. Навсякъде и във всичко. И за най-малкото те тикваха 20дни в тухларната. А в същото време Батито, Бог да прости греховете му, шибаше дръжката ма микрофона на "Актуална антена" в директорския кабинет на 10-тия етаж.
Имало било "механизъм"... ТАРАТАНЦИ ИМАЛО!
Просто тогавашната милиция имаше картбланш и не си поплюваше, пазеше властта от "социално-разложени елементи, провокатори и идеологически врагове". Стигало се до комични случки например да арестуват сина на на местен партиен дерибей пиян на Златни пясъци и докато баща му си задейства връзките в стаята за посетители във Варна тоя да е подут като волейболна топка.
Не реви на чужди гробове и си пали свещичка да не се връщат пак ония светли времена "в името на народа".

16.02 2016 в 10:58

"Ех, как се живееше тогава, нали?"

Значи, при социализма, поне до средата на 80-тте имаше две неща, които перестройката и "демокрацията", каквато я имаме у нас, ги убиха завинаги и с печален резултат.

Първо, имаше поне някакъв страх у популацията, от обикновените селяндури, та до властимащите, от последствията от действията им. Второ, имаше, на основа на чувство за обществена принадлежност, някакъв механизъм за безболезнено разрешаване на повечето дребни битови конфликти, какъвто вече няма.

Естествено, тогава страхът по върховете не идваше заради някакви идеи за правосъдие или справедливост, а от межудособиците в БКП, но го имаше и той беше ефективна спирачка на най-откровените и нагли публични простотии, каквито сега гледаме редовно.

В низините, страхът се създаваше главно за да има политическо единомислие, но имаше и социална функция и се създаваше известна нетърпимост към откровена и нагла безотговорност и простотия, поне в по-големите градове. Естествено, имаше "изключения", но не беше като днес.

Сега и двете неща ги няма напълно и изцяло. Всеки е свободен да прави каквито простотии иска и няма механизми, формални или не, които да държат хората отговорни и да помагат на тия, които се съобразяват със закони или просто са възпитани, когато са потърпевши от простотия.

Причината за това е, че у нас се установи правилото "парица е царица", който може да си плати, може всичко, безконтролно. Всеки простак, който вземе заплатка малко над средните 700 кинта се чувства задължен да се изсере на метеното. А по върховете изобщо правят каквото им скимне и няма начин този ад да се спре - всички институции и партии са вдигнали ръце, нарочно.

По тази причина, дори за хора с много пари, животът у нас е по-тежка мизерия, отколкото е дори за сравнително бедни хора в по-цивилизовани държави.

И затова няма оправяне, щото българинът не ще некой да го учи как да живее. Он си знае най-добре.

16.02 2016 в 09:35

Уточнител, друго си е комунизъм стъпил на врата на демокрацията. Ех, как се живееше тогава, нали?

16.02 2016 в 09:09

Истината е, че данъчната политика у нас е такава, каквато е, защото това е изгодно на бизнеса. Ниски преки данъци, които се плащат от "бизнесмените" (които са два вида - крадци на соц. имущество и прекупвачи на китайски боклуци) и високи косвени, които се плащат от бедните.

А данъчната политика у нас е такава, защото политиката в НС се диктува от бизнеса, понеже той плаща на депутатите и за фалшификациите по изборите. Презумпцията, че гласовете на гласоподавтелите тежат равно у нас изобщо не съществува.

Иначе казано, проблемът иде от капитализма, стъпил на гушата на демокрацията.