Даниел Ортега, който умее да краде толкова, че да остава и за народа

От стр. 1

След връщането на СФНО и конкретно на Даниел Ортега на власт, между сандинистите и йерарсите на католическата църква в Никарагуа не се случват особени инциденти. Противоречията между тях отиват на втори план, в резултат на намаляване на относителната тежест на марксизма в сандинистката идеология, за сметка на теологията на освобождението и анти-североамериканския национализъм, типичен за Латинска Америка. Обаче, част от сандинистите-свещенници, начело с Ернесто Карденал, минава в опозиция на Даниел Ортега, създавайки СДО. Останалите, начело с Мигел Д’Еското Брокман, и досега поддържат СФНО.

Третият идеологически фундамент на сандинизма се корени в защитата на националния суверенитет на Никарагуа против североамериканската агресия през 30-те години на ХХ век. Независимостта на страната е основна политическа цел на генерал Аугусто Сесар Сандино, която в края на краищата е постигната.

Основателят на СФНО Карлос Фонсека Амадор възприема и актуализира идейно-теоретическото наследство на Сандино. На основата на неговата програма, изработва политическата платформа на Фронта, където го определя като военно-политическа организация. Той смята, че Никарагуанската революция трябва да въплъти в себе си всичко най-добро от национално-освободителните движения по света и да обедини революционерите от всечке страни на борба против „империята на долара”. Според него, съпротивата срещу североамериканската и преди това срещу английската агресия са най-светлите страници от историята на страната. Отчаяното положение на огромното мнозинство от населението му дава основание да твърди, че народът е в състояние да свали диктатурата и да вземе властта чрез въоръжена борба, тъй като няма какво да губи, а може много да спечели. Национализмът на Карлос Фонсека има силен социален заряд. Той възприема революцията, като гигантска крачка към интеграцията и синтеза на никарагуанската нация. Идеите и ценностите, които са и скъпи, са минали боева проверка по време на революционния процес. Сандинистката революция обединява ценностите на миналото и настоящето, на индианското и западното, на никарагуанското и латиноамериканското.

Патриотизмът на бойците от СФНО провокира силна международна реакция. В латиноамериканските държави бяха сформирани комитети за солидарност с Никарагуа, с цел легитимизация на сандинистите пред света. Режимът на Анастасио Сомоса пада на 19.07.1979 г., вследствие на военните победи на партизаните, генералната стачка и всеобщото народно въстание. а през 1984 г, сандинистите печелят изборите. Веднага след това техните противници получават подкрепа от САЩ с цел отстраняване на най-голямата пречка през политиката на Вашингтон в западното полукълбо. След години нахлувания на финансирани от САЩ въоръжени "контри" от територията на Хондурас, сандинистите губят изборите през 1990 г. и остават 16 години в опозиция.

На 05.09.2006 г. Даниел Ортега набира над 40% на президентските избори и се връща на поста. Той и на предишни избори на три пъти печелеше по толкова, но оставаше в опозиция. В крайна сметка, беше облагодетелстван от особеностите на никарагуанската избирателна система. Световна известност придоби оценката на водещия руски латиноамериканист Марина Чумакова - дългогодишен директор на Центъра за Политически изследвания на Института за Латинска Америка на Руската академия на науките, че САЩ до такава степен са затънали в блатото на Ирак и Афганистан, че са проспали това, което става в „задния им двор” – Латинска Америка. А там вече беше започнал „левият завой” и консолидацията на ляворадикалните режими в блока АЛБА. Даниел Ортега прибави към стария си съюзник Фидер Кастро, новите си могъщи приятели Уго Чавес във Венесуела, Ево Моралес в Боливия, Рафаел Кореа в Еквадор. Към тях следва да се прибавят и лявоцентристките латиноамерикански президенти, неведнъж доказвали на практика солидарността си със Сандинистката Революция.

Връщайки се на върха на властта, прибавяйки към старите си съюзници нови и увеличавайки броя на задграничните си приятели, Даниел Ортега не успя да съхрани единството в СФНО. Някои от бившите му съратници се превърнаха в негови противници. През 1995 г. те създадоха Сандинистко Движение за Обновление /СДО/. Други пък, които вече се бяха разграничили от него, сега го подкрепят. Например героят от съпротивата Еден Пастора.

През 2011 г. Даниел Ортега отново спечели още по-убедително президентските избори. Това не беше трудно, на фона на проекта за строителство на нов, Никарагуански канал, който да дублира Панамския. В страната се вдигна жизненото равнище, на работа се привличат специалисти от други испаноезични държави. Ако проектът бъде реализиран докрай, с безработицата в страната ще бъде свършено за кратък период от време.

Очаква се Никарагуанският канал да превърне Никарагуа в една от най-богатите латиноамерикански държави. Вероятно гласоподаватели ще преизберат на президентския пост Даниел Ортега, а в бъдеще той плавно ще прехвърля властта към сина му Лауреано Ортега Мурильо /певец по професия/. Той отдавна вече управлява проекта за строителството на Никарагуанския Канал и председателства Комисията за търговско-икономическо сътрудничество с Руската Федерация. С неговото активно участие, страната беше посетена от Владимир Путин.

Смята се, че ключова роля във властта там играе съпругата на Даниел и майка на Лауреано /както и на другите пет деца на сегашния президент/, амбициозната поетеса Росарио Мурильо. Само привидно се е изтеглил на втори план и по-младият брат на Даниел – бившият министър на отбраната Умберто Ортега, сега крупен бизнесмен. Те и децата им, а също и най-близкото им обкръжение, са известни в страната като „семейството”. Без тяхната санкция не минава нито едно политическо решение, или бизнес-проект. Благодарение на щедрата помощ /годишен размер 400 000 000 долара/ отпускана на Даниел Ортега от Уго Чавес, докато беше жив, „семейството” създаде крупния концерн АЛБИНИСА /ALBINISA/. Сферата на дейността му е енергетика, хранителни продукти, фармация. Сега, когато никарагуанската икономика върви напред, а венецуелската – назад, е налице текучество на способни, образовани кадри от Венецуела към Никарагуа.

Един от тях е завършилият специалност „социология” във Философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” Кирил Ангелов, дълго работил като мениджър в София. Докато живееше в родната си Венецуела, мразеше комунистите, принудили баща му да емигрира от Русе след 09.09.1944г., и боливарианците, спрели бизнес-кариерата му. На въпроса ми защо избяга точно при сандинистите в Никарагуа, отговори така: „Даниел Ортега умее да краде толкова, че да остава и за народа!” Явно това е оптималната формула за управление във всички времена.

Още по темата

10/10/2016 Анализи

Историята и краят на 50-годишната гражданска война в Колумбия