Кирил Дрезов е преподавател по европейска политика в университета Кийл, Великобритания. Съосновател и водещ изследовател на Southeast Europe Unit (SEU). Като експерт по балканска политика е консултирал BBC World Service, Oxford Analytica, банки и правителства.

Данните от изследване на „ББСС Галъп интернешънъл“ от началото на ноември показват разлика между ГЕРБ и БСП от едва 3 процента (ако изборите са днес, за ГЕРБ ще гласуват 23%, а за БСП – 20%). Национално представително изследване на “Медиана” от октомври констатира изравняване в предпочитанията към ГЕРБ и БСП (за ГЕРБ биха гласували 20.7 %, а за БСП – 20.6 %). Данните от ноември на държавния НЦИОМ също показват скъсяване на дистанцията (24,5% за ГЕРБ /19% за БСП). Реалистичен ли е сценарий, при който социалистите печелят парламентарните избори след половин година?

Все още е твърде рано да говорим за спечелване на изборите. Просто много неща още могат да се случат: например по-сериозни проблеми с Гърция и Еврозоната и задълбочаване на кризата в Европа и в света, с тежки последици за България. Но поне за момента БСП е единствената реалистична алтернатива на ГЕРБ, единствената масова организирана опозиция на правителството на ГЕРБ в национален мащаб.

Все пак не бива да забравяме, че е възможно и внезапното, метеорно появяване на нова политическа формация и рязко увеличаване на нейното влияние няколко месеца преди изборите. Нека да си спомним как през 2001 г. НДСВ беше създадена за няколко месеца и спечели изборите. ГЕРБ също се появи по подобен начин, макар и по-разтегнато във времето. Разбира се, точното повтаряне на феномени като НДСВ и ГЕРБ е невъзможно, но самата възможност за появата на такива формации продължава да присъства, доколкото за българската политическа сцена продължава да е характерно едно дълбоко перманентно разочарование на избирателите от политиците, които ги представляват.

Половин година преди парламентарните избори – какви са, според вас, възможните конфигурации за следващо българско правителство?

Ако изхождаме от сегашното състояние на нещата, има две основни възможности. Едната е правителство, доминирано от ГЕРБ, което все още си остава реалистична възможност. Другата възможност е правителство, доминирано от БСП. Това са двете най-сериозни опции към момента. Третата опция е появата на нова формация, която може да се откъсне напред и да спечели популярност. При задълбочаване на кризата това съвсем не бива да се изключва като възможност.

Мнозина приписваха тази трета опция на движението на Меглена Кунева.

В настоящия момент това не ми изглежда като реалистична опция, защото потенциалният електорат на г-жа Кунева е доста ограничен сред, грубо казано, млади и на средна възраст хора с университетско образование, които живеят в по-големите градове. Сред този електорат тя като че ли има някаква популярност. Но не е този електорат, който може да доведе една партия до победа. А и г-жа Кунева за момента нито е създала една добре организирана формация, която да се сравнява с БСП, нито тя лично показва харизма и излъчване на „човек от народа“, каквото притежава Бойко Борисов. Така че по тези линии за момента формацията на г-жа Кунева не е сериозен конкурент нито на ГЕРБ, нито на БСП.

На кого принадлежи ключовата роля за следващото българско правителство? Отново ли е на Доган?

Звездата на Ахмед Доган винаги изгрява, когато има приблизително изравняване на влиянието на две основни сили в българската политика. За момента ние се движим в подобно направление – възможно е Доган да бъде третият радващ се, ако БСП и ГЕРБ постигнат приблизително равен резултат. Тогава ДПС ще имат ключова роля за бъдещата коалиция. Но това, че Доган преди се е коалирал с БСП, не значи, че той непременно ще го направи и следващия път. Защото контактите между ДПС и ГЕРБ си съществуват и те реално постигнаха взаимна търпимост помежду си. Разбира се, на базата на предишен опит Доган би спечелил повече, ако се коалира с БСП. От друга страна, това е една плоча, която е добре проиграна в българската политика – алтернативата „коалиция с Доган“ със сигурност ще бъде размахвана като плашило и от двете партии.

След последните сътресения в СДС и слабото доверие към „Синята коалиция“ (според социологическите проучвания) време ли е до обявим смъртта на традиционната десница в България?

Мисля, че е малко прибързано да обявяваме смъртта на традиционната десница. Тя може да се сведе в минимално съществуване, но се съмнявам, че би изчезнала като политически фактор. СДС с лидер Кабаиванов, СДС на опозицията срещу Кабаиванов, ДСБ – това са все групировки, които виждат своя корен в традиционната десница. Те могат да продължат да съществуват, както съществуват земеделските партии в България. Това, разбира се, е най-лошият вариант за тях. От тези три формации ДСБ изглежда най-добре организационно, но там не е решен основният проблем – прекалената идентификация на проекта ДСБ с личността на Иван Костов ограничава влиянието на тази формация до доста тесни рамки.

Очаквате ли сътресения в БСП заради конфликта между Станишев и Първанов?

Доколкото БСП е във възход, такъв конфликт не можем да очакваме. Доколкото се очертава една реална вероятност БСП да победи на следващите избори и да оглави правителство, този конфликт едва ли ще се прояви – той не е в интерес нито на Станишев, нито на Първанов. И в това е силата на БСП през последните 20 години – острите конфликти не прерастват в разпадане.

Превръща ли се Борисов в твърде противоречива политическа фигура за Брюксел и Вашингтон след разкритията на Wikileaks и вътрешнополитическите обвинения за медиен монопол?

Думата "стабилност" е ключова в случая. Основният приоритет за ЕС и САЩ е в България да има стабилност, тоест България да не им създава главоболия. Доколкото премиерът Борисов се справя с този техен главен приоритет – да поддържа стабилност в България и в центъра на Балканите, каквито и да са индивидуалните или колективни мнения за неговата личност, те едва ли биха довели до някакво рязко дистанциране от него. Вече е обявена предстояща среща на Борисов с президента Обама на трети декември, което отново показва, че доколкото премиерът Борисов е безспорният лидер на България в момента, нито Брюксел, нито Вашингтон имат интерес да разклащат неговите позиции и да провокират нестабилност в една страна, която е партньор по НАТО, Афганистан и по ред други въпроси.

Наблюдаваме ли в момента политическо инженерство? Правят ли се предизборно някакви сурогати, които приличат на десни или леви партии?

Такова политическо инженерство съществува в България, откакто се възстанови многопартийната система в началото на 1990 г. Още оттогава можем да говорим, че БСП е подкрепяла определени формации, за да има контрол върху политическия процес. Впоследствие това може да се каже и за други правителства. Няма правителство в България, което да не се е опитвало да прави това.Това е напълно разбираемо, не е само българска черта. И, разбира се, и в момента наблюдаваме активацията на такива полуопозиционни или полупроправителствени организации, които от една страна критикуват политическия процес и политиците в България и издигат популистки лозунги, а от друга страна - хвалят правителството на Бойко Борисов. Мисля, че ще виждаме много повече от това, когато наближат изборите, защото такива партии, според политическите инженери, могат да оберат част от недоволството, а впоследствие да подкрепят ГЕРБ.