Какво вещаят числата за президентските избори?

Предизвестена ли е победата на ГЕРБ на президентските избори? Гарантирано ли е, че претендентът на БСП ще отиде на балотаж? Каква ще е ролята на по-малките играчи в надпреварата?

На този етап тези въпроси нямат еднозначни отговори

Имагинерният все още кандидат на ГЕРБ има предимство в аванс, защото ще бъде посочен от Бойко Борисов, който остава най-популярният политически лидер. В негова полза са и машината на ГЕРБ за избори, и напълно реалната възможност управляващите отново да подпечатат победата с помощта на манипулации и нарушения, както стана през 2011 г.

Триумфът на ГЕРБ обаче е сигурен само на пръв поглед. На практика е невъзможно той да се случи на първи тур – за да стане това, трябва да са гласували повече от половината от всички избиратели (малко под 3,5 млн. души), а победителят да е взел 50% плюс 1 от действителните гласове. Дори избирателната активност да дублира тази отпреди пет години, когато пред урните се явиха близо 3,6 млн. души, може да се очаква силно разпръсване на гласовете, заради конкуренцията с БСП и силните кандидати, които извадиха водещите по-малки политически сили. Вярно, за първи път след 1989 г. гласуването ще бъде задължително, което ще вдигне активността, но част от нея ще изтече в посока своеобразен наказателен вот заради разрешената опция „Не подкрепям никого“.

Не е в кърпа вързана победата на ГЕРБ

и от гледна точка на партийната аритметика. Избирателите на ГЕРБ намаляват чувствително от 2011 г. насам. Тогава на първия тур за Плевнелиев гласуваха 1 млн. и 350 хил. души. На парламентарните избори през 2013 и 2014 г. партията на Борисов вземаше по около 1,1 млн. души, а на местния вот през 2015 г. падна на 900 000 гласа. Година по-късно недоволството от икономическата политика на ГЕРБ е още по-голямо, заради пренебрегването на цели региони за сметка на София и фаворизирането на десетина близки до властта фирми. Дали обаче тези настроения ще подсилят конкурентите й или избирателите, наплашени от новините за мигранти и тероризъм, ще заложат отново на по-сигурното, респективно на по-малкото зло, е още рано да се прогнозира. Във всеки случай електоратът на ГЕРБ се е свил на по-малко от милион души и може би това обяснява тактиката на Борисов и Цветанов да бавят до последния момент обявяването на кандидата. Така вотът би се свел до сблъсък на твърдите ядра, а при тях ГЕРБ вече има безспорно предимство над БСП.

Кандидатът на Борисов има по-големи шансове да бие на балотажа, където може да разчита на подкрепа от реформаторите и националистите, които му партнират във властта.

Теоретично най-големи шансове да се конкурира с избраника на ГЕРБ на втория тур има претендентът на БСП ген. Радев, но неубедителното му представяне досега вещае ниска изходна позиция. При определени обстоятелства дори би могъл да бъде изместен от трети играч. 

Социолозите установиха мобилизация на левия електорат заради конкуренцията между БСП, АБВ и Движение 21. С влизането в предизборната надпревара на Татяна Дончева и Ивайло Калфин – двама ярки мажоритарни кандидати, задачата на генерал Радев става още по-трудна. Ситуацията при социалистите не изглежда никак розова. На последните местни избори за тях гласуваха едва 380 000 души. На парламентарния вот преди две години ги подкрепиха 505 000 души - близо два пъти по-малко, отколкото дадоха гласа си за тях през 2013 г., както и за Ивайло Калфин на първия тур на президентския вот през 2011 г. Все пак да предположим, че бившият военен, който не обича политическия елит, но прие номинация и издигане от групичка от същия елит, успее да мобилизира и по-широката периферия на БСП, центристи и патриоти (за последните ще се конкурира с националиста Красимир Каракачанов). Дори при такава комбинация ще му е трудно да събере онези 975 000 души, които подкрепиха Калфин преди пет години. Макар че Радев изглежда психологически подготвен за битката, 

кампанията му е заложник на политическата му неопитност,

която му играе лоши шеги. Той прави противоречиви изказвания в рамките на броени дни –ето, първо похвали дипломацията на Борисов с Анкара и ЕС по бежанската криза, но после се дистанцира от нея след острото изказване на лидера на БСП Корнелия Нинова срещу подобни совалки. Забелязва се и напрежение между него и кандидатката за вице Илияна Йотова, която трудно ще се примири с ролята на втора цигулка.

След неочакваната предизборна ръзлъка с БСП АБВ на свой ред извади най-силното си оръжие в кандидат президентската битка – бившия вицепремиер, външен министър, социален министър и евродепутат Ивайло Калфин. Замисълът е неговият държавнически опит и рутина да издърпат партията много по-нагоре от сравнително скромните електорални резултати на АБВ на последните парламентарни и местни избори.

Същата е задачата и пред лидера на Движение 21 Татяна Дончева. Тя се придвижи към центъра, като влезе в кандидат-президентската надпревара в тандем с бившия депутат от НДСВ Минчо Спасов – почтен политик със славата на борец срещу корупцията. Тази двойка има три електорални предимства от различен характер, които биха могли да се материализират в много добро представяне на 6 ноември – трамплин за успех на следващите парламентарни избори. Първо – с изпреварващото решение да не участва в коалиционните кандърми между БСП и АБВ Дончева съхрани Движение 21 от охулване в лявото пространство по оста „приятел - враг“ и даде възможност на формацията да се готви спокойно за вота. Второ – Дончева, както показва последното проучване на „Алфа рисърч“, вече е най-популярният политик вляво (22% одобрение срещу над 18% за Корнелия Нинова и Георги Първанов). Тази оценка за лидерските й качества обаче може да изиграе лоша шега на хората й, ако те се осланят прекалено много на популярността на лидера за сметка на организационната работа и политическия маркетинг. Трето – тандемът Дончева – Спасов предлага две интересни идеи, които могат да вкарат предизборната кампания в разговора за политиката, какъвто всъщност липсва в момента, и така да мобилизират по-широк кръг избиратели. Същата роля може да изиграе и позицията на ген. Радев – Илияна Йотова за падане на санкциите на ЕС срещу Русия, стига, разбира се, да бъде обяснено как София може да убеди Брюксел за това. 

Не съм юрист и не мога да се произнеса категорично по виждането на Дончева и Спасов за истинска правосъдна реформа, която да започне с изваждане на прокуратурата от съдебната система. Но мисля, че тя отговаря на настроенията на широки слоеве в обществото. Черешката на тортата е 

президентът да назначава и уволнява главния прокурор

За да стане възможно това, е необходимо свикване на Велико Народно събрание, което да гласува промяната в конституцията, след което да се самозакрие, защото е отживяло времето си. Е, президентът няма правомощия да прави съдебна реформа, но може да предложи проект, да генерира широка обществена дискусия, а след това политиците да си свършат работата, аргументира се двойката на Движение 21 – НДСВ. Същото важи и за предложението й за въвеждане на социален минимум за българските граждани, който да включва гарантиран минимален доход и пакет социални и здравни услуги. Така ще се защити човешкото достойнство на най-бедните.

Последователното акцентиране върху такива поблеми може да разруши мантрата, че България трябва да бъде водена непременно от генерал или пък „воевода“ заради опасността от мигрантска вълна и необходимостта от суверенна външна политика – проблем, станал болезнен при президентския мандат на Певнелиев.

Вдясно ситуацията също е интересна. Там главните въпросителни са две: ще успее ли Каракачанов да надскочи значително летвата от близо 400 000 гласа, които взеха сумарно Патриотичният фронт и „Атака“ на последните парламентарни избори? В състояние ли е суховатият експерт Трайчо Трайков, който не демонстрира опозиционност към ГЕРБ, да реанимира РБ след серията семейни войни във формацията или резултатът му ще бъде значително под онези почти 300 000 гласа, които тя получи през 2014 г.?

Остава и въпросителната „ДПС“

Какво ще стане с електоралната тежест на Движението, почти настигнало БСП през 2013 г. с 487 000 гласа, но сринало се до 300 000 гласа на местните избори (заради условията за уседналост през последните шест месеца, 90% от изселниците в Турция нямаха право да гласуват)? Как ще се отрази на участието на ДПС в изборите бойно кръщение на партията – отцепник ДОСТ? И най-вече – дали и как ще бъдат изтъргувани гласовете на българските турци на втория тур?

Пъзелът ще започне да се подрежда след 2 октомври, когато ГЕРБ ще оповести кандидат-президентската си двойка и с началото на същинската предизборна кампания, когато конкурентите ще трябва да сложат всички карти на масата. В месеца преди изборите ще има и далеч по-голяма яснота дали референдумът на „Шоуто на Слави“ ще играе ролята на симпатичен протест срещу политическата система или може да генерира мощен наказателен вот срещу управляващите.

Авторът е експерт по политически комуникации

Следете новините ни в GoogleNews